Решение № 13319 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8836/2010 г.

Решение № 13319 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8836/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Милен Антонов Панов против решение № 641 от 26.03.2010 г. по адм. дело № 7578/2009 г. на Административен съд - София - град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № 16026 от 16.10.2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Прави доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че са спазени всички законови изисквания при провеждане на проверката. Заповедта има необходимото, съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР съдържание, а жалбоподателят не е спазил сроковете, уредени в НПК, което обстоятелство се установява от доказателствата по делото. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, приложими на основание препращащата разпоредба на чл. 233 от ЗМВР. Образувано е по жалба от Милен Антонов Панов против заповед № 16026 от 16.10.2009 г., издадена от ВНД Главен разследващ полицай в 01 РУ на СДВР. С нея за извършено нарушение на служебната дисциплина на основание чл. 226, ал. 1, т. 2, чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР вр. с чл. 226, ал. 1, т. 7 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца. Обосновал е наличие на всички отменителни основания по чл. 146 от АПК: Липса на компетентност на издателя на административния акт. Нарушения на изискванията за форма и съдържание, фиксирани в специалната норма на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР - липса на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, конкретните разпоредби, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които това е установено. Допуснати нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в нарушено право на защита. Неспазване на материалния закон - чл. 222, ал. 1 от ЗМВР и на последно място - противоречие с целта на закона. От приложената дисциплинарна преписка и допълнително представените писмени доказателства, съдът е установил, че жалбоподателят е назначен през 2008 г. за младши разследващ полицай в "Разследване на криминални престъпления" на "Полицейско разследване" при Първо РУ на СДВР. В това му качество на 27.11.2008 г. му е разпределено досъдебно производство ЗМ 15421/2008 г. по описа на районното управление със срок за разследване до 24.01.2009 г. С прокурорското постановление са дадени конкретни указания, от които са изпълнени само някои. Дознанието е изпратено в прокуратурата с мнение за спиране, без да са проведени всички следствени действия, необходими за разкриване на обективната истина. Това е станало причина за издаване на постановление за спиране на досъдебното производство. Два дни по-късно с ново постановление, прокурор при СРП е възобновил разследването, като в мотивите на акта е посочил ясно и точно действията, които трябва да се извършат от разследващия орган. Жалбоподателят не е извършил нито едно от тях и е върнал досъдебното производство на 24.05.2009 г. в прокуратурата. Поведението му е квалифицирано, като нарушение на служебните задължения във връзка с възложени задачи по разследване на престъпленията в сроковете и по установения в НПК ред и едновременно с това - неспазване на изискванията за своевременно и точно провеждане и завършване на възложените му производства. Поради това и на основание посочените правни норми, му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. При така установените данни по делото, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и отговаря на изискването за форма и съдържание по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Обсъдил е спазването на административно-производствените правила и ведно с това на специалните правила за защита правата на жалбоподателя по време на извършване и приключване на дисциплинарната проверка. След обсъждане на всички доказателства по преписката е счел за установено дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание. Въз основа на това е извел правен извод, че не са налице сочените пет отменителни основания по чл. 146 от АПК и е отхвърлил подадената жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни основания, се повтарят доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, направени и в първоинстанционното производство. Отново на първо място се твърди допуснато нарушение на изискването за форма и съдържание н административния акт, фиксирани в нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Доводът е неоснователен, доколкото заповедта съдържа необходимите елементи. Определен е периодът на допуснатите нарушения; самите нарушения, изразяващи се неизвършване на необходимите процесуално-следствени действия и действия по разследването по конкретно досъдебно производство - ЗМ 15421/2008 г. В заповедта не са подробно изброени тези действия, но те са съдържат в прокурорското постановление от 19.02.2009 г., изрично доведено до знанието и предоставено на вниманието на жалбоподателя. Посочени са и дисциплинарните нарушения, които са допуснати от него - неизпълнение на възложените му задачи по разследване на престъпленията в сроковете и по установения в НПК ред и на второ място - неизпълнение на изискванията за своевременно и точно провеждане и завършване на възложените му производства. Те са обобщени, като неизпълнение на служебните задължения, съставляващи дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР . Неоснователно се твърди допуснато нарушение от страна на дисциплинарно наказващия орган, доколкото в заповедта не били посочени доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Такова доказателство е самото досъдебно производство, определено по номер и дата. А жалбоподателят, нито в хода на дисциплинарната проверка, където е представил подробни писмени обяснения, нито в съдебното производство е изложил твърдения, че е извършил възложените му процесуални действия. Тяхната конкретизация се съдържа в постановлението на прокурора от СРП. При това в същия акт е подчертано, че указанията на наблюдаващия прокурор са задължителни за разследващия орган, който в случая е именно жалбоподателят и следва да се изпълняват. Затова всички твърдения в касационната жалба, че липсата на индивидуализация на действията е довела до несъбиране на доказателства са необосновани. На последно място е неоснователно и възражението за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в нарушение на разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от ЗМВР, която имала предвид системно нарушаване на сроковете, предвидени в НПК. В посочената разпоредба се съдържат два вида дисциплинарни нарушения, специфични за разследващите полицаи, които дават основание на наблюдаващия прокурор да ги предложи на административно-наказващия орган за налагане на дисциплинарно наказание. Системното нарушаване на сроковете по НПК е първото от тях. Второто са действия, които неоправдано забавят наказателното производство и в неговия обхват попада поведението на жалбоподателя, като разследващ полицай. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна. Не се установяват отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на първоинстанционния съд, като правилно следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,