Решение № 11661 от 16.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2020 г.

Решение № 11661 от 16.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2020 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Столична здравноосигурителна каса против решение № 7092 от 20.11.2019 г., постановено по адм. д. № 1114/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 24 състав. Релевирани са оплаквания, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 66, ал. 3 ЗЗО, както и в тази връзка, че ответникът е представил извлечение от електронен отчет, подписан от съответните длъжностни лица на Касата, който представлява официален документ за издадените и отчетени направления за СМД и МДД от изпълнителя на СИМП и за изпълнението на назначените с направленията медицински изследвания от други изпълнители на извънболнична медицинска помощ. Предвид казаното не е следвало да се възприема заключението на вещото лице. В тази връзка е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са и съображения за нарушение на нормите на чл. 76а ЗЗО, както и тези, регламентиращи задължителността за съблюдаване на регулативните стандарти. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на писмена покана изх. № 29-07-2 от 11.01.2017 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса, респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – "ДКЦ-ХVІІІ-София" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адвокат Милушева, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество и на посочените в нея касационни основания е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, съставът на Административен съд – София-град е отменил писмена покана изх. № 29-07-2 от 11.01.2017 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. За да постанови посочения правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че определеният брой СМД, назначени с направление бл. МЗ-НЗОК № 3 от жалбоподателя за ІІІ тримесечие на 2015 г., съгласно протоколи за определяне на брой и протокол за определяне на допълнителен брой на назначените СМД и стойност на МДД към договор № 222239 от 16.02.2015 г., е 1129 бр. (таблица № 1 от заключението), като при съобразяване на допустимите 10% и 15 % надвишения за регулативните стандарти по чл. 43, ал. 3 и 4 от договора, този брой възлиза общо на 1411 (-194 за компенсиране за превишен брой СМД до 15% от предходното тримесечие). Според представените извлечения от електронните отчети на изпълнители на СИМП за отчетените СМД, назначени за периода от 1.07.2015 г. -30.09.2015 г. от жалбоподателя е 1408 броя, т. е. с 197 броя превишение на определените регулативни стандарти на стойност 3743 лв. Но от приложените по делото направления бл. МЗ-НЗОК № 3 се установява изпълнение на 1193 броя бл. МЗ-НЗОК № 3 медицински направления на стойност 22 667 лв. При съпоставката на представените от ответника по делото първични документи – направления за СМД бл. МЗ-НЗОК № 3, назначени от жалбоподателя и изпълнени (отчетени) от лечебни заведения-изпълнители на СИМП, спрямо определения регулативен стандарт за ІІІ тримесечие на 2015 г., безспорно се установява, че броят на СМД не достига до превишение (таблица № 8 от експертизата). По отношение на МДД се установява, че определената стойност на МДД на жалбоподателя, назначени с направление бл. МЗ-НЗОК № 4, за ІІІ тримесечие на 2015 г., съгласно протоколи към договора, е 31339 лв. (таблица № 2 от заключението). При съобразяване на допустимите 10% и 15% надвишения на регулативните стандарти по чл. 43, ал. 3 и 4 от договор № 222239 от 16.02.2015 г., тази стойност възлиза на общо 39173. 75 лв. (-4578. 85 лв. остатък, стойност МДД за компенсиране 15 % от предходното тримесечие). Според представените извлечения от електронните отчети на изпълнители на МДД за отчетените МДД, назначени за периода 1.07.2015 г. -30.09.2015 г. от жалбоподателя, изпълнението на регулативните стандарти за МДД за ІІІ тримесечие на 2015 г. е в размер на 42274. 84 лв. (41983. 83 лв. +291. 01 лв.), т. е. стойността на превишението на определените регулативни стандарти е 7 697. 84 лв., а според приложените по делото 2607 броя направления бл. МЗ-НЗОК № 4, от които относими към предмета на спора са само 2489 броя, поради което се установява изпълнение на медицински направления бл. МЗ-НЗОК № 4 на стойност 29374. 