Решение № 7078 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13609/2012 г.

ВАСI отделение23.05.2013 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3820/06.07.2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 2825/2012 г. Решението не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 7078 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13609/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 104 от ЗАДС. Образувано е по жалба на Ристе Мицев, представен от адв. Георги Ангов, срещу решение № 3820/06.07.2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 2825/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на Мицев против ревизионен акт № 7/37/10.10.2011 г., издаден от митнически орган в Митница Югозападна. Касаторът твърди опущения на първостепенния съд при оценката на доказателствените средства. Иска отмяната на решението и решаване на спора по същество с отмяна на административния акт. Ответникът по касация директора на Агенция "Митници", чрез повереника си юрисконсулт Еленков, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт е установено задължение на Мицев за акциз в размер на 4 620 лева и закъснителна лихва за периода от 31.05.2011 г. до датата на РА 173.88 лева. Утежняващият административен акт е мотивиран с установявания за възстановен на Мицев акциз в размер 4 620 лева при износа лек автомобил. Възстановяването на акциза е определено като незаконосъобразно, тъй като към датата на износа стоката предмет на този митнически режим не е акцизна и това изключва предпоставките на чл. 26, ал. 1 от ЗАДС. Изводите по фактите и правото на АССГ съответстват на тези на митническата администрация. Като безспорни е определил съда фактите за извършен от Мицев на 12.02.2007 г., с ЕАД № 07BG005200Н000003732/12.02.2007 г., внос на лек автомобил с марка "Ауди А4", шаси WAUZZZ8E13D168842 от Швейцария. Акцизът за осъществения внос е платен на 12.02.2008 г. в размер на 4620 лв. На 28.04.2011 г. с ЕАД за износ MRN № 11BG005700А0023624/28,04,2011г е оформен митнически режим "износ" за Мицев на същия употребяван автомобил. По искане на касатора с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗАДС с вх. № 11ПК/0031/16.052011 г. по описа на Митница Югозападна е инициирано възстановяване на акциз в размер на 4620 лв. за процесния автомобил автомобил. Акцизът е възстановен с решение № 22/33/30.05.2011 г., от началника на Митница Югозападна. Сумата е преведена на Мицев на 17.06.2011 г. Съдът е обсъдил предпоставките на чл. 26, ал. 1 от ЗАДС за възстановяване на акциза и е приел, че към датата на износа /предвид отмяната на чл. 2, т. 5 от ЗАДС/ стоката, която е негов предмет, няма качеството акцизна и липсва основание за възстановяване на платения при вноса й акциз. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При липсата на спор по фактите няма как да се възприема като основателно единственото касационно оплакване за пропуски на съда при оценката на доказателствата. Фактическите изводи на инстанцията по същество са основани на събраните доказателства и мотивите на съдебния акт съдържат обсъждането им в съответствие с изискванията на чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Вън от касационните оплаквания /чл. 218, ал. 1 от АПК/, но в обхвата на служебната проверка на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност на решението, за недопустимост или за неправилност поради противоречие с материалния закон. Пред АССГ спорът е по правото и разрешаването му е съобразено с позитивното право. При действието на чл. 128, ал. 2, изр. 2 от ДОПК във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗАДС задължението за възстановяване на незаконосъобразно възстановен акциз се фингира като задължение за акциз. Изискуемостта му настъпва в деня следващ този на получаване на акта за незаконосъобразното плащане. В съответствие с чл. 108, ал. 1 от ДОПК установяването на данъчното задължение се извършва с РА по чл. 118 от ДОПК. АССГ е установил надлежно фактите на внасяне на акциза от касатора и разпореденото с решение № 22/33/30.05.2011 г. на началника на Митница Югозапанда възстановяване. С разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗАДС е уредено правото на възстановяване на внесения акциз при изнасяне на акцизни стоки. Незаконосъобразността на възстановяването на акциза е обоснована с качеството на стоката декларирана в режим износ. Релевантният за определяне на стоката момент е този на прилагането на разпоредбите за режима, която в общата хипотеза съвпада с момента на приемането на декларацията от митническия орган /чл. 73 от ЗМ/. Към 28.04.2011 г. автомобилите не са акцизни стоки - чл. 4, т. 1 във вр. с чл. 2 от ЗАДС. Режимът на облагане с акциз на автомобилите е претърпял промяна. Към момента на внасянето на процесния автомобил на територията на страната на 12.02.2007 г. е действала отменената разпоредба на чл. 2, т. 5 от ЗАДС /отм. обн. в ДВ бр. 44 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ отнасяща автомобилите към акцизните стоки. Вносът на акцизни стоки е предвидена в чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС хипотеза на освобождаване за потребление, с което чл. 20, ал. 1 от ЗАДС обвързва възникването на задължение за плащане на акциз. Следващото във времето отпадане на качеството акцизна стока на внесената вещ, за която е платен акциз, изключва възможността да се възстанови акциза при износ на неакцизната стока. Незаконосъобразното възстановяване на акциза поражда задължението по чл. 128, ал. 2 от ДОПК за възстановяване на неоснователно полученото и то с качеството на акцизно задължение. Това определя като правомерно установяването на задължението за акциз с РА и като правилно отхвърлянето на оспорването срещу този акт с първоинстанционното решение. При съществуването на главното задължение за акциз и определеният с чл. 128, ал. 2, изр. 2 от ДОПК момент на изискуемостта на задължението, от забавата на задълженото лице следва и акцесорното задължение за лихви по чл. 175, ал. 2, т. 1 от ДОПК. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски по производството. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

4