Решение № 2448 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 46/2016 г.

Решение № 2448 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 46/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. Г. И. от град С. срещу заповед № РД-15-718/01.12.2015 г., с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни норми и несъответствието й с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Иска отмяната на заповедта. Ответната страна - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на заповедта. Като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № РД-15-718/01.12.2015 г., издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на В. Г. И. от длъжността "главен експерт" в отдел "Контрол на търговските дружества" на Дирекция "Търговски дружества и държавно участие" в Министерството на земеделието и храните. От представените по делото доказателства се установява, че с решение № 5052/07.05.2015 г. по адм. дело № 9292/2014 г. на Върховния административен съд /ВАС/ е отменена заповед РД 11-288/13.06.2014 г. на министъра на земеделието и храните за прекратяване служебното правоотношение на Иванова от длъжността "главен експерт" в отдел "Контрол на търговските дружества" на Дирекция "Търговски дружества и държавно участие" в Министерството на земеделието и храните, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Решението е оставено в сила с решение № 11914/10.11.2015 г., постановено по адм. дело № 7687/2015 г. на петчленен състав на ВАС, което е влязло в законна сила от датата на постановяването му. Със заявление вх. № 94-7135/23.11.2015 г., подадено в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл и със заповед № РД-15-717/01.12.2015 г. на министъра на земеделието и храните, държавната служителка е възстановена на длъжността "главен експерт" в отдел "Контрол на търговските дружества" на Дирекция "Търговски дружества и държавно участие". С оспорената заповед № РД-15-718/01.12.2015 г., издадена на същата дата е прекратено служебното правоотношение със служителката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Съгласно поименното длъжностно разписание на МЗХ, към датата 02.06.2014 г. се установява, че общата численост на Дирекция "Търговски дружества и държавно участие" е 29 щатни бройки, като в дирекцията са съществували два отдела: "Контрол на търговските дружества", в който е имало 3 щатни бройки за длъжността "главен експерт", едната от които е заемана от В. Г. И. и отдел "Държавни горски предприятия" със 7 щ. бр. за длъжността "главен експерт". Съгласно утвърдено длъжностно разписание, в сила от 04.09.2015 г. и поименното длъжностно разписание, в сила от същата дата (л. 40 от делото), наименованието на Дирекция "Търговски дружества и държавно участие " не е променено, отделите в дирекцията са били 2 и пак са 2, като длъжностите в тях са били 29, а са останали 15, но отдел "Контрол на търговските дружества" и отдел "Държавни горски предприятия" са премахнати, като са създадени 2 нови отдела: отдел "Наблюдение, координация и контрол" от 7 щ. бр. (в т. ч. главен експерт - 1 щ. бр.) и отдел "Финансово - икономически анализ" от 7 щ. бр. (в т. ч. главен експерт - 1 щ. бр.). При така приетите и обсъдени доказателства по делото, настоящият състав прави следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., при спазване на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с целта на закона и с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателката има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителката фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. По отношение на В. И. не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателката съгласно утвърденото от 04.09.2015 г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителката и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 01.12.2015 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавната служителка не е била на работа поради незаконното й уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо следва изводът, че по отношение на жалбоподателката не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното й правоотношение. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като противоречаща на приложимите материалноправни разпоредби и не съответства на целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Поради това следва да бъде отменена. Жалбоподателката претендира разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение за пълномощника й в размер на 900 лева, за което са представени доказателства за плащането на сумата в брой, както и е приложен списък, които ответникът следва да бъде осъден да й заплати. Воден от горното и на основание172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,