Решение № 375 от 26.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 2081/2011 г.

Решение № 375 от 26.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 2081/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Й. И. Д. чрез свой защитник е отправил до ВКС искане по реда на глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на делото, по което е осъден от съдилищата в Сливен: районния - като първа инстанция, окръжния- като втора. Първоинстанционната присъда - № 353 от 30 март 2011 г. по нохд № 490/2011 г., е за престъплението по транспорта, извършено от Д. на 19 март 2011 г.: управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда (1,53 на хиляда), установено по надлежния ред (след химическа експертиза). Наказанието е пробация при условията и на чл. 55 НК (под предвидения в чл. 343б, ал. 1 НК минимум на наказанието лишаване от свобода), както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 1 г. и 6 месеца. Второинстанционното (въззивно) решение - № 69 от 8 юни 2011 г. по внохд № 219/2011 г., е постановено след протест от съответния прокурор и присъдата е изменена с увеличаване на наложеното наказание на 5 месеца лишаване от свобода. Като неподлежащ на оспорване по касационен ред, този съдебен акт е влязъл в сила и е за първи път предмет на проверка по реда за възобновяване на наказателните дела. В подаденото искане се съдържа позоваване на всички основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, т. е. съответстващите на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, както и на доводи, които подателят му смята, че го подкрепят; поискано е ново разглеждане на делото в окръжния съд. В съдебното заседание на ВКС искането е поддържано, а според участващия прокурор-неоснователно. Върховният касационен съд намери, че искането за възобновяване на делото е основателно, но само поради допуснатата явна несправедливост на наложеното наказание. Макар и правилна, преценката на въззивния съд за необходимост от увеличаване на определената с присъдата санкция, е неточна. Лишаването от свобода като вид наказание е позволявало по-прецизна индивидуализация с оглед значението на смекчаващите обстоятелства. След като законодателят е предвидил толкова тесни рамки за нейното извършване, наказанието 3 месеца лишаване от свобода се явява вече относително по-тежко, отколкото в ролята му на общо предвиден минимум за това наказание (чл. 39, ал. 1 НК; вж. и р. 255/10-I, Бюл. 4/11). Тъкмо защото и съобразената от съдилищата в предходните инстанции наличност на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства е позволявала да бъде наложено наказанието 3 месеца лишаване от свобода, ВКС намери, че поисканото ново разглеждане на делото е безпредметно да бъде уважавано, дори искателят да е прав, че СлОС е възприел превратно данните за предишното санкциониране, предоставени от КАТ. Налице е по-скоро един погрешен прочит на удостоверението, приложено на л. 6 от до съд. дело, който е могъл да бъде избегнат при по-голяма взискателност към издалия го орган. Оспореното приложение и на материалния закон е също до голяма степен само претендирано - извършено е позоваване не на самостоятелното му значение на основание за възобновяване на делото (чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК), а единствено като на последица от видяното нарушение на процесуалния закон (един подход, отречен още в Т. р. 51/64 - ОСНК, чиято актуалност ВКС е посочвал и друг път - вж. напр. н в р. 4/02-I, Бюл. 4/02). Ръководен от всичко изложено и още съобразно чл. 425, ал. 1, т. 3, във вр. и с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК