Решение № 2142 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9369/2019 г.

Решение № 2142 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9369/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Миланов от [населено място], против Решение № 828/20.06.2019 г. на Административен съд София област (АССО), по адм. дело № 709/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1019-22-923#1/7.06.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София област (ТП на НОИ – София област), потвърждаващо Разпореждане № 2/2.05.2018 г. на ръководител по "Пенсионно осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ – София област. Поддържа, че решението на административния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон – чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), тъй като съдът незаконосъобразно определил началния момент, от който следва да се изчисли пенсията му за осигурителен стаж и възраст, както и нейния размер. Изтъква доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. С оглед на посочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново по същество на правния спор, с което да уважи жалбата против издадения административен акт. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София област не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Пред първоинстанционния административен съд е било оспорено Решение № 1019-22-923#1/7.06.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София област (ТП на НОИ – София област), потвърждаващо Разпореждане № 2/2.05.2018 г. на ръководител по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – София област. Разпореждането е било издадено в изпълнение на влязлото в сила Решение № 1214/23.12.2016 г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело № 453/2016 г., потвърдено с Решение № 4517/10.04.2018 г. на Върховен административен съд, шесто отд., по адм. дело № 2155/2017 година. С решението на АССО било отменено предходно Решение № 1012-22-26#2/8.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ – София област, с което е било потвърдено Разпореждане № 2113-22-294#11/20.10.2015 г. на органа по "ПО" и делото върнато като преписка за ново произнасяне по подаденото заявление на Й. Миланов с вх. № 2113-22-294/12.08.2015 година. Със заявлението Миланов е поискал да му бъде определена и отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След съвкупната преценка на ангажираните по настоящото първоинстанционно дело доказателства, административният съд правилно е установил относимите за правния спор факти. При осъществения съдебен контрол на акта по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът е извел законосъобразен извод за неоснователност на първоинстанционната жалба. По делото пред Административен съд София област не е било спорно, че с Разпореждане № 2/2.05.2018 г. на органа по "ПО" при ТП на НОИ – София област, на касатора е било признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 – ал. 2 КСО и е било разпоредено пенсията да му бъде отпусната от датата на подаденото заявление - 12.08.2015 г., ведно със следващите му се добавки. С касационната жалба се възразява, че административният съд неправилно приел за начална дата на възникване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, датата на подаденото от Миланов заявление на 12.08.2015 година. Доводите на касатора за неправилност на съдебния акт, които по същество са свързани с възникване на субективното материално право на пенсия и последиците от него, се приемат от касационната инстанция за неоснователни. Видно от приобщените по делото писмени доказателства, които са били ангажирани от страните, както и от заключението на единичната съдебно – икономическа експертиза, за Й. Миланов не се установява да е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст преди дата 12.08.2015 година. На лицето е била указана доказателствената тежест да представи съответните относими доказателства във връзка със заявеното в първоинстанционната жалба и по-конкретно да установи, че е подал заявление за отпускане на пенсията през 2008 г. (протокол от открито съдебно заседание на 29.10.2018 г. по адм. дело № 709/2018 г. на АССО), което той не е сторил до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. Правните последици от недоказания, твърдян от страната правопораждащ факт, се изразяват в това, че съдът е определил за начална дата на отпускане на пенсията, датата, на която Миланов е подал заявлението - 12.08.2015 година. В хипотезата на чл. 68, ал. 1 КСО, приложима към датата на подаденото от Миланов заявление, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63 - годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63 - годишна възраст за жените и 65 - годишна възраст за мъжете. Според чл. 68, ал. 2 КСО от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по чл. 68, ал. 1 КСО се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете. Следователно, възникването на материалното право на пенсия е обусловено от кумулативното наличие на посочените в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО предпоставки - осигурителен стаж и възраст. За да е задължен пенсионният орган да изплаща ежемесечно пенсия за осигурителен стаж и възраст, по повод на съществуващото осигурително правоотношение между НОИ и осигуреното лице, и при наличие на тези предпоставки, последното следва да упражни надлежно своето субективно право. Касае се за лични действия от страна на осигуреното лице, които са в изпълнение на разпоредбата на чл. 94 КСО в релевантната редакция. С оглед изложените от касатора възражения, в обхвата на съдебната проверка от касационната инстанция е обстоятелството дали при постановяване на първоинстанционното решение съдът е спазил материалния закон и правилно ли е посочил коя е началната дата, от която се следва пенсията на Миланов, съответно нейния размер. На основание разпоредбата на чл. 94, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6 - месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6 - месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Законодателят е обвързал началната дата, от която пенсията се отпуска с подаване на заявлението за това обстоятелство в определен срок. В конкретния случай доказателствата, които са били събрани по делото пред административния съд, вкл. и кредитирано от съда заключение на съдебно - икономическата експертиза, сочат на безпротиворечив извод, че Миланов е подал за първи път пред пенсионния орган заявление за пенсиониране, ведно с необходимите за това документи на дата 12.08.2015 година. Не се доказа тезата на жалбоподателя и не се ангажираха от негова страна доказателства, че правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст е възникнало още през август 2008 г. и е било упражнено в сроковете по чл. 94, ал. 1 КСО съобразно редакцията на нормата към 2008 година. По тези съображения обосновано административният съд приема, че пенсията за осигурителен стаж и възраст следва да се отпусне от датата на подаденото през 2015 г. заявление и при наличие на материалните предпоставки по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО към този момент. Решението на административния съд е съответно на материалния закон. Неоснователни са доводите и възраженията на касатора относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на първоинстанционното решение, свързани с неизясняване на спора от фактическа страна. На основание чл. 171, ал. 4 АПК съдът, който се е произнесъл по същество по повдигнатия от Й. Миланов правен спор, е съдействал на страните по делото и им е указал за кои обстоятелства от значение за правния спор, следва да посочат доказателства. От заключението на единичната съдебно – икономическа експертиза, което е възприето от съда като вярно и безпротиворечиво изготвено, са изведени обосновани правни изводи, че Миланов не е подавал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст през август 2008 г., съответно към 31.08.2008 г. е навършил [възраст], приравнен към III-та категория труд, стажът му е изчислен на [г. м. д. ]. Посочен е сбор на осигурителен стаж и възраст на Миланов, който възлиза на [г. м. д. ]. При изготвяне на заключението и съобразно поставената от съда задача, вещото лице е направило справка в деловодната система на ТП на НОИ – София област за август 2008 г., както и в съдържащото се в ТП на НОИ – София област пенсионно досие на касатора. При тази констатация не е налице допуснато процесуално нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК от административния съд, което да е съществено и да е довело до непопълване на делото с относими доказателства за правилното решаване на спора. Доводите на Миланов за необоснованост на съдебния акт, като касационно основание за отмяна на първоинстанционното съдебно решение, се преценяват от настоящата съдебна инстанция като неоснователни. С решението съдът е извел правилни логически изводи за законосъобразност на административния акт, въз основа на събрания доказателствен материал по делото. Съдът е приложил материалния закон спрямо действително установените факти. По изложените мотиви и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение