Решение № 5558 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14213/2016 г.

Решение № 5558 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14213/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при отдел "СПС" - СДВР - Д. Б. В., чрез процесуалния си представител, против решение № 6715 от 3.11.2016 г. по адм. дело № 9179/2015 г. на Административен съд - С.-град. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - К. Н. Ч., чрез пълномощника, си представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение, съдът е отменил като незаконосъбразна заповед за задържане на лице рег. № 225зз-2653/09.09.2015 г., издадена от полицейски орган при отдел "СПС" - СДВР, с която К. Н. Ч. е задържан за срок до 24 часа. Съдът е установил от фактическа страна, че на 9.09.2015 г. в 08,50 часа в 01 РУ - СДВР, Чуканов е задържан за срок до 24 часа с обжалваната заповед. По преписката първоначално е представена заповед за задържане, в която е записано, че е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР от полицейски орган при 01 РУ - СДВР Рапатински, на длъжност старши полицай. Като фактическо основание в заповедта е посочено "чл. 325, ал. 2 НК". Към заповедта са приложени протокол за личен обиск на лице, декларация от жалбоподателя за запознаване с правата му, разписка за върнати вещи и пари и извадка от книгата за задържани лица, от която е видно, че лицето е записано в нея. На 9.09.2015 г. в 19,57 часа К. Ч. е освободен. По делото е представена и заповед № 225зз-2653/9.09.2015 г., издадена от друг полицейски орган от СДВР, с посочено различно основание за задържане на лицето - чл. 72, ал. 1 ЗМВР, с посочено основание за задържане чл. 325 НК - хулиганство. В тази заповед е описано, че на 9.09.2015 г. около 08,50 часа К. Ч. е хвърлял домати по сградата на Народното събрание - служебен вход. Съдът е приел, че в първоначално представената заповед е посочено, че се издава на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като цитираната правна норма е отменена - обн. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г. Посочил е, че текста преди отмяната е неотносим към фактическите обстоятелства по казуса. Обсъдил е също, че с чл. 63, ал. 1, т. 1 от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи - обн. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г., е предвидено, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Поради това съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с приложимия по време материален закон. На следващо място, съдът е приел, че ако задържането е осъществено с представената заповед, в която е дописано ръкописно основанието по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, то липсва посочване на конкретната хипотеза от изброените в чл. 72, ал. 1, т. 1 - 8 ЗМВР, при които полицейските органи са оправомощени да задържат лица до 24 часа. Според съда, вписването на разпоредбата на чл. 325 НК (хулиганство) не санира пропуска да се уточни правното основание за задържане на лицето. Допуснатото нарушение представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на обжалваната заповед, съгласно чл. 146, т. 2 АПК. Независимо от констатираните нарушения на административнопроизводствените правила, съдът е обсъдил спора и по същество, в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - задържане на лице, за което има данни за извършено престъпление. Приел е с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, че няма данни жалбоподателят да е извършил конкретен акт, който да е релевантен към престъпния състав на чл. 325 НК. Посочил е, че след задържане на лицето няма данни да са извършени процесуално-следствени действия за установяване на фактически обстоятелства и събиране на доказателства, относими към случая. Не е констатирано лицето преди задържането или след това да е отказвал да изпълни полицейско разпореждане (което е самостоятелно основание за задържане - чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР), да има данни, че е с неустановена самоличност, може да се укрие и възп р епятств а провеждане на бъдещи действия по разследването. При тези обстоятелства, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена без да са налице материалноправни основания за задържане на лицето. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е неоснователна, поради следното: Съдът правилно е приел, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила обуславят извод за порок на акта по чл. 146, т. 2 АПК и осн ование за него вата отмяна. Обстоятелствата въ в в ръзка с представените по делото две копия на заповед № рег. № 225зз-2653/9.09.2015 г. са изяснени в хода на съдебното производство. От писме ните и гласни доказателства е установено, че оспореният акт е издаден от Д. Б. В. - полицейски служител, в качеството му на полицейски орган при отдел "СПС" - СДВР. Заповедта е връчена на ответника по касация. От отразените в нея фактически и правни обстоятелства не може да се направи категорична преценка за фактическото и правно основание за издаване на заповедта за задържане на лицето. В съпътстващите документи в административната преписка също не са изложени фактически обстоятелства, които могат да бъдат възприети като мотиви към оспорената заповед. Вярно е, че посочването на текста на чл. 325 НК (хулиганство) индицира на хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но това обстоятелство в обсъждания случай не може да замести отсъствието на конкретно правно основание за издаване на оспорения акт като реквизит на акта, съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Правилно съдът е приел, че поведението на жалбоподателя на обсъжданата дата не е съдържало признаци на престъпление по чл. 325 НК. Фактическият състав на престъпното деяние изисква лицето да демонстрира с поведението си неуважение към обществените порядки, несъобразяване с правата на гражданите, действията да изразяват оскърбително отношение, участие в скарване, сбиване или друга непристойна проява и пр. В случая е налице граждански протест, начин на изразяване на гражданска позиция от жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че действията на касатора от субективна и обективна страна не покриват престъпния състав на хулиганство по см. на чл. 325 НК. По делото няма доказателства в тази насока. Преценката за отсъствие на данни за престъпление е била възможна и към момента на осъществяване на проявата, за която жалбоподателят е задържан. На следващо място, прилагането на принудителна административна мярка по реда и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е с определена цел - да се попречи на лицето да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателното преследване, да бъдат проведени необходими и неотложни процесуални действия при обективни данни за осъществено престъпно деяние, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган. В настоящия казус, първоинстанционният съд правилно е съобразил, че по преписката липсват годни доказателства за наличието на условията по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за нейното предприемане От данните по административната преписка не може да се направи извод, че задържането на жалбоподателя е било с цел обезпечаване на процесуалноследствени действия. В книгата за задържани лица са посочени данни за самоличността на лицето и като основание е отрезно - чл. 325 НК. Няма други данни, които да обосноват необходимостта от задържането му. Неоснователен е доводът на ответника по касация за превантивния характер на приложената принудителна административна мярка и необходимостта да бъде установена самоличността на протестиращия. Няма данни по делото по някакъв начин да е било обективно невъзможно да се установи самоличността му на мястото на протестната проява. Извършването на обиск, съставянето на протокол за това, попълването на декларация са част от процедурата по издаване на оспорената заповед, а не предпоставки за задържане на лицето. Предвид изложеното, съдът правилно е приел, че не са били налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за издаване на оспорената заповед за задържане на ответника по касация К. Ч. на 9.09.2015 г. и отменил същата. Обжалваното решение на Административен съд - С.-град е правилно и следва да се остави в сила. С оглед този изход на спора, Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати на ответника в касационното производство направените разноски по делото, съобразно представените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските пред касационната инстанция в размер на 450 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение