Решение № 8736 от 12.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2023 г.

ВАССедмо отделение12.07.2024 г.докладчик Весела Андонова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5815 от 05.10.2023 г. на Административен съд - София - град по адм. дело 1691/2023 г.

ОСЪЖДА Хаус Маркет България ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път 216 да заплати на Комисията за защита на потребителите, седалище и адрес гр. София, ул. "Врабча" 1, сумата от 100,00 (сто) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хаус Маркет България ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път 216 срещу Решение 5815 от 05.10.2023 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по административно дело 1691/2023 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Заповед 90 от 24.01.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, предл. първо от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и решение на Комисията по т. 17 съгласно Протокол 30 от 23.12.2022 г., е забранено Хаус Маркет България ЕАД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. Касационният жалбоподател - Хаус Маркет България ЕАД счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза, позовавайки се на съдебна практика на Върховния административен съд. Посочва, че оспорваната заповед на председателя на КЗП, противно на изводите на съда, е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и в същата не се съдържат начинът и срокът за изпълнението й. Твърди, че съдът е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички наведени от него възражения и доводи, излагайки бланкови мотиви. Счита, че първоинстанционният съд, неправилно приема, че в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на твърдяната от административния орган, заблуждаваща търговска практика по чл. 68е, ал. 2, предл. първо ЗЗП, като посочва, че поведението на дружеството не представлява заблуждаваща търговска практика, доколкото не са налице кумулативно предвидените в нормата елементи. Анализирайки съдебната практика на която се позовава, твърди, че за да се приеме извършването на сочените нарушения, следва да е налице умисъл, какъвто в настоящия случай не е налице, тъй като не е налице нелоялна практика, прилагана от търговеца умишлено или поради небрежност с цел привличане на клиенти или повлияване на тяхното поведение, а е налице техническа грешка. Обосновава извод, че допуснатият технически проблем от информационно-технологичната система на електронния магазин на дружеството, не може да се приеме като нелоялна търговска практика, тъй като електронната търговия (тоест сключване на договори от разстояние) е изцяло автоматизиран процес, при който отсъства човешка намеса и изводи в обратната насока, биха били лишени от нормална житейска логика. Сочи, че след установяване на техническия проблем от страна на дружеството веднага са предприети действия за премахване на сбърканата информация, а на потребителите, по чиито жалби е започнало производството пред КЗП, дружеството е предложило възстановяване изцяло на заплатената сума при връщане на получения артикул и предоставяне на компенсация безплатна доставка за следваща онлайн поръчка. Счита, че допуснатият технически проблем от информационно-технологичната система на електронния магазин на дружеството, не може да се приеме като нелоялна търговска практика, тъй като електронната търговия (тоест сключване на договори от разстояние) е изцяло автоматизиран процес, при който отсъства човешка намеса и изводи противно на изложеното, биха били лишени от нормална житейска логика. Твърди, че както от административния орган, така и от съда, не е извършен анализ, коя точно информация относно предлаганите стоки е прикрита от потребителите, предвид факта, че същите са били запознати с цената по общия артикулен номер 791.299.86. Сочи, че противно на приетото от съда, няма как средният потребител да не забележи още на етап отправена оферта от търговец, че цената на избраните артикули е в пъти по-висока от цената, която следва да заплати след приключване на поръчката, предвид което, техническият проблем на сайта, не представлява нелоялна търговска практика в резултат на която средният потребител да вземе търговско решение, което без използването на същата не би взел. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък. Представлява се от адвокат Х. Манолова. Ответникът Председателят на Комисия за защита на потребителите, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по подробно развити съображения. Моли съда да остави в сила оспорваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представлява се от юрисконсулт Я. Стоянова. