Решение № 43 от 4.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2597/2021 г.

Решение № 43 от 4.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2597/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 60774/30.11.2021 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 557 от 16.03.2021 г. по гр. д. № 238/2021 г., с което е прието за установено в отношенията между "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, и Н. Д. М., че Н. М. не дължи на "Електроразпределение Север" АД сумата 10 357, 08 лв, претендирана като корекция на сметка за обект, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, начислена за времето от 26.07.2016 г. до 12.06.2020 г. за аб. № [ЕГН] и кл. №[ЕГН], за която е издадена фактура № [ЕГН]/ 17.06.2020 г. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос "Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?". По този въпрос е налице трайно установена практика, според която въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, посочи кои факти, предопределящи крайния изход на спора, намира за доказани и кои - за недоказани, както и да прецени всички възражения и доводи на страните /срв. решение № 60134/08.11.2021 г. по гр. д. № 1062/2021 г., І г. о. и цитираните в него други актове по същия въпрос/. Въззивната инстанция, въпреки ограничението по чл. 269 ГПК, остава съд по съществото на материалноправния спор, поради което, след самостоятелен анализ, следва да направи собствени фактически и правни изводи, в рамките на посочения във въззивната жалба порок на обжалваното решение, като разгледа и реши правния спор съобразно предмета му /решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г., ІV г. о. /. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/06.11.2019 г. по т. д. № 2100/2018 г., І т. о. и цитираните в него/. Обжалваното решение не съответства на така установената практика, защото въззивният съд не е разгледал всички доводи във въззивната жалба, включително свързаните с доказателствената съвкупност и значението на експертното заключение. Налице е касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция. По делото е установено, че ищецът Н. М. е потребител на електрическа енергия, доставяна от ответното дружество в обект в [населено място] на [улица]. За измерване на количествата доставена електроенергия в този обект на 25.07.2016 г. бил монтиран електромер фабр. № *****, като в съставения за монтажа констативен протокол № 11170888 било удостоверено, че показанията на дневна и нощна тарифа са нулеви. На 12.06.2020 г. служители на ответното дружество съставили констативен протокол № 5100707 от същата дата, с който удостоверили демонтажа на въпросния електромер. В протокола било посочено, че в тарифа 1.8.3. фигурира отчет за потребена 056434 квтч електроенергия. Документът бил подписан от двама служители на ответното дружество и от двама свидетели, поради отсъствие на потребителя. Демонтираният електромер бил предаден за експертиза в БИМ и видно от протокол от 16.06.2020 г., при извършването й била установена намеса в тарифната схема на електромера, поради която в тарифа 1.8.3. била отчетена преминала енергия от 056434, 4 квтч. Ответното дружество извършило корекция на дължимите от ищеца суми за доставена електроенергия за периода 26.07.2016 г. - 12.06.2020 г. и начислило количество електроенергия от 56 434 квтч, разделени на пет подпериода. На 17.06.2020 била издадена фактура за плащане от ищеца на доставена в обекта му електроенергия на стойност 10 357, 08 лв. С писмо, връчено на 19.06.2020 г., ищцовото дружество уведомило ответника за извършената на 12.06.2020 г. проверка и за резултатите от нея. От приетото по делото заключение на техническата експертиза /неоспорено от страните/ се установява, че процесният електромер е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка през 2016 г. и има срок на метрологична годност 6 години; при монтирането му на обекта е бил с нулеви показания по всички регистри, което следвало от преминатата метрологична и ведомствена проверка; няма намеса в схемата му на присъединяване, което означава, че отчетената в регистър 1.8.3 електроенергия е доставена, но регистрирана в невизуализирана тарифа; налице е неправомерно вмешателство в софтуера на средството за търговско измерване, довело до отчитане на част от потребената енергия в невизуализирана тарифа; изчисленията по издадената от ответника фактура били математически точни, като енергията била коректно остойностена в подпериоди съгласно измененията в цените. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че не е възможно показанията в невизуализирания регистър да бъдат въведени еднократно. При тези установявания предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. Правоотношението, по което се извършва доставката на електрическа енергия, е продажбено. За него се прилагат правилата за договора за продажба. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, купувачът е длъжен да плати цената. В случая електромерът, който е отчитал доставената в обекта на ищеца енергия, е монтиран на 26.07.2016 г. с нулеви тарифи. Неправилна е фактическата констатация на въззивния съд, че при липса на данни за отчета в невизуализираните тарифи следва да се приеме, че още към момента на монтажа на средството за измерване в тарифа 1.8.3 е имало натрупан отчет от 56 434 квтч. Това не следва от доказателствата по делото, напротив, вещото лице е заключило изрично, че при извършени метрологична и ведомствена проверка преди монтажа на електромера показанията на всички негови регистри са нулеви. Въззивният съд също така не е взел предвид установената от ВКС практика /срв. решение по гр. д. № 2206/2020 г., ІV г. о. /, според която е налице и човешка презумпция, според която производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара с нулеви показатели. Тази презумпция би била неприложима, ако напр. има данни уредът да е бил използван преди монтажа му преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен, какъвто случай процесният не е. Неправилни са и съображенията на въззивния съд във връзка с приложението на чл. 42, ал. 5 (отм.) ПИКЕЕ. Според него при наличие на задължение за обслужване на измервателните системи най-малко веднъж на три месеца и неизпълнението му от доставчика на енергия, потребителят се освобождавал от задължението да плати доставената енергия. Съдът не е съобразил обстоятелството, че въпросната разпоредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Това противоречие е констатирано по обвързващ всички съдилища начин с решение № 7843 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12199/2020 г., 5-членен с-в. Противоречието е обективно, то е било налице още към момента на приемане на разпоредбата и затова, съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА, разпоредбата на чл. 42, ал. 5 (отм.) ПИКЕЕ никога не е била годен регулатор на отношенията между страните по делото. Неоснователно ищецът поддържа, че ПИКЕЕ не могат да обосноват задължение за плащане на цената, тъй като не са били в сила за целия исков период. Основанието за възникване на задължението не произтича от ПИКЕЕ, то е задължение за реално изпълнение – плащане на цена на продадена електрическа енергия съгласно чл. 183, ал. 1 ЗЗД. В тази насока практиката на Върховния касационен съд е ясно установена /срв. решения на Върховния касационен съд по гр. д. № 4160/2018, ІII г. о. решение по гр. д № 1174/2020, IV г. о. и др. / и не се нуждае от промяна. След като е установено, че отчетената по невизуализираната тарифа енергия е доставена в обекта за исковия период, то потребителят дължи заплащането на цената й. Не е установено възникналото задължение за плащане на доставената енергия да е погасено чрез някой от предвидените в закона погасителни способи, поради което искът за установяване несъществуването на правото за получаване на цената на тази енергия е неоснователен и следва да се отхвърли. При този изход от спора право на разноски по делото има ответникът, който претендира освен 594, 28 лв разходи за такси и разноски още по 2 016 лв с ДДС платено адвокатско възнаграждение за всяка от трите инстанции. Ищецът е направил възражение за прекомерност на платеното от ответника възнаграждение за адвокатска защита, което съдът намира за основателно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Във всяка от инстанциите делото е приключило в едно съдебно заседание, без да са били необходими усилия във връзка с процеса на доказване или за изясняване на приложимото право. Уговореното между ответника и процесуалния му представител възнаграждение е прекомерно в сравнение с изчисленото по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ /при материален интерес от 10 357, 08 минималното възнаграждение е 840, 71 лв, но тъй като е оказано от регистрирано по ДДС лице, за всяка инстанция минимумът е от 1 008, 85 лв/. С оглед действителната сложност на делото възнаграждението следва да бъде присъдено до размер 1 200 лв за всяка от инстанциите. По изложените съображения съдът