Решение № 15984 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8520/2019 г.

Решение № 15984 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8520/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Юта Трейд" ЕООД срещу Решение № 72/28.05.2019 г. на Административен съд – Разград по адм. дело № 98/2019 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 303/20.03.2019 г. на кмета на община Разград, отказваща одобряването на проект за подробен устройствен план – изменение на плана за регулация и застрояване във връзка с преструктуриране на съществуващия жилищен комплекс – за новообразувани урегулирани поземлени имоти с №№ II-506 "За жилищен комплекс" и III-7374 "За обществено и делово обслужване" в кв. 833 по плана на гр. Разград, община Разград.

Административният орган и останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Проектът за изменение на ПУП (чийто възложители са община Разград, "Юта Трейд" ЕООД и "Гами" ЕООД) предвижда разделянето на УПИ I-506 "За жилищен комплекс", ПИ с идентификатор 61710.505.506 – общинска собственост, на два нови урегулирани имота със съответно застрояване. Първоначалното искане за промяна на плана е предявено на две основания – чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 6 ЗУТ. Със заповед от 19.10.2017 г. кметът на общината е разрешил изработване на проект на основание чл. 135, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Оспореният пред първата инстанция отказ е мотивиран единствено с липсата на съгласие от носителите на ограничени вещни права в имот 61710.505.506 според изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ.

1. а. Разрешаващата изработването на проект за изменение на плана заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ определя параметрите на евентуално бъдещо изменение на ПУП и дава изначален отговор на въпроса за принципната допустимост на проектираната устройствена промяна. Тя представлява краен акт на предварителната фаза от главното производство по одобряване на плана.

б. С влизането в сила на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ (няма данни, нито твърдение тя да е била оспорена), на която правилно се е позовал и административният съд, е решен въпросът за обхвата на административното производство, вкл. и относно правното основание (инкорпориращо в себе си и фактическото, съдържащо се в разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ) за промяна на ПУП, доколкото то изрично е индивидуализирано в акта. Затова именно очертаните предели обуславят издаването на заключителния акт в производството за одобряване или отказ да се измени ПУП в зависимост от преценката за основателността на иницииращото градоустройствената промяна искане.

1. Съгласието на лицата по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права върху имота, предмет на плана, е материалноправно условие да се разпореди правната промяна в регулацията и застрояването.

а. Правното положение на собствениците на апартаменти в имота е на субекти на ограничени вещни права, поради което те попадат в кръга на лицата, чието съгласие е необходимо съгласно разпоредбата. Противопоставянето си на изменението тези лица са изразили и в двете фази на производството – административната и съдебната. По този факт, както и по качеството на лицата, не е налице същински спор.

б. Следователно не е осъществена позитивната предпоставка по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, предпоставяща волеизявлението за изменение на ПУП. На посоченото основание то е отказано законосъобразно, а потвърждаващото отказа съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон.

1. а. Непроизнасянето със заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, респ. с окончателния акт, по искането за промяна на плана в частта му относно заявеното основание по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ сочи на непълнота на акта по смисъла на чл. 62, ал. 1 АПК, която не е отстранена от органа служебно, нито касаторът го е сезирал с нарочна молба за допълване на административния акт. Евентуалното волеизявление на органа не може да бъде заместено от съда по повод оспорването на заповедта, решаваща въпроса за едно от двете предявени основания. Съдебната проверка за законосъобразността на атакуваната заповед е ограничена до приетото от административния орган основание за отказ да се одобри проекта. Със заключението за отсъствието на предпоставката по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ се изчерпва предметът на дължимия съдебен контрол.

б. За възложителите остава открита и възможността да отправят ново заявление до административния орган за изменение на плана на неразгледаното основание. Въпросът за съществуването му е останал висящ, още повече при неблагоприятното за касатора разрешение на спора по настоящото дело, което изключва постигането на целения с искането, поставило началото на административното производство, резултат на едно от двете претендирани основания.

1. Неоснователен е касационният довод за немотивираност на съдебното решение поради необсъждането от съда на възраженията за допуснати производствени нарушения в административното производство.

Процесуалните нарушения в дейността на администрацията биха представлявали отменителни основания по чл. 146, т. 3 АПК само ако са съществени, т. е. ако създават вероятност за недостоверност на фактическите установявания на органа и като последица – за различно разрешение. Констатацията за релевантния факт на несъгласието на част от заинтересованите лица по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ в случая е достатъчна за правомерността на отказа да се измени ПУП, независимо от законосъобразността на проекта в техническо отношение, както и от конкретните причини за невъзприемането му. Аналогично, пропускът на съда да изследва казуистично доводите на страната не е съществен процесуален порок на решението по чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не е засегнал правилността на съдебния акт.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение