Решение № 1487 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12053/2009 г.

Решение № 1487 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12053/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОУИ"-гр. София при ЦУ на НАП, срещу Решение от 13.11.2008 г., постановено по адм. д. № 3164/05 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение /СГС/, с което е отменен Данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 860/15.11.2004 год, издаден от Донка Венкова Ангелова - ръководител на екип в ДП "Надежда", потвърден с Решение № 1176/12.05.2005 г. на директор РДД - София, в частта за непризнато право на данъчен кредит по доставки на "Си Славчев - 2002" ЕООД в общ размер на 44 257,76 лв. за периода 01.05.2004 г. - 30.06.2004 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в хода на данъчната ревизия не са събрани доказателства досежно приложението на чл. 64 от ЗДДС (отм.), тъй като не е установен факта на реалност на доставката. Не е ясно коя дата е приел съдът за настъпване на данъчното събитие, като неправилно изцяло се е позовал на заключението на вещото лице по приетата ССЕ. Моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата "СТОУНМЕТ " ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си адв. Жеков оспорва жалбата и излага доводи за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред СГС е бил ДРА № 860/15.11.2004 год, издаден от Донка Венкова Ангелова - ръководител на екип в ДП "Надежда", потвърден с Решение № 1176/12.05.2005 г. на директор РДД гр. София, в частта на непризнато право на данъчен кредит по подробно индивидуализирани фактури издадени от "Си Славчев - 2002" ЕООД, за периода 01.05.2004 г. - 30.06.2004 г., в общ размер на 44 257,76 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при насрещната проверка на доставчика "Си Славчев - 2002" ЕООД, гр. Враца е констатирано, че за фактурите предмет на проверка през периода са издадени на жалбоподателя са спазени изискванията на. чл. 55 от ЗДДС. Предмет на доставката е отпадъчна хартия, алуминий на сплав, пластмаси, като за целия ревизиран период единствения доставчик на жалбоподателя е "Си-Славчев 2002" ЕООД. От договор от 01.12.2003 г., съдът е приел, че страните са договори доставка на отпадъци от черни и цветни метали, като съгласно чл. 5, ал. 1 собствеността на вещта преминава върху купувача-жалбоподател, от момента на фактуриране на стоката. С Анекс от 05.02.2004 г. е променена договореността по чл. 4, като срока, в които следва да се заплати фактурираната стоки от два месеца е удължен до шест месеца от датата на фактуриране на стоката. Съдът подробно е индивидуализирал процесните данъчни фактури и с оглед приетото заключение на ССЕ е приел за установено, че плащането на данъчните основи е в брой, а данъка по ДДС сметка на доставчика, а една част в брой през 2006 г. От заключението на вещото лице, съдът е приел, че процесните стоки са отразени хронологично в счетоводните регистри по с/ки 304; 4531. Плащането е отразено по кредита на с/ка 501 "Каса в лева " и с/ка 500 "ДДС сметка в лева" в кореспонденция с дебита на сметка 401 "Доставчици". Оборотите на съответните сметки отговарят на оборотите, отразени в месечните оборотни ведомости. Дължимият ДДС по процесните фактури е отразен в счетоводството на фирмата, по кредита на с ка 4532. ДДС за продажбите", като задължение към бюджета. За установено съдът е приел, че жалбоподателят е заприходил стоката, придобита от "Си Славчев 2002" ООД, по дебита на сметка 304 "Стоки" натурално и стойностно на датата на издаване на фактурите, като последващите продажби от жалбоподателя са отчетени хронологично, съгласно изискванията на ЗСч. Съдът е възприел заключението на вещото лице и в частта, в която след извършено сравнение на датите и количествата по приемо - предавателните протоколи, с датите и количествата по фактурите, по които "Стоунмет" ООД е извършило последващи доставки е установено, че извършените последващи продажби на процесните стоки в страната и износ за Чехия са в количества, съответстващи на количествата, получени с приемо- предавателните протоколи. Продажбите на "Стоунмет" ООД са на дати, които съвпадат с датите, на които е получена стоката с приемо - предавателните протоколи от "Си Славчев 2002" ООД. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1, вр. чл. 6 , чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.). До този извод съдът е достигнал въз основа на сключения договор между страните, съгласно чл. 6, ал. 1 от който стоката е уговорено да остане на отговорно пазене в склада на продавача, до заплащането на цената, което следва да се извърши до 6 месеца от датата на издаване на фактурата, (съгласно чл. 4 от договора, след анекса от 05.02.04 г.), а собствеността съгласно чл. 5, ал. 1 преминава върху купувача от момента на фактуриране на стоката. Впоследствие жалбоподателят фактически приема стоката от склада на "Си - Славчев 2002" ЕООД., чрез двустранни протоколи за приемане и предаване на стоките. Тъй като договорът за продажба е консенсуален договор - т. е. при него собствеността се прехвърля с постигането на съгласие между страните по отношение на индивидуално определените вещи, а за родово определените (какъвто е случая) - при постигане на съгласие за тяхното индивидуализиране по съответния начин., то в случая реалното предаване не е предпоставка изискваща се за настъпването на транслативен ефект по договора. Обсъждайки разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС (отм.), съдът е приел, че данъчното събитие е настъпило в момента на издаването на фактурите, каквато е изричната уговорка между страните, т. е. при хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.), а не при реалното предаване на стоките, което фактически е отложено. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на заключението на експертизата досежно факта, че стоките са били заприходявани в счетоводството на "Стоунмет" ООД като собствени от момента, в който собствеността върху тях е прехвърлена, а именно издадените фактурите, а не на по-късната дата, когато са били фактически предавани с приемо - предавателните протоколи. За безспорно съдът е приел, че реалното предаване по отношение на различните количества от стоките е станало за част от фактурите в момента на издаването им, а за останалата в по-късен момент - до няколко дни след издаването им. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи От фактическа страна не е имало спор както в хода на ревизията, така и при административното обжалване, че данъка по процесните фактури е начислен в счетоводството на доставчика, като задължение към бюджета. Това обстоятелство е прието за установено в Решението на Директора на РДД - гр. София, поради което е неоснователен довода в касационната жалба, свързан с обстоятелството, че ССЕ не е извършила проверка в счетоводството на доставчика досежно установяване факта на начисляване на данъка. Доказателствената тежест на жалбоподателя в процеса следва да бъде насочена. към установяване на спорни, а не на безспорни факти и обстоятелства. Неоснователен е довода в жалбата, че експертизата е третирала въпроси относно счетоводно отразяване на данъка в счетоводството на ревизираното лице, които са безспорни. Видно от заключението на приетата ССЕ и мотивите на съда, за установено е прието, не само счетоводното отразяване на данъка, но и обстоятелството, че "Стоунмет" ООД е заприходило процесната стока, по дебита на сметка 304 "Стоки" натурално и стойностно, на датата на издаване на фактурите, като последващите продажби на същите стоки от жалбоподателя са отчетени хронологично, съгласно изискванията на ЗСч. Правилно съдът е възприел заключението на вещото лице и в частта, в която след извършено сравнение на датите и количествата по приемо - предавателните протоколи е установено, че последващи продажби на процесните стоки в страната и износ за Чехия са в количества, съответстващи на количествата, получени с приемо- предавателните протоколи от "Си Славчев 2002" ООД и на датите, които съвпадат с получаване на стоката с приемо - предавателните протоколи от "Си Славчев 2002" ООД, както и обстоятелството, че за процесните периоди дружеството няма други доставчици. Неоснователен е довода в жалбата, досежно основния спорен момент, а именно датата на настъпване на данъчното събитие по процесните доставки. В тази насока съдът е изложил подробни доводи, които не следва да бъдат повтаряни и изцяло се споделят от настоящия състав. Съдът е изложил мотиви защо приема, че датата на данъчното събитие, определена по правилата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.), е датата на издаване на процесните фактури. Позовал се е на вида на договора за покупко-продажба и уговореното между страните, отложено плащане и реално предаване на стоката, като собствеността се прехвърля в момента на издаване на фактурите, а стоката остава на отговорно пазене в склада на доставчика, поради което е неоснователен довода в жалбата за липса на мотиви в обжалвания акт досежно въпроса за данъчното събитие. От представените от доставчика в хода на ревизията доказателства се установява, че същият притежава лицензия за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали със срок на действие до 30.04.2007 г., наемател е на недвижим имот с площ от 390 кв.. м. заедно с масивна едноетажна сграда със застроена площ от 338 кв. м. и въз основа на договор за наем със срок до 15.12.2004 г. е наемател на индивидуализирани в договора за наем транспортни средства-шкода, мерцедес, два броя бордови полуремаркета и две бордови ремаркета, багер и автокран. От обясненията на управляващия дружеството-доставчик се установява, че процесните количества отпадъци от черни и цветни метали са закупени от физически лица, а продадените стоки са останали на отговорно пазене в склада на дружеството, поради близкото разстояние със склада на получателя "Стоунмет" ООД. При така установеното е неоснователен довода в жалбата за липса на реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). От приемо-предавателните протоколи между доставчика и "Стоунмет" ООД се установява, че по част от фактурите стоката е фактически предадена на същата дата, а по друга част е останала на отговорно пазене и е предадена в по-късен момент, но в същия данъчен период. Въпреки, че са наименовани приемо-предавателни протоколи, същите отразяват датата на получаване на стоката, така както е посочено в протоколите и потвърждава уговореното между страните относно съхраняване на стоката, която вече е собственост на получателя по доставката. Дори да се приеме, че собствеността не е прехвърлена към момента на издаване на процесните фактури, то приемо-предавателните протоколи са издадени в рамките на същия данъчен период, поради което и само на това основание не може да се приеме, че липсва данъчно събитие, респ. изискуемост на данъка. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение