Решение № 7920 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4079/2009 г.

Решение № 7920 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4079/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Казанлък, подадена чрез пълномощника юр. Милена Дончева, срещу решение № 72 от 20.01.2009 г. по адм. дело № 387/2008 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отменена Заповед № 463/27.05.2008 г. на кмета на Община Казанлък. Развиват се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната намира същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - основателна. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отменил Заповед № 463/27.05.2008 г. на кмета на Община Казанлък, с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е наредено да бъде премахнат преместваем обект - павилион № 8, разположен върху източния тротоар на ул. "Йордан Стателов" (западно от кв. 215 по плана на гр. Казанлък). Прието е, че процесният павилион не представлявал преместваем обект, поради което за него е неприложима процедурата по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. Освен това не бил спазен и реда по § 17 от ПР на ЗУТ за премахване на обекти с временен устройствен статут. Така постановеното решение е незаконосъобразно. Съобразно изложените фактически основания в обжалваната заповед, в последната е прието, че процесният павилион е преместваем обект, поставен без разрешение за поставяне. Първоинстанционният съд правилно е приел, че приложимата правна норма в случая е чл. 57а, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ подлежат на премахване, когато са поставени без разрешение. Или материалноправните предпоставки, които следва да са налице при проверка за законосъобразност на административния акт са обекта да представлява такъв по чл. 56, ал. 1 ЗУТ и същият да е поставен без разрешение. В случая се установява, че процесния павилион е преместваем обект от чл. 56, ал. 1 ЗУТ. В последната разпоредба се дефинират преместваемите обекти според предназначението им на две основни групи: 1). обекти за търговия и други обслужващи дейности с изчерпателно изброяване на техния вид - павилиони, кабини и маси и 2). други елементи на градското обзавеждане, с примерно изброяване на вида им - спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други. В първоначалната редакция на разпоредбата, терминът "преместваеми обекти" е бил пояснен с израза "които не са трайно свързани с терена" и указва на възможността обектът да бъде демонтиран без разрушаване и преместен другаде. С изменението на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (ДВ, бр. 103/2005 г.) изразът отпада, поради което начинът на прикрепяне на обекта към терена вече е без значение, но същият трябва да бъде преместваем - т. е. да е налице възможност за свободното му предислоциране. За процесния павилион от заключението на вещото лице се установява, че той не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, а от описанието, дадено от вещото лице в с. з. и от констативния протокол се установява, че павилиона е метален, поставен върху фундаментна бетонова плоча. В изградения обект няма елементи от железобетон и същият подлежи на демонтаж по обратния ред на монтажа. Тоест в случая се касае за преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Дали спорният обект е преместваем, е правен извод, а изразеното от вещото лице становище в с. з., че обекта е трайно прикрепен, е част от доказателствата по делото, но то не може да бъде единствен мотив за направените изводи в обжалваното решение. Обстоятелството, че металната конструкция е закрепена към бетоновата фундаментна плоча не е достатъчно за да се квалифицира процесния обект като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, тъй като конструкцията, фундамента и начина на закрепване сочат категорично на обект по чл. 56 ЗУТ. Начинът на закрепването на павилиона в конкретния случай не е водещ признак за определянето на обекта като непреместваем по смисъла на специалния закон. Освен това от доказателствата по делото се установява, че за процесният павилион няма разрешение за поставяне. Изложените изводи в обжалваното решение, че обекта бил поставен по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) не намират опора в доказателствата по делото, а пресъздават едно предположение на вещото лице. Неотносимо е и направеното обсъждане на предпоставките за премахване на обекти по § 17 от ПР на ЗУТ, тъй като тя се отнася за строежи, какъвто процесния обект не е, а освен това на същия обект не е предоставян градоустройствен статут по реда на § 17 ПР на ЗУТ с решение на областния управител или на общинския съвет. Съобразно гореизложеното процесният павилион представлява обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ и същият е поставен без разрешение. Затова той подлежи на премахване по реда на чл. 57а от ЗУТ. Обратният извод на решаващия съд е неправилен. Затова обжалваното решение подлежи на отмяна. Касационната инстанция приема спора за изяснен от фактическа страна, поради което дължи произнасяне по същество. Оспорената заповед на кмета на Община Казанлък е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните и материалноправните предпоставки и е съобразена с целта на закона. Първоначалната жалба на Величка Тодорова Василева подлежи на отхвърляне като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,