37 лв. При съпоставка на представените от ответника първични документи-направления за МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4), назначени от жалбоподателя и изпълнени (отчетени) от лечебните заведения-изпълнители на МДД, спрямо определения регулативен стандарт за ІІІ тримесечие на 2015 г., безспорно се установява, че стойността на МДД не достига до превишение. Направен е изводът, че писмената покана е засегната от отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК – неправилното фактическо установяване за превишение на регулативните стандарти е опорочило и материалната законосъобразност на акта, тъй като не е осъществена предпоставката по чл. 76а, ал. 1 ЗЗО. Решението, предмет на касационен контрол, е постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. Спорът е изяснен от фактическа страна. По делото са назначени и изслушани две икономически експертизи, като първата е оспорена от жалбоподателя. Правилно съдът се е позовал на заключението на вещото лице Г. Атанасов, тъй като изчисленията относно броя и стойността на регулативните стандарти изискват специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК. Посочената експертиза е приета в открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2018 г. в присъствие на процесуалния представител на ответника, който не я е оспорил и е заявил, че по делото са представени всички находящи се в Касата документи. Оплакванията на касатора, че съдът не е следвало да възприема посочената експертиза, а представеното от него извлечение от електронните отчети на изпълнителя, което представлява официален документ за издадените и отчетени направления за СМД и МДД от изпълнителя на СИМП и за изпълнението на назначените с направленията медицински изследвания от други изпълнители на извънболнична медицинска помощ, тъй като е подписан от съответните длъжностни лица на Касата, са неоснователни. С тях на първо место, се оспорва заключението на вещото лице едва пред касационната инстанция, което е процесуално недопустимо с оглед нормата на чл. 200, ал. 3, предложение второ ГПК. Съгласно цитираната, оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. На второ място, извлечението от електронните отчети на изпълнителя на специализирана извънболнична медицинска помощ има характера на справка, а не на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. При оспорването й от жалбоподателя и проведеното от съда изследване на съдържащите се в нея данни относно действително издадените от "ДКЦ-ХVІІІ-София" ЕООД бл. МЗ-НЗОК № 3 и бл. МЗ-НЗОК № 4 през трето тримесечие на 2015 г., за което той е изложил подробни мотиви, възпроизведени по-горе и в настоящото решение, тази справка не може да бъде противопоставена на данните от експертизата, изготвена въз основа на първични документи-направления. В таблици № 5 и № 6 от заключението на вещото лице Г. Атанасов изрично са посочени какви са неточностите на справката на СЗОК, довели до неправилно определяне на процесните регулативни стандарти и тяхното надвишение. Нормата на чл. 66, ал. 3 ЗЗО, нова, обн. в ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., според която данните и документацията изисквана от НРД могат да се предоставят от изпълнителите на РЗОК и само на електронен или магнитен носител в съгласуван с НЗОК формат, на която касаторът се позовава, не регламентира извод, че извадките от електронните отчети, изготвени от органите на Касите, са официални документи по отношение на назначените от изпълнителите на извънболнична помощ СМД и МДД. Тези извлечения подлежат на оспорване в съдебната фаза на административния процес и жалбоподателят се е справил с доказателствената тежест, установявайки с икономическа експертиза, съдържащите се в тях неточности. Последните е следвало да бъдат констатирани от органите на Столична здравноосигурителна каса преди издаването на писмена покана изх. № 29-07-2 от 11.01.2017 г. Не са официални документи по чл. 179, ал. 1 ГПК и електронните отчети на изпълнителите на медицинска помощ, а същите подлежат на корекции от Касата. В случая по делото не се оспорват извършените от Столична здравноосигурителна каса плащания, а че те не са във връзка с издадени от лекари от "ДКЦ-ХVІІІ-София" ЕООД през трето тримесечие на 2015 г. направления бл. МЗ-НЗОК № 3 и бл. МЗ-НЗОК № 4. При липса на превишение на броя на СМД и стойността на МДД през посоченото тримесечие на 2015 г., то изпълнителят на извънболнична медицинска помощ не е осъществил състава на чл. 76, ал. 1 ЗЗО. По изложените в настоящите мотиви съображения се приема, че при постановяване на съдебния акт, не са допуснати визираните в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Казаното обуславя оставяне на решението в сила. При този изход на спора и наличие на предпоставките на чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответника се присъжда сумата 900 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационна инстанция, по която не е направено възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,