Решение № 561 от 14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 624/2009 г.

Решение № 561 от 14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 624/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на НОХД № 12466/07 г. по описа на СРС, отмяна на непроверената по въззивен и касационен ред и влязла в сила на 12.12.08 г. присъда от 26.11.08 г. срещу подсъдимия Д, в частта й, касаеща приложението на чл. 25 - 23 НК и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на съда. Искането се поддържа в съдебно заседание. Защитата счита, че искането следва да се уважи. Осъденият заема неутрална позиция и предоставя въпроса за решаване от съда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид направеното искане, становището на страните, постановения съдебен акт и съобрази закона, съдебното минало на В., § 90 от ЗИДНК (редакция ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила 29.04.06 г.) и ТР № 1/2006 г. ОСНК на ВКС, намира следното: С атакуваната част на цитираната присъда съдът на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил едно общо, най-тежко наказание между определеното със съдебния си акт и наложените по: НОХД № 6060/99 г. на СРС; НОХД № 4638/99 г. на СРС; НОХД № 4847/99 г. на СРС; НОХД № 181/02 г. на ВС-Сливен; НОХД № 225/02 г. ВС-Сливен; НОХД № 266/02 г. на ВС-Сливен; НОХД № 323/02 г. на ВС-София; НОХД № 2657/02 г. на СРС и НОХД № 10926/03 г. на СРС - ПЕТ години лишаване от свобода, изграждайки една единствена съвкупност. Законосъобразно това наказание на осн. чл. 24, ал. 1 НК и ППВС № 4/65 г. е увеличено с една втора. Постановено е изтърпяване на общо наказание от СЕДЕМ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода при съответния режим, като на осн. чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното от В. до влизане на сила на присъдата. Видно от мотивите съдът е много добре запознат с разпоредбата на § 90 от ЗИДНК и ТР № 1/2006 г. на ВКС, но явно в бързината и обстановката при постановяване на присъдата си, не е преценил осъждането на В. по НОХД № 4638/99 г. на СРС. С присъдата по това дело той е осъден за две отделни кражби, извършени при условията на опасен рецидив и са му наложени две отделни наказания лишаване от свобода в размер на по две години, при което съдът изрично е постановил на осн. чл. 26 НК /посл. изменение ДВ, бр. 62/97 г./ двете наказания от по две години да се изтърпят поотделно. Те и наказанието от три години лишаване от свобода по НОХД № 4847/99 г. на СРС по посоченото в § 90 от ЗИДНК и тълкувателното решение правило сформират общо наказание помежду си от СЕДЕМ години лишаване от свобода. Последното не е по-голямо от предвидения в закона максимален размер за престъпленията, който в случая по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК е петнадесет години. Допускайки тази грешка при извършването на общата кумулация с всички други наказания по останалите осъждания, съдът е определил общо наказание по правилата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК в размер на ПЕТ години лишаване от свобода, вместо общо наказание лишаване от свобода в размер на СЕДЕМ години, което да увеличи по правилата на чл. 24 НК и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/65 г. При това е нарушен материалния закон. Въпреки задълженията си по НПК /в тях и задължението по изпълнение на наказанията/, прокуратурата в срока по чл. 319, ал. 1 НПК не е протестирала съдебния акт. По този начин В. е задържан с 2 г., 11 м. и 08 дни след срока на наложеното му наказание и е бил незабавно освободен на 20.12.08 г. съгласно справка рег. № 6255/22.12.08 г. на МП ГД "Изпълнение на наказанията". Искането на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. Нарушението на материалния закон е съществено и съставлява основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за възобновяване на делото. Присъдата по делото следва да се отмени в частта й по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК, касаеща определянето на общо наказание по чл. 23-25 НК и делото да се върне за ново разглеждане по реда на чл. 306, ал. 2 НПК от друг състав на СРС. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1, вр чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,