Решение № 7336 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6739/2016 г.

Решение № 7336 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6739/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 925 от 10.05.2016 г. по адм. д. № 3292 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., е отменено решение № 2153-15-132/02.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-15-00072823/16.10.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - П., с което е разпоредено Д. П. С. да възстанови недобросъвестно получените за периода от 18.12.2013 г. до 11.03.2015 г. парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, в общ размер на 5642,08 лв., от които 5040,50 лв. - главница и 601,58 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно получената сума до датата на издаване на разпореждането. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ - П.. Релевирани са доводи за неправилност на решението на Пловдивския административен съд поради нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - Д. П. С., чрез адв. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок от страна по делото, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в съответствие с очертания в чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК предмет на касационна проверка, ВАС намира жалбата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - П. по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, е оспореното от Д. С. решение № 2153-15-132/02.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане № РВ-3-15-00072823/16.10.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - П. и същото разпореждане е потвърдено изцяло. С обжалвания по реда на чл. 117 от КСО административен акт е разпоредено Д. С. да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 18.12.2013 г. до 11.03.2015 г. в размер на 5642.08 лв., от които 5040.50 лв. - главница и 601.58 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане. С постановеното решение Административен съд - П. е отменил като незаконосъобразно решение № 2153-15-132/02.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-15-00072823/16.10.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - П., с което е разпоредено Д. С. да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 18.12.2013 г. до 11.03.2015 г. в размер на 5642.08 лв., от които 5040.50 лв. - главница и 601.58 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане. Решението на Пловдивския административен съд е правилно, правните изводи са обосновани и законосъобразни, съобразени с материалноправните норми. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че в подадените декларации - по чл. 50 от КСО (Приложение № 2 към чл. 4 от НИИПОПДОО) и по чл. 53 от КСО (Приложение № 3 към чл. 5 от НИИПОПДОО), С. е декларирала неверни данни, че не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице през периода от 18.12.2013 г. до 10.03.2014 г. и през периода до навършване на 2 години на детето - до 11.03.2015 г. Неоснователно е и възражението на касатора, че по делото по безспорен начин е установено, че Д. С. лично е осъществявала трудова дейност от името и за сметка на едноличния търговец. През целия период, за който С. е получавала обезщетения по чл. 50 и по чл. 53 от КСО, на практика не е извършвала никакви фактически действия по упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, както и не е получавала възнаграждение за това по смисъла на чл. 48а от КСО. Търговската дейност, осъществявана от едноличния търговец, е извършвана само през месеците, в които е имало ученици в училището до което се е намирала книжарницата - обект на процесния едноличен търговец в лицето на Д. С., и то не лично от ответницата по касация, а от наето по трудов договор лице, работещо в търговския обект, и от счетоводна фирма и управителката й, които са представлявали едноличния търговец пред НАП, общински и държавни администрации и учреждения, контрагенти и всички други лица и организации, с които едноличният търговец има търговски и финансови взаимоотношения. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административния орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите от значение за случая, в т. ч. от кое лице е сключен трудовият договор с лицето Д. Й., която според свидетелските показания на С. К. е работила през целия период, докато ответницата е отглеждала детето си в книжарницата. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че Д. С. през процесните периоди не е участвала в търговската дейност с личен труд. В административното производство не са събрани доказателства детето да се отглежда от друг чл. на семейството, а напротив - от свидетелските показания се установява, че родителите на С. са възрастни и не живеят в едно домакинство с нейното семейство, а свидетелката е заявила, че е виждала ответницата само на разходка с детето. Няма данни и че майката през съответните периоди е сключвала лично търговски сделки, от които би могло да се изведе извод за осъществявана лично търговска дейност. Прекъсването на трудовата дейност на С. не е равнозначно на прекъсване на дейността на търговското предприятие. Обстоятелството, че търговецът е осъществявал дейност, само по себе си не означава, че С. е престирала личен труд. Липсата на възлагане на друго лице да представлява и управлява фирмата през периода на получаване на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради бременно и раждане и паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, не е нормативно заложено като фактическо основание, имащо за последица отпадане на правото на обезщетение по чл. 48а, чл. 50 и чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 35 от АПК административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. С това правило законодателят е подчертал засиленото служебно начало в административното производство, допълнено с правилата на чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Основното правило в административното правосъдие, както правилно е посочил първоинстанционният съд е, че съдът преценява законосъобразността на оспорения пред него административен акт въз основа на фактическото основание за неговото издаване, така, както то е формулирано от административния орган. В издаденото решение № 2153-15-132/02.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П., и в разпореждане № РВ-3-15-00072823/16.10.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - П., само общо е посочено, че се упражнява търговска дейност от фирмата, като в това число поради липса на нови вписвания относно управителя е прието, че самоосигуряващото се лице е осъществявало дейности, свързани с управлението на фирмата. Не е посочен номера на сключения трудов договор, както и с кое лице е подписван, нито кога е подписван, както и какви трудови функции се възлагат на наетото лице или дали именно то не е следвало да замести С. през времето на бременност, раждане и отглеждане на детето й. Няма данни и за съставяни ведомости за заплати - брой, от кого и кога са съставяни. Не са дадени и подробности по изплатените трудови възнаграждения от страна на ЕТ, и внасяните по тях осигурителни вноски, на кого са изплатени във връзка с какъв престиран труд са били дължими. Не е посочено и от административния орган дали именно поради невъзможност на майката да полага трудова дейност, не е престиран чужд труд, за който да са изплатени въпросните трудови възнаграждения и за който да са внасяни предвидените по закон осигурителни вноски. Не е изяснено и какъв е бил предмета и обема на дейност на едноличния търговец и възможността и необходимостта от назначаване на друго лице за управител на фирмата. Изясняването на гореизложените факти е важно, защото остава спорен въпроса при положение, че ЕТ е сключил договор и е възложил водене на счетоводството му на друга фирма, дали изброените от органа дейности и изготвените документи не са извършени от счетоводната фирма, след като голяма част от тях са в нейната компетентност и съобразно поетите от нея договорни задължения. Ако органът беше изяснил така посочените уточнения, можеше обосновано да се приеме, че документите са индивидуализирани по вид и период, и би могло да се установи дали С. е изготвяла документи в качеството й на управител, но ръководителят на контрола по разходите не го е направил. С оглед на това може да се направи обоснован извод, че процесните административни актове не са достатъчно мотивирани и са издадени при недоизяснена фактическа обстановка. Липсата на ясно, точно и коректно изложени данни и факти във връзка с издаване на акта не само препятства съдът да направи проверка по тях, но и не дава възможност на адресата им да се запознае с тях и да организира защитата си, т. е. по този начин се ограничава и нарушава правото му на защита, което е недопустимо. Правото на обезщетение се обуславя от обстоятелството дали правоимащото лице ползва отпуск или упражнява трудова дейност, и затова при всеки конкретен случай е нужно да се изследва периода, през който лицето, получавало обезщетение, е упражнявало фактическа трудова дейност. Въпреки доказателствената тежест, нито в хода на проверката, извършена от служители на ТД на НАП - П., нито в хода на съдебното дирене, касаторът е представил доказателства за твърденията си, че през целия период на получаване на обезщетение от С., тя е упражнявала трудова дейност лично и от името и за сметка на едноличния търговец. Именно събраните по делото писмени доказателства, както и гласните такива, дадени от изслушаната по делото свидетелка, правилно възприети от съда като пълни и безпристрастни, доказват, че Д. С. не е упражнявала каквато и да е дейност. От тях се е доказало, че през периодите, през които е получавала парично обезщетение за временна неработоспособност, поради бременност и раждане (в случая осиновяване на дете до 1-годишна възраст) и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, е отглеждала детето си и не е упражнявала дейност като ЕТ. Фактически дейността е била осъществявана от наето по трудово правоотношение лице, което се потвърждава от свидетелката, която е била продавач в магазин, ситуиран до училището, в което е била книжарницата на ЕТ, и от нает счетоводител. Правилни са направените от съда по същество изводи, че в административното производство не са събрани доказателства детето да се отглежда от друг чл. на семейството или да е настанено в детско заведение или че майката през съответните периоди е сключвала лично търговски сделки, от които би могло да се изведе извод за осъществявана лично търговска дейност. Дори да се приеме, въпреки че не е доказано по категоричен начин от органа, че тя е съставяла някакви документи (каквито би следвало да са качествата на управителя на фирмата) или ги е подписвала, то следва да се подчертае, че формалното и механично полагане на подпис върху документи не отнема повече от няколко минути и не е дейност, която да се осъществява цял ден. От нея няма престиран труд, а изложените от нея в декларацията по административната преписка обяснения, че е осъществявала контрол над наетия работник, не са изследвани от административния орган. Н. Д. С. няма данни да е начислявано и изплащано възнаграждение, тай като се е намирала в отпуск за бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през който период се е грижила за детето си, и не е извършвала фактически действия, свързани с дейността на едноличния търговец, а контролът, който тя е заявила, че е осъществявала не става ясно от какъв тип е - дали се е отбивала през книжарницата, за да провери как върви дейността или някакви други дейности. Неправилни са изводите на административния орган, че щом С. няма сключен договор за прокура или за назначаване на друг управител, вписан в търговския регистър, не може да се приеме, че тя е преустановила дейността си във фирмата, като е прехвърлила управлението й на друго лице. Държавното обществено осигуряване (ДОО) предоставя обезщетения, помощи и пенсии при настъпването на поне едно от събитията, изброени в чл. 2 от КСО. Това, което е общо при тези събития е, че всяко едно от тях има за фактическа последица лишаването на човека в пълен или намален обем от физическата възможност да се труди, а основните източници на доходи за хората са тяхната собственост и техният труд. Следователно, ДОО е гаранция за осигурените лица, че при възникването на фактическа невъзможност да полагат труд, те ще получат все някаква, макар и в минимален размер парична помощ, във формата на обезщетение при временна неработоспособност или на пенсия при трайна неработоспособност. Майчинството е едно от осигурените събития по чл. 2 от КСО. Правилата за обезщетенията при него са предмет на раздел II от глава четвърта на КСО, наименована "Обезщетения". Структурата на раздела сочи на извода, че социалният риск (или осигурителен случай) "Майчинство" е три вида: а) временно намалена работоспособност и обусловеното от нея трудоустрояване на друга работа поради бременност и кърмене на дете (чл. 48 от КСО); б) временна неработоспособност поради бременност и раждане (чл. 48а от КСО); и в) временно лишаване на майката от възможността да полага пазарно ориентиран труд (чиято цел е реализирането на доходи), поради необходимостта да отгледа малкото дете (чл. 52а от КСО). За отглеждане на малкото дете, докато то навърши двегодишна възраст, майките - наемни работнички или служителки по трудови или служебни правоотношения, ползват допълнителен отпуск, през времетраенето, на който получават месечно парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Майката, регистрирана като едноличен търговец, не е наемен работник или служител, поради което фигурата допълнителен платен годишен отпуск за отглеждане на малко дете за нея е неприложима. Затова в ал. 5 на чл. 53 от КСО е признато нейното право на парично обезщетение за отглеждането на малкото дете, т. е. при едноличния търговец отглеждането на малкото дете предполага прекъсване на търговската дейност, която е или несъвместима, или е трудно съвместима с ежедневните грижи за детето. Отглеждането на малкото дете е осигурителният случай, събитието, което лишава физически работоспособната майка от възможността да полага пазарно ориентиран труд (труд, чиято цел е реализирането на доходи). При настъпването на това събитие тя има право на парично обезщетение, ако е осигурено лице и обратното - майката, регистрирана като едноличен търговец, има право на обезщетение по чл. 53 от КСО, когато е прекъснала търговската си дейност, за да отгледа малкото си дете, докато то навърши 2-годишна възраст. В КСО за краткост на изказа осигурителният случай е посочен като "отглеждане на малко дете", но този социален риск и осигурителен случай всъщност е прекъсване на търговската (и въобще на пазарно ориентираната трудова) дейност на самоосигуряващото се лице поради отглеждане на малко дете. Затова прекъсването на трудовата, респективно на търговската дейност, е основна предпоставка за правото на едноличния търговец на обезщетение за отглеждането на малко дете. Същественият въпрос, който следва да получи отговор, е как едноличният търговец следва да установи това прекъсване на търговската си дейност. В КСО не се съдържа отговор на този въпрос, а според чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, прекъсването на трудовата дейност се установява с писмена декларация по образец. В действащото (в позитивното) българско право липсва закон, който да задължава едноличния търговец, прекъсващ трудовата си дейност поради определено правно значимо събитие, да установява това обстоятелство с договор за прокура по чл. 21 от ТЗ или с назначаване на друг управител (чл. 141 от ТЗ). Ръководителят на контрола по разходите на ДОО и директорът на ТП на НОИ материално незаконосъобразно са приели, че регистрираната като едноличен търговец Д. С. може да удостовери прекъсването на трудовата си дейност за отглеждане на малко дете единствено с договор за прокура, или с назначаването на управител, вписани в Търговския регистър. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за необходимо да посочи, че по този въпрос напълно важат правните изводи, изложени в мотивите на решение № 3263 от 29.03.2007 г. по адм. д. № 12250/2006 г., и решение № 4989 от 21.05.2007 г. по адм. д. № 1619/2007 г., по повод сходни случаи, както и решение № 15363 от 04.12.2012 г. по адм. д. № 5415/2012 г., всички по описа на ВАС. По отношение на довода на касатора, че С. е изпълнила дадените от органите на ТП на НОИ задължителни предписания за коригиране на данните съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. лично за нея за периода от 12.2013 г. до 03.2015 г. да впише дни в осигуряване в т. 16.1 от декларация обр. № 1 - законоустановени, осигурителен доход - 420.00 лв. и обхватна осигуряване - общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, и с изпълнението на посочените предписания е признала осъществяването на трудова дейност, настоящият състав намира, че те са неоснователни. Поправените от нея данни са във връзка с изпълнение волята на административния орган, а обстоятелството, че тя не се е възползвала от правото си на защита, не може да сочи на извода, че тя признава упражняването на трудова дейност през процесния период. Жалбоподателката е имала право на жалба срещу предписанията, издадени от контролните органи на НОИ, но като не се е възползвала от това си право, те са влезли в сила, и подлежат на изпълнение, което към този момент е осъществено. В случая задължителните предписания не са предмет на настоящия спор, поради което не може да се извърши проверка на законосъобразността им в това производство. От изложените съображения следва, че сочените от касатора основания за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на административните актове са неоснователни. Изложеното налага извода за правилността на преценката на Административен съд - П. за незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая административният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и ТЗ. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - П., също е издал незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки решението на директора на ТП на НОИ - П. първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на Д. С. следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство в размер на 800 лв. за адвокатски хонорар, изплатен по договор за правна защита и съдействие № 158879. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,