Решение № 7 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 8/2013 г.

Решение № 7 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 8/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Делото във ВКС е третоинстанционно и е образувано по жалби от частните обвинители и граждански ищци, както и от името на подсъдимия. Обжалваното второинстанционно (въззивно) решение - 112 от 15.Х. 2012 г., е по внохд № 217/2012 г. на Варненския апелативен съд и с него е потвърдена присъдата на Добричкия окръжен съд, която е била обжалвана от страните, обжалвали и сега. Присъдата на първата инстанция - 18/26.VI. 2012 г. по нохд № 200/2012 г., е за убийството на М. В. Р., извършено на 30.IХ. 2011 г. от нейния брат, подсъдимия Г. В. К.: престъплението по чл. 115 НК, за което той е наказан с 8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип; наказанието му е определено след провеждане на съкратено съдебно следствие в тази инстанция (по реда на глава двадесет и седма от НПК, във връзка и с чл. 58а НК - намалено с една трета от наложеното). С гражданската част на присъдата са уважени исковете на синовете на убитата - Б. и В. Д. Б., като обезщетенията им по 50 000 лева са в размер на половината от предявеното като равностойност за причинените им неимуществени вреди. И двете касационни жалби са срещу явната несправедливост на наказанието, преценявана, разбира се, от различното положение, в което се намират пострадалите и подсъдимия. Сходно е отношението на страните към присъдените обезщетения - макар и повече заявено, отколкото аргументирано. В съдебното заседание на касационната инстанция са взели участие представители само на подсъдимия и на държавното обвинение, и те също поддържат различен изход на делото: смекчаване на отговорността - отхвърляне и на двете касационна жалби. ВКС намери към сегашния момент за основателна само жалбата от името на подсъдимия, макар и не поради всичко, изложено в нея. В нея е изложено и това, че несправедливостта на наложеното наказание произтича от неправилната оценка на инцидента, станал повод за убийството, както и на историята на отношенията между подсъдимия и сестра му, довели до фаталното спречкване между двамата. Въпросът за правилността на преценката има обаче и друго процесуално значение, което при това е трябвало да бъде предмет на едно по-ранно - преди индивидуализацията на отговорността - съобразяване. Става дума за изискването при провеждане на съкратеното съдебно следствие съдът да "установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства" (чл. 372, ал. 4 НПК), изискване, което според Т. р. 1/09-ОСНК означава "приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице" (т. 4). От гледна точка на цитираното изискване, в съдебните актове (доколкото подлежащото пряко на касационна проверка въззивно решение възпроизвежда присъдата), липсват съображения защо в основата на осъждането на подсъдимия стои заключението на повторната тричленна психиатрична експертиза, а не на първоначалната единична. Трудно е да се приеме, че достатъчни в тази насока са съображенията на прокурора за несъгласие с единичната експертиза (т. 1 от дос. пр., л. 1-освен това преди да разбере ще бъде ли споделено неговото несъгласие), след като единствената съществена разлика в дадените заключения е в отговора дали подсъдимият се е намирал в състояние на физиологичен афект по смисъла на чл. 118 НК (срв. на л. 66 и 78 пак от посочения том). Отговорът на трите вещи лица е отрицателен, но без да е изложен и ред защо отхвърлят мнението на колегата си, което при това е далеч по-обстойно мотивирано. От изложеното се вижда, че поради спецификата на случая убедителността на съдебните актове е силно разколебана. Въпреки съществуващите процесуални възможности (включително в рамките на глава двадесет и осма от НПК - за тях вж. т. 8 от цитираното тълкувателно решение - специално подточки 1 и 2 към нея в мотивите), съдилищата не са отстранили съмненията в правилността на своите изводи по отношение на субективната страна на извършеното убийство. Това налага ново разглеждане на делото за отстраняване на процесуалните му недостатъци, с отражение без съмнение и върху правото на защита, и върху всички аспекти на отговорността. Новото разглеждане би могло да започне и да завърши във въззивната инстанция, освен ако развитието му не наложи връщане в първата инстанция. Ръководен от изложено всичко и от приложимите правила по глава двадесет и осма от НПК, ВКС-I наказателно отделение