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: На 03.11.2022 г. и 10.11.2022 г. в Комисията за защита на потребителите са постъпили жалби от потребители, регистрирани с вх. Ц-03-10735 и Ц-03-10962, с идентичен предмет, в които е посочено, че и двамата потребители, са направили поръчка (съответно с 2E75BB67FB4B и E7917B90364C) в онлайн магазина на Икеа за артикул с 79129986 - легло GJORA , който е комбинация от артикули 30306377 (легло), 90124534 (междинна греда) и 10278728 (подматрачна рамка) на стойност от 260, 00 лв. При доставката на поръчаните и платени артикули и на двамата потребители е доставена само подматрачна рамка, за която им е издаден и касов бон съдържащ данни само за подматрачната рамка, което не съответства на реално поръчаното на сайта на магазина. Проведена е кореспонденция между потребителите и консултанти от физически магазин Икеа , и отдел обслужване на клиенти, като служителите на дружеството сочат, че объркването се дължи на техническа грешка в уебсайта, поради което на потребителите е предложена компенсация, изразяваща се във възстановяване на цената след връщане на закупения артикул и безплатна доставка при следващи онлайн поръчки. От страна на административния орган е извършена проверка през сайта на магазина - www.ikea.bg и е установено, че търговецът опериращ сайта е Хаус Маркет България ЕАД, като потребителите имат възможност да закупят стоки, сключвайки договор от разстояние. В хода на проверката, не е открит артикул с кода, посочен от потребителите, но при търсене по наименованието на същия, сайта позволява, да се закупи легло GJORA с цена 489, 00 лв., с избор на подматрачни рамки. Въз основа на извършената проверка е поискано становище от търговеца поддържащ сайта на магазина. На 16.11.2022 г. в подадено от Хаус Маркет България ЕАД становище, се сочи, че и двете генерирани поръчки от потребителите за артикулен 791.299.86, който е общ артикулен номер с цена 719, 00 лв. е за 3 продукта: 303.063.77 (легло GJORA с цена 429, 00 лв.); 901.245.34 (централна греда SKORVA с цена 30, 00 лв.) и 102.787.28 (подматрачна рамка LEIRSUND с цена 260, 00 лв.). След получаване на поръчките потребителите са сигнализирали дружеството, че са получили само подматрачни рамки, поради което е извършена проверка в хода на която е установено, че има технически проблем, който не е позволил ъплоудването на цялата информация за общия артикулен номер от системата. Комбинацията от артикули от общия артикулен номер, не е успяла да се визуализира на уебсайта, а се е качила само цената на подматрачната рамка от 260, 00 лв. и съответно направената от клиентите поръчка, включва само подматрачната рамка, която и реално им е била доставена. Сочи, че след установяване на проблема на уебсайта, продуктите са били свалени от продажба до отстраняване му, а на клиентите за компенсация е предложено връщане на заплатената цена след връщане на доставения артикул и ползване на безплатна доставка при следващо пазаруване от сайта. На 23.12.2022 г., с решение по т. 17, Протокол 30, Комисията за защита на потребителите решава, че Хаус Маркет България ЕАД използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. първо ЗЗП, с която търговецът предоставя невярна информация за цената на артикул легло GJORA и неговите съставни елементи. На 24.01.2023 г., със Заповед 90, издадена на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, предл. първо ЗЗП от председателя на КЗП, на дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. След анализ на разпоредбите на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, чл. 68е ал. 2 предл. 1 вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68в ЗЗП, съдът приема, че в настоящия случай, нелоялната заблуждаваща търговска практика осъществена от дружеството, опериращо сайта на магазина, се изразя в премълчаване на съществена информация относно съставните компоненти и цената на продукта легло GJORA . Съдът посочва, че изрично в описанието на офертата, в раздел Полезна информация е посочено, че подматрачната рамка е включена в цената, но се пакетира отделно, като се активира бутон подматрачна рамка Leirsund , но не и бутонът без подматрачна рамка , като на потребителите са доставени само подматрачни рамки за цената от 260, 00 лв. Обосновава извод, че осъществената от търговеца практика чрез отправяне на покана за сключване на договор за продажба на легло на стойност 260, 00 лв., прикрива съществена информация за потребителя, а именно, че това е цената само на подматрачната рамка, а не на целия комплект от легло, подматрачна рамка и централна греда, които са на стойност 719,00 лв. Приема, че премълчаването на тази информация, че заплатената цена от 260, 00 лв. не е за трите компонента, както е визуализирано и посочено при направена поръчка, несъмнено има за резултат по-бързо и по-лесно вземане на търговско решение от потребителя да закупи посочената в поръчката стока за цената от 260,00 лв., вместо за крайната цена от 719,00 лв. Съдът приема, че противно на доводите на дружеството, той като професионален търговец е следвало преди изпращането на поръчката, да провери какъв е проблемът и да изясни въпроса какво точно е поръчано, преди доставките да се изпратят на потребителите, поради което счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 1 ЗЗП. Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата на Хаус Маркет България ЕАД. Решението е правилно. Неоснователни са доводите за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по-конкретно задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че първоинстанционният съд не е възприел доводите на жалбоподателя, а тези на административния орган, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното, доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите на фактическия състав на нелоялната търговска практика. Правилен е изводът на съда, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства, като е обсъдил предоставените от търговеца обяснения и доказателства. По делото е безспорно, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП, който предоставя услуги по смисъла на § 13, т. 14 - ДР ЗЗП. Съгласно § 13, т. 23 от ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Предвид изложеното, за да е налице нарушение на чл. 68е, ал. 2, предложение първо ЗЗП, е необходимо: търговецът да е отправил покана до потребителя за закупуване на стока, като е прикрил съществена информация за същата, което има или би могло да има по отношение на потребителя като резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на тази търговска практика. В конкретния случай, както обосновано приема и първоинстанционният съд, е налице търговска практика отправяне на покана за закупуване на предлаганите стоки и услуги в електронен магазин на www.ikea.bg, която е и нелоялна и заблуждаваща, изразяваща се в непредоставянето на своевременна и пълна информация на потребителя за всички компоненти на артикула и тяхната цена при покупка от сайта на магазина, което несъмнено води или би могло да доведе до вземане на решение което последният не би взел, без осъществяване на въпросната практика. Видно от представените доказателствата по делото, на потребителите действително са били доставени само подматрачни рамки, а не както е било посочено при направените поръчки, че същите ще получат и легло заедно с централна греда. От изложеното следва, че изводът на органа, потвърден от първоинстанционния съд, за осъществен от търговеца първия и втория елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика е правилен. Противно на доводите на касатора, правилен е, както обосновано приема и първоинстанционният съд, изводът на органа, че в случая е налице и третият елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика, тъй като несъмнено непредоставянето на пълна информация за елементите на поръчката, а именно какво съдържа тя, както и че за цената от 260,00 лв. клиентът ще получи само подматрачна рамка, без легло и централна греда, безспорно представляват премълчаване на съществена информация за съответните продукти, съдържанието на общия артикул и неговите съставни компоненти, която въвежда потребителя в заблуждение и същата има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й. Следва да се посочи, че съдебната практика, с която обосновава изводите си касатора за липса на осъществена от него нелоялна търговска практика, е неотносима в конкретния случай, тъй като същата разглежда казуси с различна фактическа обстановка, при която липсва както действие така и не е налице бездействие от страна на търговеца, което да обуславя извършването на нелоялна заблуждаваща търговска практика. В настоящия случай е налице бездействие от страна на търговеца, в следствие на което е прикрита съществена информация за част от предлаганите артикули на сайта. Ако дружеството търговец осъществяваше постоянен контрол върху функционирането на сайта или своевременно извършваше проверка по направените поръчки, то би могло да предотврати попадането в ситуация, за част от стоките да липсва информация, същата да бъде непълна и да подвежда потребителите. Противно на доводите на касатора, именно той е този, които е задължен при полагането на добросъвестност, професионална компетентност и необходимата грижа на търговец, да проверява сайта който поддържа, включително да следи при продажбата на артикули с един общ артикулен номер, дали системата правилно отчита продажбата им, както и дали при желание/нежелание от страна на потребителя за закупуване на отделен компонент от общия артикул, системата отчита правилно направените предпочитания и дали изобщо система е достъпна за потребителите със всичките си функционалности, като това да добавят или премахнат даден компонент от предлагания артикул. Напълно нелогични са изводите му и в насока, че електронната търговия е изцяло автоматизиран процес, при който отсъства човешка намеса, тъй като именно поддържането в изправност на сайта на магазина и съответствието на информацията на сайта с тази предоставяна на потребителите във физическите магазини на веригата е задължение на дружеството, като търговец осъществяващ електронни продажби чрез сайта за магазин Икеа . Не могат да се приемат за правилни и изводите му, че всеки добре информиран потребител, би разбрал веднага, че за цената от 260,00 лв. не би могъл да закупи легло, подматрачна рамка и средна греда и че е налице технически проблем на сайта, тъй като именно чрез отправената покана за закупуване на посочените артикули и в частност съдържанието на съответната страница с прикриването на цялостната информация, средният потребител е взел решение да закупи от предложените стоки за съответната цена. От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин фактическата обстановка по издаване на обжалвания административен акт. Дружеството не оспорва фактите по случая, а възразява по правните основания за издаване на процесната заповед. С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предложение 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. По изложените съображения доводите на касатора са неоснователни и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Хаус Маркет България ЕАД да заплати на Комисията на защита на потребителите юридическото лице в чиято структура е органът-ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд