Решение № 194 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10842/2020 г.

Решение № 194 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10842/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. Караиванов, подадено чрез процесуалния му представител адв. Н. Трионджиева, за отмяна на влязло в сила решение № 2491 от 17.02.2020 година, постановено по адм. дело № 9772/2019 година по описа на Върховния административен съд - пето отделение, тричленен състав, с което е оставено в сила решение № 3834 от 06.06.2019 година, постановено по адм. дело № 12929/2018 година по описа на Административен съд София-град. В искането са релевирани основания по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, с оглед наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при разглеждането му не са могли да бъдат известни на страната, предвид обективирането им в решение № 4865/27.04.2020 г., постановено по адм. дело № 9915/2019 г. по описа на ВАС – пето отделение, тричленен състав. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – директор на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), в писмено становище чрез пълномощника си юрисконсулт Пашунов, оспорва основателността на искането за отмяна. Намира, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, поради липсата на идентичност на предмета на делата, ползващи се със сила на пресъдено нещо, обусловени от различните констатации на дисциплинарно–наказващия орган, с оглед деянията на служителите по двете административни дела. Претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия, прецени искането за отмяна на влязло в сила решение за допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 2491 от 17.02.2020 година, постановено по адм. дело № 9772/2019 година по описа на Върховния административен съд - пето отделение, тричленен състав е оставил в сила решение № 3834 от 06.06.2019 година, постановено по адм. дело № 12929/2018 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на К. Караиванов срещу заповед № 513 з-8614/15.11.2018 г. на директора на СДВР, относно налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение със Столична дирекция на вътрешните работи, за длъжността старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 03 Районно управление при СДВР. Дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР, ) за нарушение на т. 19, т. 20, т. 24, т. 64, т. 83 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс). Въз основа на събраните по делото доказателства е прието за установено, че К. Караиванов, по време на работа, назначен в наряд и осъществяващ патрулно – постова дейност в сградата на НДК, за времето от 02. 51 часа на 06.07.2018 г., до 05. 00 часа на 06.07.2018 г., е станал свидетел на инцидент (стрелба с огнестрелно оръжие) от служител на СДВР, назначен за охрана на сградата на НДК и определената прилежаща територия по време на председателството на Съвета на ЕС 2018 г., вследствие на който са нанесени материални щети – увредена входна врата на стаята, определена за инструктаж и отдих на служителите на СДВР в сградата на НДК, счупено стъкло на входната врата, разположена откъм подхода на вход "В2" към асансьори 3 и 4 и пробито пано от окачен таван в коридора пред стаята. Стрелбата е извършена от инспектор Н. Колимечков със зачисленото му оръжие револвер "SMITH&WESSON", калибър 38 S&W SPECIAL с фабричен номер CFC9816, в стаята за инструктаж на служителите на СДВР, в присъствието на мл. инспектор П. Лазов и други служители. Възприето е, че К. Караиванов е предприел активни действия по заличаване на следите от това неправомерно деяние. Посочено е, че К. Караиванов е станал свидетел на неправомерно деяние на негов колега по време на работа, което е довело до причиняване на вреди върху охранявания обект и е създало риск за живота и здравето на присъстващите служители в сградата на НДК. Формиран е решаващ извод, съобразно който установените факти са подведени под съответстващата им правна норма. С искането за отмяна е представено решение № 4865/27.04.2020 г., постановено по адм. дело № 9915/2019 г. по описа на ВАС – пето отделение, тричленен състав, с което е отменено решение № 799 от 13.06.2019 г. по административно дело № 366/2019 г. на Административен съд - София-област, като вместо него е постановено друго, с което се отменя заповед № 8121 к-211/11.01.2019 г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на инспектор Н. Колимечков, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 4 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и неспазване правилата на Етичния кодекс, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, с оглед произведен на 06.07.2018 г. изстрел с револвер марка SMITH & WESSON, калибър 38 S&W, SPECIAL, с фабричен номер CFC9816, в помещението за отдих и инструктаж на полицейските служители от СДВР, в сградата на НДК, по време на наряд за изпълнение на ППД, съгласно месечен график за времето от 19, 00 часа на 05.07.2018 г. до 07, 00 часа на 06.07.2018 г. Тричленният състав извежда извода, че противно на възприетото становище от дисциплинарнонаказващия орган и първоинстанционния съд, от доказателствата не е установено безспорно и еднозначно, служителят Колимечков да е извършил описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина, при което неправилно в обжалваното решение е прието, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е материално законосъобразна. По изложените съображения, тричленният съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед за "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на инспектор Н. Колимечков бъде отменена като незаконосъобразна. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното по релевираните от искателя основания: Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и тя не е в резултат на процесуално нарушение или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти и не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" се приемат не само потвърдените с писмен документ обстоятелства, а и новооткрити/новосъздадени документи относно факти, твърдени през висящността на делото, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липса на съответните документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата/новите писмени доказателства, да не са били известни на страната, позоваваща се на тях. В контекста на изложеното, новите обстоятелства, установени в решение № 4865/27.04.2020 г., постановено по адм. дело № 9915/2019 г. по описа на ВАС – пето отделение, тричленен състав, представляват нови доказателствени факти по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, чието обективно установяване по делото е било невъзможно, с оглед фазата, на която е приключило производството. Този писмен документ може да бъде разглеждан като новосъздаден доказателствен факт, който следва да бъде съобразен при преценка на дисциплинарната отговорност на лицето относно вмененото нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във връзка с разпоредбата на т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съгласно която държавният служител не следва да прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Анализът на горната норма, обосновава извод, съобразно който съставът на дисциплинарното нарушение предпоставя наличието на правонарушение, извършено от трето лице, което държавният служител в качеството си на свидетел при "допустителство", като форма на изпълнителното деяние, прикрива и не предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. В конкретната хипотеза, новите обстоятелства, установени в представеното решение № 4865/27.04.2020 г., постановено по адм. дело № 9915/2019 г. по описа на ВАС, в което се приема за недоказано наличието на правонарушение, извършено от третото лице, са от значение за съставомерността на вмененото деяние по т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице нормативно установените предпоставки за основателност на искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 239, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от АПК. При новото разглеждане на делото следва да се прецени съставомерността на вмененото нарушение по т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и неговата тежест, като се съобразят и останалите извършени от лицето деяния. В контекста на изложеното, настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице и основанията по чл. 239, т. 3 от АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Съгласно посочената разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато същият е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая съдебното решение, чиято отмяна се иска, е постановено във връзка с налагане на дисциплинарно наказание на Иванов, наложено въз основа на извършено от инспектор Н. Колимечков дисциплинарно нарушение, обективирано в заповед № 8121 к-211/11.01.2019 г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на Колимечков. След като този акт е отменен като незаконосъобразен с влязъл в сила акт на съда, то и съдебното решение, постановено въз основа на нарушението, предмет на този акт, ще следва да бъде отменено при наличие на основанията по чл. 239, т. 3 от АПК. Въпреки обективираното искане за отмяна единствено на касационното решение, предвид действието на нормите на чл. 219 от АПК и чл. 220 от АПК, по силата на които в касационното производство не се допускат писмени доказателства по съществото на спора, а се преценява прилагането на закона въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд, следва да се приеме, че се иска отмяна и на съдебния акт на решаващия Административен съд – София град. По изложените съображения, искането следва да бъде уважено, като се отменят влезлите в сила решение № 2491 от 17.02.2020 година, постановено по адм. дело № 9772/2019 година по описа на Върховния административен съд - пето отделение, тричленен състав и оставеното с него в сила решение № 3834 от 06.06.2019 година, постановено по адм. дело № 12929/2018 година по описа на Административен съд София-град, с което спорът е решен по същество. На основание чл. 244, ал. 2 от АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София – град, от етапа на подадената редовна и допустима жалба от К. Караиванов, срещу заповед № 513 з-8614/15.11.2018 г. на директора на СДВР. По отношение на предявената от искателя акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, приложение намира т. 4 от Тълкувателно решение № 6 по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно която разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, вр. с чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК, Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия,