Решение № 1826 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6836/2011 г.

Решение № 1826 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6836/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Мюсюлманско Джамийско настоятелство Пловдив против решение № 489/22.03.2011 г., постановено по адм. д. 1032/10 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 10ОА 868/30.04.2010 г. на кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 9б, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е определен размерът на дължимата такса за битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2009 г. в общ размер на 43986,80 лв. заедно с лихви за забава в общ размер на 23076,09, изчислени към 13.04.2010 г. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради противоречие на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът - кметът на община Пловдив, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение № 489/22.03.2011 г., постановено по адм. д. 1032/10 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на Мюсюлманско Джамийско настоятелство Пловдив против Заповед № 10ОА 868/30.04.2010 г. на кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ е определен размерът на дължимата ТБО за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2009 г. в общ размер на 43986,80 лв. заедно с лихви за забава в общ размер на 23076,09, изчислени към 13.04.2010 г. Административният съд е приел, че Мюсюлманското настоятелство Пловдив като ползвател на недвижими нежилищни имоти, находящи се в гр. Пловдив: ул. "Железарска" № 2, с партиден № М9100837, представляващи - Земя, Молитвен дом - Джамия и Търговски обект за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2009 г. не заплащал ТБО, поради което с оглед на обстоятелството, че имотите попадат в район, за който е организирано сметосъбиране и сметосъбиране, законосъобразно са му определени задължения за ТБО. По отношение вида на имотите съдът се е позовал на Декларация с вх. № 1609100873/14.04.2009 г., в който са описани като представляващи Джамия с площ от 1039 кв. м, сладкарница от 111,50 кв. м и земя от 1151 кв. м, с отчетна стойност общо в размер на 1500000 лв., коригираща декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 1609101254/22.06.2009 г., в която обектите са описани като: Джамия от 1151 кв. м и земя от 1151 кв. м с непроменена отчетна стойност и нотариални актове № 38 от 1998 г. и № 65 от 2009 г. При определяне размера на ТБО съдът е приел, че следва да бъде използвана декларираната отчетна стойност, а предвиденото в облекчение в чл. 15а, ал. 2 от Наредбата за определяне и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Пловдив е съобразено при издаване на обжалваната заповед. Съдът не е разгледал като преклудирано възражението за незаконосъобразност на Решение № 537, взето с протокол № 24/18.12.2003 г. на Общинския съвет на Пловдив за определяне размера на ТБО за 2005 г. Въз основа на така установената, включително и със заключение на вещо лице, фактическа обстановка АС - Пловдив е обосновал извод, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Касационната инстанция намира, че са законосъобразни и обосновани само два от изводите на първоинстанционния съд, а именно, че имотите, описани под партиден номер М9100837 се намират в район, за който е осигурено и реално се извършва организирано от Община Пловдив сметосъбиране и сметопочистване и е недопустимо да бъдат разглеждани възражения относно законосъобразността на влязъл в сила общ административен акт. Останалите правни изводи административният съд е направил при неизяснена фактическа обстановка и при несъобразяване със събраните по делото доказателства и действащи правни норми. Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ таксата за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общинският съвет. За община Пловдив според чл. 19, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Пловдив (Наредбата) основата се определя в размер на данъчната оценка, която съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ (редакция ДВ, бр. 109/2001 г.) за недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност. Административният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от ЗМДТ, според която при липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В конкретния случай по делото не са събрани счетоводни данни за отчетната стойност на имотите за периодите от 01.01.2005 г. до 14.04.2009 г., няма данни да е определяна и данъчна оценка по реда на чл. 21, ал. 4 от ЗМДТ (редакция ДВ, бр. 109/2001 г.) при издаване на обжалваната пред АС - Пловдив заповед. Използването на декларирана през 2009 г. отчетна стойност за определяне на ТБО за предходните данъчни периоди представлява нарушение, което е възможно да окаже влияние върху законосъобразността на определените като дължими задължения за ТБО. Като не е констатирал това нарушение първоинстанционният съд не е събрал относими към спора доказателства и е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка. В случая не е изяснен и въпросът относно вида на недвижимите имоти, което е от правно значение за правилното прилагане на разпоредбата на чл. 15а, ал. 2 от Наредбата от 01.01.2006 г. се освобождават от заплащане на ТБО собствениците и ползватели на "...молитвени домове на законно регистрирани вероизповедания в страната". Според АС - Пловдив, който се е позовал на съдържанието на обжалваната пред него заповед на кмета на Община Пловдив и заключението на вещото лице Калапанков, това облекчение е приложено по отношение имотите на Мюсюлманско Джамийско настоятелство Пловдив за периодите след 01.01.2006 г. Настоящият съдебен състав като извърши проверка по отношение, определените със Заповед № 10ОА 868/30.04.2010 г. на кмета на Община Пловдив размери на ТБО за отделните периоди не констатира освобождаване от внасяне на ТБО за джамията като молитвен дом. Според заповедта на кмета на Община Пловдив, независимо от отбелязване приложението на чл. 15а от Наредбата, ТБО е определена върху пълната декларирана през 2009 г. отчетна стойност на недвижимите имоти, без да е направено разграничение с оглед начина им на ползване, респективно стойност на отделните имоти, определена по реда на чл. 21, ал. 4 от ЗМДТ (редакция ДВ, бр. 109/2001 г.). По изложените съображения Върховният административен съд намира, че касационната жалба е основателна. Всички тези констатирани от касационната инстанция нарушения обуславят извод, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, а спорът не може да бъде решен поради допуснатите процесуални нарушения и необходимостта от събиране на доказателства за относими към спора факти. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение