Решение № 2198 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1842/2016 г.

Решение № 2198 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1842/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "М." ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 7015/16.11.2015 г. по адм. д. № 8547/2014 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2021308401/31.01.2014 г. на ТД на НАП-С. в частта, потвърдена при обжалването по административен ред. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2021308401/31.01.2014 г. на ТД на НАП-С. в частта, потвърдена при обжалването по административен ред, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 13 288 лв с лихви за м. 12.2011 г. и м. 12.2012 г., по фактури на "Н. с. к." ЕООД и "М. А. 1" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразно съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури на двамата доставчици. Правилно съдът е преценил противоречивите твърдения на касатора относно доставката от "Н. с. к." ЕООД по почистване на обект, който трябвало да бъде почистен, за да бъде предоставен под наем на трето лице, но договорът за почистването е сключен месеци след сключване на договора за наем. Обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставката, нито връзката с дейността на ревизираното лице, след като по договора е възложено почистване на обект, отдаден под наем на трето лице. Осъществяването на консултантски услуги - изготвяне на тръжна документация по договор от 1.12.2012 г. също не е доказано и правилно е преценено от съда като недоказуемо, след като се твърди, че тръжната документация, изготвена по този договор, е представена на администрацията, провеждаща търга един месец по-рано - на 1.11.2012 г. Съдът е анализирал подробно представените доказателства за изпълнение на услугата ремонт на дограма и правилно е приел, че липсват доказателства за изпълнение на фактурираната услуга от доставчика и неговият подизпълнител на обект в гр. П.. Освен фактурите и протокол, сметка и договори липсват доказателства, които да потвърдят данните в приемо-предавателния протокол по пряката доставка. Правилно съдът е приел, че не е представен протокол за приемане на услугата, изпълнена от подизпълнителя, поради което протоколът по пряката доставка не е достатъчен, за да се приеме, че услугата по ремонт на дограма е изпълнена. Съдът в съответствие с трайната практика на СЕО и СЕС е приел, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена доставката от издателя на фактурата. Неоснователен е доводът на касатора, че счетоводното отразяване на доставките от получателя и доставчиците е достатъчно, за да се приеме, че спорните доставки са осъществени. Счетоводното отразяване на доставките не е елемент от възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 928,64 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,