Решение № 559 от 10.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2009 г.

Решение № 559 от 10.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. Б., от [населено място] срещу решение № 251/24.04.2009 г., постановено по гр. д. № 906/2008 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Т. районен съд, постановено по гр. д. № 670/2005 г., с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск за възстановяване на съборен навес от 20 кв. м., както и предявените срещу [община] и "Б. и комунално стопанство" ЕООД, [населено място] искове за солидарното им осъждане за сума в размер на 1900 лв., представляваща стойността на разпиляно лично имущество, ведно със законната лихва от 01.10.2004 г., до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост, неправилност и нарушение на процесуалните правила при постановяване на обжалваното решение. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което исковете да бъдат уважени или алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответниците по касационната жалба [община], и [фирма], [населено място], оспорват касационната жалба, в писмен отговор по делото. Молят жалбата да се отхвърли като неоснователна. С определение по чл. 288 ГПК, от 10.05.2010 г. по делото, Върховният касационен съд е приел, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС /т. 1/ служебно е констатирал евентуална недопустимост на решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от П. Б. срещу "Б. и комунално стопанство" ЕООД, [населено място] иск за възстановяване на съборен навес и на това основание е допуснал касационно обжалване на решението в тази част. Въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационно обжалване е постановено по нередовна искова молба и е недопустимо. Съображенията за това са следните: С исковата молба, по която е било образувано делото, ищецът заедно с останалите обективно и субективно съединени искове е предявил иск, с който на осн. чл. 49 ЗЗД е поискал ответниците / [община] и [фирма], [населено място] / солидарно да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 2000 лв., представляваща стойността на навес, находящ се в собственото му дворно място, с площ от 20 кв. м., изграден от каменни и тухлени зидове от двете страни по дължина и покрит с каменни плочи на гредоред, който неправомерно е бил разрушен от работна група на О. фирма Б. по нареждане на [община], ведно със законната лихва от 01.10.2004 г. до окончателното изплащане на сумата/ т. 2 от исковата молба/ . С молба от 13.07.2007 г., депозирана във връзка с дадени указания на съда за уточняване на исковата молба, ищецът е заявил, че процесният навес се е намирал в мястото от 11 кв. м., находящо се в западната част на имота, което е било спорно между него и [община]. Това се поддържа и в молба от 18.10.2007 г. В съдебно заседание от 21.11.2007 г. ищецът изрично заявява, че процесният навес не бил в спорните 11 кв. м., а е попадал в средата на дворното място. Обстоятелството къде се е намирал процесния навес е от съществено значение, доколкото това е част от неговата индивидуализация и определя в каква насока следва да се проведе съдебното дирене по предявения иск. Тоест в исковата молба следва да има яснота относно обекта, за който следва да се събират релевантните за правилното решаване на спора данни. С оглед на това съдът е следвало да уточни това обстоятелство по категоричен начин, което не е сторено . Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуално предпоставка, която обуславя допустимостта на предявеният иск и постановеното по него решение. Доколкото в случая съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, решението в тази част е недопустимо и следва да се обезсили като делото се върне на въззивната инстанция, която да отстрани визираната нередовност. В случай, че ищецът не уточни исковата молба в посочения смисъл, производството по делото следва да се прекрати. След уточняване на молбата, по делото следва да се съберат доказателства и да се извърши преценка дали на посоченото от ищеца място действително се е намирал процесния навес, като за целта се назначи вещо лице геодезист и при необходимост в негово присъствие се извърши оглед на място. Въз основа на събраните по делото доказателства да се прецени дали именно индивидуализирания от ищеца навес е бил разрушен от служителите на Б. и ако това е така, дали към момента на разрушаването, теренът върху който се е намирал се е водил като собственост на ищеца по находящата в [община] документация в т. ч. и кадастрален план, и с оглед на това дали е изпълнен фактическия състав на непозволеното увреждане. При необходимост да се назначи съдебно - икономическа експертиза, която въз основа на събраните данни за площта, вида, използваните материали, конструкцията и пр. на навеса, да даде заключение за реалната му стойност към датата на разрушаването. Следва да се има предвид, че както назначаването специализирани експертизи, така и извършването на оглед са действия, които могат да бъдат предприети и служебно от съда /чл. 195, ал. 1 и чл. 204, ал. 1 ГПК/. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по иска така, както е бил предявен първоначално, а не с оглед допуснатото с протоколно определение от 21.11.2007 г. изменение. В тази връзка следва да се съобрази следното: В съдебно заседание от 21.11.2007 г. по гр. д. № 670/2005 г. на Т. районен съд процесуалният представител на ищеца, адв. М., е поискал съдът да допусне изменение на петитума на иска по т. 2 от исковата молба като вместо заплащане на обезщетение в размер на стойността на съборения навес, претендирано от двамата ответника, да бъде осъден ответникът Б. "ЕООД", [населено място] да го възстанови . С протоколно определение от същата дата съдът е допуснал това изменение, което е процесуално недопустимо, доколкото касае не само петитума на иска, а представлява преминаване от един иск към друг. Безспорно, че първоначално предявеният иск е за обезщетение за вреди настъпили в резултат на непозволено увреждане и следва да се квалифицира като такъв по чл. 49 ЗЗД, доколкото е насочен срещу юридическото лице [фирма], а не към непосредствените извършители на деянието. Този иск е облигаторен по своя характер и с него се цели обезвреда на претърпените от непозволеното увреждане вреди като обезщетението винаги е парично, и не може да бъде натурално, както са приели съдилищата. Иска за възстановяване на разрушения навес, за който се твърди, че е бил собствен на ищеца е иск с правно основание чл. 109 ЗС. Това е собственически иск и с него се цели защита на собствеността. Следователно макар в случая и двата иска да почиват на някои общи факти става въпрос за два различни иска, което не дава възможност по пътя на изменението от иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД да се премине към иск с пр. осн. чл. 109 СК. Доколкото допуснатото с протоколно определение изменение на иска е процесуално недопустимо /чл. 214, ал. 1 ГПК/, при новото разглеждане на делото, същото не следва да бъде зачетено и съдът следва да се произнесе по първоначално предявения иск. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.