Решение № 5879 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9224/2016 г.

Решение № 5879 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9224/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. К. А. от гр. С., против решение № 177 от 10.06.2016 г., постановено по адм. дело № 13/2016 г. на Административен съд С. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо изх. № 02-210-6500/7490 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., на зам. -изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие" (ДФЗ). В касационните жалби се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспореното уведомително писмо. Ответникът - зам. -изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 177 от 10.06.2016 г., постановено по адм. дело № 13/2016 г. на Административен съд С., е отхвърлена жалбата на С. К. А. против уведомително писмо изх. № 02-210-6500/7490 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ. С този административен акт е отказано заявено от жалбоподателя искане за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за преразпределително плащане (СПП) и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). Освен това и по трите схеми са наложени санкции за бъдещ период - по СЕПП- 5862,67 лв. по СПП - 2588,89 лв. и по НР1 - 4952,87 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен. Същият бил издаден от компетентен орган - по делегация от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ и с посочени фактически и правни основания за неговото издаване. Приел е също, че уведомителното писмо е било издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. В тази насока първоинстанционният съд е счел, че от представените по делото доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза, е била установена констатираната при извършената административна проверка недопустимост за подпомагане по отношение площите на парцелите, посочени в уведомителното писмо. Тези части са били недопустими за подпомагане още при подаване на заявлението за подпомагане от жалбоподателя и тази недопустимост е установена и при извършените теренни проверки. Същите части от парцелите попадали и извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Обжалваното решение е правилно. Административният съд правилно е приел, че процесното уведомително писмо съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблици имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Според изложеното в уведомителното писмо - колона 5 от таблиците на стр. 2 по СЕПП и на стр. 3 по НР1, както и обяснителните бележки към тях, се установява, че отказите за финансово подпомагане са на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП по СЕПП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. А относно НР1 основанието по колона 5 е чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. От събраните по делото доказателства се установява, че правилно е отказано финансово подпомагане на това основание. Видно е от приложеното по делото доказателства "резултати от автоматични проверки на въведените данни", че спорните три блока на земеделското стопанство (БЗС) са били недопустими още при подаване на заявлението за подпомагане. За трите парцела са били извършени теренни проверки. Протоколите от теренните проверки са официални удостоверителни документи, които се ползват с формална доказателствена сила. В посочените протоколи - колона № 11, са посочени и конкретните причини за недопустимост за подпомагане по чл. 2, ал. 2 и чл. 15 от действалата към него момент Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.). В протоколите от теренните проверки за всеки от парцелите е посочена и причината за недопустимост за подпомагане - трайно необработени /трайно пустееща земя/ с наличие на преобладаващо неподходящи за подпомагане елементи и постоянно затревени площи. Това, че парцелите не са в добро земеделски състояние е видно и от приложените към теренните проверки снимки, направени при извършените теренни проверки. Констатации от теренните не са опровергани, а напротив - потвърждават се от заключението по СТЕ. Установява се също, че въз основа на извършените теренни проверки тези парцели не са били включени и в одобрения специализиран слой "площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Тези данни дават основание за извода, че по посочите фактически основания са били налице и правните основания за неговото издаване. Съответно по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП относно СЕПП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. Респективно по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 относно НР1 - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Следва да се допълни, че относно основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП /заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г./ касаторът е подал възражение срещу обновения специализиран слой, но не е оспорил заповедта на министъра на земеделието и храните /заповед № РД-46-287/06.03.2015 г./, с която е одобрен специализирания слой. Относно отказаното финансово подпомагане по СПП този резултат е според недопустимостта за подпомагане по СЕПП, тъй като по СПП участват първите 30 ха заявени за подпомагане, а касаторът е заявил по-малко площ от 30 ха. С процесното уведомително писмо правилно е определен процентът на наддеклариране - 100 % и по трите схеми, което също се потвърждава от СТЕ. Въз основа на този процент правилно е определен и размерът на наложените санкции за бъдещ период при приложението на чл. 58 от Регламент/ЕО/ № 1122/2009 г. за СЕПП и СПП, съответно чл. 16 от Регламент/ЕО/ № 65/2011 г. за НР1. Неоснователни са оплакванията на касатора за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото няма данни да е изменяно съдържанието на протокола от съдебното заседание на 16.03.2016 г. Освен това защитата срещу такова процесуално нарушение се осъществява чрез искане за поправка на протокола по реда на чл. 151 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът е обсъдил тези възражения на жалбоподателя, за които са наведени касационни оплаквания. Неоснователно е и оплакването относно неуведомяване на касатора за извършените теренни проверки. Според действащите към момента на извършване на теренните проверки правни норми /разпоредбите от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол/, не е съществувало задължение за уведомяване на земеделския производител. Такова задължение е предвидено с новата разпоредба на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105, но отново не и за задължително лично уведомяване на земеделските стопани. Въпреки това в случая дори да беше допуснато нарушение заради неуведомяване, това процесуално нарушение пак нямаше да е съществено, тъй като нямаше да се отрази на уведомителното писмо. Така е, защото в случая от всички останало доказателства по делото пак е установена недопустимостта за подпомагане на спорните части от трите парцела. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,