Решение № 5311 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 837/2011 г.

Решение № 5311 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 837/2011 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Николов Златев, от с. Беляковец, община-Велико Търново, чрез пълномощника му - адв. Коева, против Решение № 518/30.11.2010 г. по адм. дело № 621/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с искане за отмяната му, като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците: Георги Енчев Георгиев и Марияна Тодорова Георгиева, редовно призовани не се явяват и не се представляват. От същите, чрез пълномощника им - адв. Митева, е постъпило писмено становище, с което оспорват касационната жалба, като неоснователна. Ответникът кмета на община-Велико Търново не се явява, редовно призован. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Велико Търново е отменил Заповед № 187/13.02.1997 г. на кмета на община-Велико Търново за промяна на дворищната регулация между парцели V-40 и VI-38, кв. 9 по плана на с. Беляковец, като незаконосъобразна. Приел е, че оспорения акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - чл. 93, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), тъй като липсва съгласие от действителните собственици на парцел V за изменение на дворищната регулация, чл. 53, ал. 3 от ППЗТСУ (отм.). предвиждащ прокарване на регулационните линии по имотните граници. Решението е правилно. При правилна преценка и анализ на правно релевантните факти, съдът е изложил законосъобразни правни изводи за допустимост на процесното оспорване и за неприложимост на особения ред за изменение на дворищнорегулационния план по чл. 93, ал. 1 и ал. 4 от ППЗТСУ (отм.). Това е така, тъй като административното производство по изменение на дворищната регулация между парцели V и VI, кв. 9 по плана на с. Беляковец, община-Велико Търново, приключило с издаване на заповед № 187/13.02.1997 г. на кмета на община-Велико Търново, е проведено без участие на действителните собственици на парцел V, а именно ответниците Георги Георгиев и Марияна Георгиева, съгласно нот. акт за продажба № 190, т. VII, дело № 3279/20.09.1996 г. Изменението на регулационния план по чл. 93, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) изисква искането за започване на производството да е подадено от всички пряко заинтересовани собственици, като съгласно ал. 4, същото е във формата на нотариално заверено заявление, придружено от скица-проект за изменението, с подписите на тези собственици. В случая правилно е прието, че ответниците Георгиеви, като заинтересовани собственици на парцел V, не са подавали нотариално заверено заявление, нито пък са подписали скицата-проект за изменението на регулацията /стр. 6 и 7/. Поради това и издадената заповед не може да им бъде противопоставена, като необжалваема, защото не е издадена на посоченото в нея правно основание - чл. 32, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) вр. с чл. 93, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.). Изложеното обуславя неоснователност на оплакването за недопустимост на обжалваното решение. Неоснователни са и другите оплаквания на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че заповедта е законосъобразна, тъй като изменението на дворищната регулация е на основание чл. 32, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) при дадено съгласие от всички пряко заинтересовани собственици, по данни от разписния лист към плана от 1994 г., където ответниците Георгиеви не фигурират. Доводите са неоснователни. При наличното противоречие за собственика на парцел V по разписен лист и по представения нот. акт за продажба № 190/1996 г., предимство има нотариалния акт. Последният е документ с вещноправно действие, установяващ собствеността. Същият е съществувал в правния мир към датата на издаване на заповедта, поради което органът е следвало да го издири и съобрази. Ето защо, при липса на съгласие за изменение на регулацията от действителните собственици на този парцел, изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, на посоченото в нея правно основание, поради нарушение на материалния закон, са правилни. Изложеното обуславя отсъствие на касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед този изход на делото основателно е искането на ответника Марияна Георгиева, направено в писмения отговор по касационната жалба, за присъждането на направените от нея разноски за адв. Николина Митева, в размер на 100 лева договорено и изплатено възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие от 21.12.2010 г., приложен към този отговор. Тези разноски, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, се дължат от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение