Решение № 8747 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16189/2009 г.

ВАСV отделение28.06.2010 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

Отхвърля жалбата на Борис Христов Николов против заповед № Ч-П-183 от 27.11.2009 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Мотиви

Решение № 8747 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16189/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Борис Христов Николов от гр. София срещу заповед № ЧР-П-183 от 27.11.2009 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 268/2009 г., считано от 1.12.2009 г. Твърди, че в случая липсва съкращаване на длъжността му, тъй като макар в новото длъжностно разписание да липсва структурно звено със същото название, където работил функциите, задачите и задълженията на длъжността му били преминали към друга длъжност. Заповедта била издадена и обоснована преди да е влязъл в сила акта, служещ за нейното фактическо и правно обосноваване. Моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът, в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Не се спори между страните, а и от заповед № 1659 от 22.12.2006 г. на Министъра на икономиката и енергетиката се установява, че жалбодателят е заемал длъжността "главен експерт" с ранг I младши в отдел "Преструктуриране", Дирекция "Енергийни пазари и преструктуриране" при МИЕ, а със заповед № ЧР-21/14.01.2009 г. същият е повишен в V старши ранг. С обжалваната заповед № ЧР- П-183 от 27.11.2009 г. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е прекратил служебното правоотношение на жалбодателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с ПМС № 268/2009 г. в сила от 24.11.2009 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността. С постановление № 268 от 12.11.2009 г., в сила от 24.11.2009 г. е отменен Устройственият правилник (УП) на Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ), приет с ПМС № 206 от 2005 и е приет УП на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Съгласно чл. 25 от последния специализираната администрация е организирана в тринадесет дирекции, между които липсва дирекция "Енергийни пазари и преструктуриране. Съгласно чл. 11, ал. 2 от УП на МИЕТ общата численост на персонала в организационните структури и административните звена на министерството е 651 щатни бройки. Видно от приложеното по делото длъжностно разписание на МИЕТ, утвърдено със заповед № РД -16-1366 от 23.12.2008 г. в структурата на МИЕ е съществувала дирекция "Енергийни пазари и преструктуриране" с численост 22 щатни бройки, оглавявана от директор и организирана в три отдела - "Проекти" - 9 щатни бройки и "Преструктуриране" - 6 щатни бройки, от които 5 за "главен експерт". С длъжностното разписание на МИЕТ, утвърдено със заповед № РД-16-1010 от 27.11.2009 г. в структурата на министерството липсва дирекция "Енергийни пазари и структуриране". От изложеното се установява, че дирекцията в която е заемал длъжност Николов не съществува съгласно УП на МИЕТ, приет с ПМС № 268/2009 г., поради което не би могла да съществува и заеманата от него длъжност. Обстоятелството, че в по т. 2 на чл. 25 от УП е предвидена дирекция "Индустриални отношения и управление на държавното участие", за която жалбодателят твърди, че служителите в нея осъществява функции, които са били предвидени в длъжностната му характеристика, видно от разпоредбата на чл. 27 на УП на МИЕТ не води до извод, че длъжността, която е заемал Николов е запазена като наименование и система от функции, задачи и задължения. От така установеното от фактическа страна се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - органа по назначението на жалбодателя - министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба - т. е. всички необходими реквизити по чл. 108 ЗДСл. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. От изложеното дотук следва, че с приемането на УП на МИЕТ, в сила от 24.11.2009 г. по силата на който дирекцията, в която е работел жалбоподателят е закрита, при което е бил закрит и отделът, в който е заемал длъжност жалбодателят. Съответно е съкратена и заеманата от него длъжност "главен експерт". По делото не са ангажирани доказателства, установяващи длъжността да е запазена като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, за да се направи извод, че не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Жалбодателят е твърдял най-общо, че длъжността му е запазена, но не е конкретизирал, длъжност и отдел на дирекция "Индустриални отношения и управление на държавното участие". Неоснователен е наведеният довод, че заповедта е издадена и обоснована преди да е влязъл в сила актът, служещ за нейното фактическо и правно основание, тъй като същата е издадена на 27.11.2009 г., но служебното правоотношение на жалбодателя е прекратено считано от 1.12.2009 г., а ПМС № 268/ от 12.11.2009 г., въз основа на което е издадена същата, е публикувано в ДВ, бр. 93 от 24.11.2009 г. Въз основа на приетия с него нов УП на МИЕТ е утвърдено и ново щатно разписание в сила от 1.12.2009 г. Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2