Решение № 99 от 27.2.2025 г. на ВКС по н.д. № 20248002200711/2024 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Д. М. против въззивно решение № 49/15.05.2024 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 11/2024 г., с което е била потвърдена присъда № 17/12.12.2023 г. на Окръжен съд – Сливен по НОХД № 410/2023 г. С тази присъда подсъдимият М. Д. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 23.02.2023 г., в жилище на ул. „Б.“ № 9 в гр. Н. З., в съучастие с А. И. М., без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества с цел разпространение – амфетамин (с общо нето тегло 0, 986 грама, без посочена стойност); поради което и във вр. с чл.54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което за изтърпи при строг режим и кумулативно глоба в размер на 5000 лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение наложеното му наказание по ЧНД № 437/2022 г. на РС – Нова Загора в размер на 6 месеца лишаване от свобода, което е било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за 3 години, като е постановено изтърпяването му при първоначален общ режим. Със същата присъда е била призната за виновна и осъдена за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и подсъдимата А. М., като наложеното й наказание лишаване от свобода от 2 години е било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски, като последните е възложил в тежест на подсъдимите. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от подсъдимия лично и от защитника му, се изтъкват касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Мотиви са изложени единствено във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения, довели до незаконосъобразно осъждане. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на наказанието му. Неподалата жалба подсъдима А. М. моли да се уважи жалбата на съпруга й, тъй като е болна и той я гледа. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Всички оплаквания, застъпени в касационната жалба и съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, са били направени и пред въззивната инстанция, която след като ги е обсъдила, е намерила същите за неоснователни, излагайки по този повод достатъчно конкретни и убедителни съображения, които ВКС споделя. Противно на твърденията на защитата, прегледът на въззивните мотиви сочи, че всички обстоятелства, свързани с правилно изясняване на авторството и начина на извършване на деянието са били проверени обективно и в нужни детайли. Възраженията за опорочено претърсване, свързано с извършването му нощно време, с насилие, пред деца и при ползване на „професионални“ поемни лица със съмнения относно тяхната обективност, както и при липса на неотложност, са изследвани задълбочено (вж. л. 4, 5 и 9 от мотивите). За да отхвърли тяхната основателност въззивният съд е предложил подробни аргументи, обсъждайки заявеното от свидетелите М., Д. и М. и съответствието им с отразените данни в писмения протокол за претърсване. Вярно е, че подбора и ползването на едни и същи поемни лица от разследващите органи би могло да провокира съмнения за тяхната обективност, но в конкретния случай въззивният съд, прилагайки своите правомощия да преценява достоверността на техните показания, не е намерил основания да ги счете за компрометирани. Обсъдени са били и всички данни, относими към преценката за неотложност, като в тази насока са били отчетени времето на подаване на сигнала и нужното такова за проверката му и организиране на полицейската операция (всичко в рамките на един ден), което не е довело до споделяне на възражението, че това време е било твърде дълго, нито до това, че не е бил проведен ефективен съдебен контрол при одобряване на протокола за претърсване и изземване от съответния първоинстанционен съд. Нужното внимание е било отделено и на показанията на св. С., В. и Х., като подробно е откроено в кои части те са възприети за достоверни, а в други не (вж. л. 6 и 7 от мотивите), като е отхвърлена тезата за манипулиране поради неграмотност и зависимост. Същите не са използвани, за да уличат подсъдимия в продажба на наркотични вещества, каквото обвинение не му е повдигано, а единствено да подкрепят изводите за целта на държаните от подсъдимия (и съпругата му) такива, намерени в жилището им, които като брой и количество са съвместими с продаваните на уличния пазар. На последно място, проверена и отхвърлена е версията за незнание на подсъдимия относно откритите общо 14 пакетчета с наркотично вещество, като в тази насока също са изложени конкретни и убедителни съображения (на л. 8 от мотивите), които не е нужно да бъдат преповтаряни. Затова, след като релевантните за авторството и начина на извършване на деянието доказателства са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и е отразено поради какви съображения се отдава тежест и значение на част от тях, ВКС намира, че не е налице касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Въз основа на установените факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за инкриминираното му деяние, по който въпрос не се излагат конкретни възражения и поради това не се дължи подробен касационен отговор. Не се налага такъв отговор и по въведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, което е изцяло немотивирано. Наложеното на подсъдимия наказание е в размер на 2 години лишаване от свобода и 5000 лв. глоба или съобразно минимума в нормата по чл. 354а, ал. 1, ир. 1, пр. 4 от НК, като не се сочат никакви доводи за неправилна оценка на обстоятелствата по чл. 54 от НК или наличие на такива по смисъла на чл. 55 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение