Решение № 177 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 407/2011 г.

Решение № 177 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 407/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от П. Х. Д. от [населено място] молба с вх. № 2600 от 18.02.2011 г. за отмяна на определение № 2892 от 8.07.2010 г. по гр. д. № 4751 по описа за 2010 г. на Районен съд Плевен, с което е прекратено производството по делото. Съдът е счел, че е производството е недопустимо, тъй като по реда на чл. 124 от ГПК не е предвидена възможност за установяване, че ответника /ТД на НАП Велико Т./ няма право да иска внасяне на вече платен данък за 2008 г. по ЗДДФЛ в размер на 23.15 лв. и е посочил административния ред за разрешаване на въпроса. Новото обстоятелство, на което се позовава молителя е постановено определение № 353 от 11.01.2011 г. по адм. д. № 11619/2010 г. на ВАС /което представя/, в което е прието, че по административен ред не е предвидена възможност да се иска от органа по приходите да служебно да издава акт, с който да установява данъчно задължение и въз основа на което да бъде коригирана вече подадена от данъчнозадълженото лице данъчна декларация. Срещу подадената молба не е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК от противната страна. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: За да бъде отменен влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - следва новото обстоятелство или новото писмено доказателство, на което се позовава страната да има съществено значение за решаване на делото. Съществено значение за решаване на делото по същество ще има това ново обстоятелство, което ако беше съобразено от съда щеше да доведе до постановяване на различен по съдържание съдебен акт. В случая - това не е така, защото постановеното от ВАС определение № 353 от 11.01.2011 г. по адм. д. № 11619/2010 г., дори да беше релевирано по делото- не би се отразило върху съдържанието на постановеното определение № 2892 от 8.07.2010 г. по гр. д. № 4751 по описа за 2010 г. на Районен съд Плевен, чиято отмяна се иска. Това е така, защото двете производства, по които са постановени определението на районния съд и на ВАС са съвсем различни/едното е исково по чл. 124 от ГПК, а другото е административно- по ДОПК/, с различни правни основания, последици и предмет на доказване. Те нямат никаква връзка помежду си и приключилото административно производство по никакъв начин не може да се отрази на направения от гражданския съд извод, че тези обстоятелства, които ищецът е желаел да бъдат установени в производството по прекратеното гр. д. № 4751 по описа за 2010 г. на Районен съд Плевен - не са сред фактите с правно значение, чието установяване е предвидено в закона по смисъла на чл. 124, ал. 4 от ГПК. Допълнителен довод за неоснователност на подадената молбата за отмяна е факта, че молителят се позовава на новонастъпило обстоятелство /постановен от ВАС съдебен акт след влизане в сила на акта, чиято отмяна понастоящем се иска/. В практиката многократно е изяснявано, че отмяна поради наличието на новонастъпило обстоятелство не е допустима, тъй като новонастъпилите обстоятелства не се преклудират от силата на присъдено нещо на постановения съдебен акт и страната разполага с исковия път за защита на правото си. Пред вид изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение