Решение № 3985 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2018 г.

Решение № 3985 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. против решение № 590 от 19.07.2018 г. по адм. дело № 203/2018 г. на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-176/14.02.2018 г., издадена от кмета на община Харманли, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "пристройка към жилищна сграда", находяща се в ПИ с идентификатор 77181.17.344 по КККР на гр. Х., УПИ I, кв. 324 по плана на гр. Х., извършен от жалбоподателя. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът– кметът на община Харманли не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Х. е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на община Харманли съгласно чл. 225 а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактическите обстоятелства за постановяване на заповедта се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан строежа, обстоятелството, че е извършен без строителни книжа и проекти и нарушените при изграждането му разпоредби. По същество това са мотивите за издаване на административния акт. В този смисъл са и изложените от административния съд съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от пета категория, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя като извършител на строежа, като му е осигурена възможност да подаде възражения и да представи доказателства. В указания срок такива не са постъпили, поради което заповедта е постановена след обсъждане и анализ на наличните доказателства. По този начин, както административният съд правилно приема, изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК са изпълнени, а доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е пристройка към жилищна сграда с идентификатор 77181.17.344. 1, находяща се в ПИ с идентификатор 77181.17.344 по КККР на гр. Х., УПИ I, кв. 324 по плана на гр. Х.. Пристройката е изградена от монолитна стоманобетонова носеща конструкция и бетонова плоча, с оградни стени от тухлена зидария и PVC фасадни витрини с врата към улицата, с размери 7. 00 м. / 5. 00 м. и с височина 3. 00 м. Същата е построена от жалбоподателя след 2012 г. (свид. Атанасов, заключение на вещото лице). Строежът е от пета категория, изграден е без разрешение за строеж и одобрен проект, както и без договор с останалите съсобственици на имота съгласно чл. 183, ал. 13 УТ. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване пристройка към жилищна сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти, каквито се изискват съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При тези констатации съдът достига до правилното заключение, че строежът подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед кореспондира с материалния закон. Обстоятелството, че пристройката съответства на предвиденото с виза за проектиране от 13.04.2016 г., издадена от главния архитект на община Харманли, не обоснова законност на строежа, тъй като инвестиционни проекти не са одобрени и разрешение за строеж не е издадено. В съответствие с материалния закон е и заключението на съдебния състав, че предпоставките за търпимост на строежа, регламентирани в разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, също не са изпълнени. Цитираните текстове предвиждат времеви ограничения относно извършването на строежите, за които може да се приеме, че са търпими. Наредената за премахване пристройка към жилищна сграда е изградена след 2012 г., поради и което не попада във времевия обхват на нито една от разпоредбите. Следователно строежът не е търпим и подлежи на премахване. Ето защо решението на административния съд, с което жалбата против заповедта за премахване на строежа е отхвърлена, съответства на материалния закон, а съображенията на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (определение от 19.03.2018 г.). Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и на събраните доказателства. Изложени са и мотиви по всяко едно от направените от страната възражения, включително относно търпимостта на строежа. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице изложените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,