Решение № 5853 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 628/2010 г.

Решение № 5853 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 628/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветанка Спасова Захариева, Ани Димитрова Захариева и Еми Димитрова Захариева - и трите от с. Бистрица, София, срещу решението от 24 юли 2009 г., постановено по адм. д. № 05336/2006 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-14-1394/09 октомври 2006 г. на началника на ДНСК. В касационната жалба не са посочени конкретни касационни оплаквания, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответницата Гергана Емануилова Цветкова е постъпило писмено възражение, в което са изложени доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Другият ответник - ДНСК - София, не е заявил становището си по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Софийския градски съд Цветанка Спасова Захариева, Ани Димитрова Захариева и Еми Димитрова Захариева са оспорили заповед № РД-14-1394/09 октомври 2006 г. на началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Тухлена стена (от Н = 2,20 м до Н = 3,60 м), изпълнен в УПИ VIII-58,59, кв. 18 по плана на с. Бистрица, район Панчарево, Столична община. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през м. юли - август 2004 г. жалбоподателките са извършили строителство, представляващо надзиждане на съществуваща тухлена стена с височина над 3,45 м по северната и източната страна на подземен гараж. За извършения строеж не са искани и съответно - не са издавани строителни книжа. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Единственото възражение на касаторките касае наличието на рисунки на незаконно изградената стена. Това възражение е неоснователно, тъй като стоежа се квалифицира като незаконен предвид липсата на строителни книжа за изграждането му, а не с оглед нарисуваното върху него. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, градският съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,