Решение № 7841 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2009 г.

Решение № 7841 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Гергина Кирова Илиева срещу решение № 3 от 21.01.2009 г. по адм. дело № 155/2008 г. на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата й срещу мотивиран отказ № УТ-01-15/6.10.2008 г. на главния архитект на Община Търговище. Развиват се оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира от съда отмяната му и връщане делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба не взема становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Търговище е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу мотивиран отказ № УТ-01-15/6.10.2008 г. на главния архитект на Община Търговище за издаване на удостоверение за търпимост за гараж, находящ се в УПИ II-563, кв. 64 по плана на с. Макариополско, Община Търговище. За да постанови този акт първоинстанционният съд е приел, че строежа не е бил допустим по действащите към момента на извършването му чл. 97, т. 3 и т. 5 от Наредба № 5 за правила и норми по териториални по териториално и селищно устройство (отм.), както и съгласно чл. 21, ал. 4 и ал. 5 и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Затова не са били налице материалноправните предпоставки по § 16, ал. 1 от ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ изисква строежи, изградени до 7 април 1987 година, за които няма строителни книжа, да са допустими по действащите по време на строителството им правила и норми или по сега действащите. От данните по делото се установява, че гаража на жалбоподателката е изграден през 1979 г. на регулационната линия с УПИ I-570, кв. 64 по плана на с. Макариополско, Община Търговище. Съгласно действалата към момента на изграждането му разпоредба на чл. 97, т. 3 от Наредба № 5 за ПНТСУ (отм.) той би бил допустим ако калканната му стена се покрива напълно от калканна стена на заварена сграда или от съществуваща плътна ограда, което в случая не е било налице. А по т. 5 от същата разпоредба той би бил допустим, ако с кварталнозастроителна разработка или кварталнозастроителен и силуетен план е било предвидено застрояване на гараж или второстепенна постройка и в съседния парцел, така че калканните стени да се покрият напълно. В случая не се доказва да е правена такава КЗР или КЗСП. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК когато се оспорва отказ за издаване на административен акт (какъвто е случая), оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Затова с определение № 217/10.11.2008 г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя, че не сочи доказателства за тези обстоятелства. След като такива не са били представени нито в първоинстанционното производство, нито пред касационната инстанция, не са били налице и предпоставките за допустимост на гаража и по чл. 97, т. 5 от Наредба № 5 за ПНТСУ (отм.). Изградения от жалбоподателя гараж не е допустим и съгласно действащите към момента разпоредби на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, тъй като в случая няма свързано застрояване (чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ), нито калканна стена на гаража покрива калканна стени на заварена или новопредвидена постройка в съседния имот, или плътна ограда в същия (чл. 42, ал. 2 от ЗУТ). С оглед на изложеното не са били налице предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като гаража не е бил допустим както по действащите към момента на извършването му правила и норми, така и съгласно ЗУТ, както правилно е приел административният орган и първоинстанционния съд. Неоснователно е касационното оплакване, че административният орган не изпълнил дадени задължителни указания на АС Търговище по адм. д. № 102/2007 г. Всъщност указанията по това решение са били само да се изложат фактически основания за издаване на акта, което е изпълнено. С оглед на изложеното изводите на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни. Приемайки съображенията за законосъобразност на обжалвания административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Неоснователно е и наведеното оплакване за необоснованост на същото. Изводите на съда са направени въз основа на съобразните и обсъдени в цялост доказателствата по делото и кореспондират с тях. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - второ отделение,