Решение № 5890 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11918/2023 г.

Н. Събева от гр. София обжалва решение 6138/19.10.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 5294/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт Р-22221022001726-091-001/30.01.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив за ангажирана отговорност по чл.19, ал. 2 ДОПК за задължения за данъци и осигурителни вноски на Принтакар ЕООД в размер на 145 420.14 лева. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Доводите са за липса на предпоставките за ангажиране субсидиарната отговорност по чл.19, ал. 2 ДОПК, поради това, че от органите по приходите не са предприети своевременни действия за събиране на публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски от имуществото на задълженото юридическо лице притежава имущество, както и поради липса на недобросъвестност на управителя при разходване на посочените в ревизионния акт суми като скрито разпределение на печалба и липса на безвъзмездност на извършеното разпореждане с имущество на дружеството. Според касатора при постановяване на решението съдът избирателно е коментирал определени факти и напълно е елиминирал други. Разгледал е и несъществуващи факти по прехвърляне на дружествени дялове от капитала на Принтакар ЕООД, което се опровергава от констатациите при ревизията и от представеното пред касационната инстанция удостоверение от търговския регистър. При правилно разпределена доказателствена тежест в процеса, неправилно съдът е приел, че по делото са установени кумулативните предпоставки на чл.19, ал. 2 ДОПК. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на съдебните разноски направени пред двете съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София, чрез юрк. С. Атанасова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения за законосъобразност и обоснованост на решението. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София град е бил ревизионен акт Р-22221022001726-091-001/30.01.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който е ангажирана отговорност по чл.19, ал. 2 ДОПК на Н. Събева от гр. София за задължения за корпоративен данък, ДДС, данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО УПФ на Принтакар ЕООД в общ размер на 145 420.14 лева (главница и лихви). Органите по приходите са приели, че ревизираното лице в качеството си на управител през 2019 г. и 2020 г. е извършило плащания в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата, а през 2021 г. е отчуждило имущество на дружеството безвъзмездно, на обща стойност 320 512.64 лева. Принтакар ЕООД има декларирани и непогасени задължения за ДДС за периода м.10.2019 г. м.11.2021 г., корпоративен данък за 2019 г. и 2020 г., данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г., осигурителни вноски за ДОО за периода от 1.10.2019 г. до 31.03.2020 г. и осигурителни вноски за ЗО и УПФ за периода от 01.11.2019 г. до 31.03.2020 г. Според органите по приходите дружеството не разполага с имущество за погасяване на задълженията няма наличности по банкова сметка, недвижимо и движимо имущество. Управителят е недобросъвестен, тъй като са му известни декларираните задължения за данъци и осигурителни вноски и е извършил плащанията и отчуждаването на имуществото. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без нарушения на производствените правила. По приложението на материалния закон е приел, че са установени кумулативните предпоставки по чл.19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице за задълженията на Принтакар ЕООД. В тази връзка е приел за установено, че Н. Събева в качеството си на управител на задълженото юридическо лице е субект на отговорността. Задълженията на дружеството за установени по подадени декларации и размерът им не се оспорва. От служебна бележка изх. 531-11/01.04.2022 г. на отдел Публични вземания, дирекция Събиране в ТД на НАП София, която съдържа справка за проучване имуществото на дружеството, съдът е приел за установено, че то няма налични авоари по банкови сметки и имущество, с което да бъдат обезпечени задълженията му. От данните по банковите сметки на дружеството съдът е приел, че е установено плащането на суми чрез АТМ операция с карта и плащания на ПОС за лекарства, хотелско настаняване, самолетни билети, годишна такса, застраховки, плащане на такса към частно училище, които не са свързани с дейността на дружеството. Позовал се е на дефиницията на скрито разпределение на печалба по §1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО и е отхвърлил като неоснователни доводите на ревизираното лице, че действията на счетоводителя не следва да се считат за лични действия на управителя, както и възраженията за незнание на финансовото състояние на дружеството, поради по-късното съставяне и подаване на ГФО. Отчуждаването на ДМА от Принтакар ЕООД в полза на 4040 Трейдинг ЕООД по фактури, издадени през 2021 г. съдът е приел, че е безвъзмездно, поради липсата на насрещно плащане и на действия от дружеството по събиране на вземанията по фактурите. Според съда налице е и причинно следствена връзка между поведението на управителя, изразяващо се в невнасяне на декларираните задължения за ДДС, корпоративен данък, данък върху доходи от трудови правоотношения и осигурителни вноски и направените разходи за лични нужди, както и липсата на внесени, но реализирани средства от продажба на имущество. Решението е неправилно постановено. Съдът не е извършил дължимата проверка по валидността на оспорения ревизионния акт. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК проверката за законосъобразност в съдебното производство по ДОПК включва преценка за компетентността на органа, спазването на изискванията за форма, на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването на акта. В обжалваното съдебно решение изводът на първоинстанционния съд, че актът е издаден от компетентен орган, е изцяло бланкетен. От данните по делото се установява, че в конкретния случай ревизията е възложена и проведена, а ревизионният акт е издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. На основание чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК компетентната териториална дирекция по постоянен адрес на ревизираното физическо лице Н. Събева е ТД на НАП София. По делото е представена заповед З ЦУ 3287/08.11.2021 г. на заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, с която на основание чл.12, ал. 6 ДОПК са определени органите по приходите от ТД на НАП Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 от ДОПК и които осъществяват правомощията си по чл.12, ал.1 ДОПК на територията на цялата страна. Сред тези органи са посочени и Д. Иванов началник сектор Ревизии в ТД на НАП Пловдив, орган, възложил ревизията на Н. Събева и Д. Станева главен инспектор по приходите ръководител екип (РЕ) в ТД на НАП - Пловдив ръководител на ревизията. Представена е и заповед РД - 01 787/08.11.2021 г. на изпълняващия длъжността директор на ТД на НАП София, по силата на която функциите на компетентен орган по чл.112, ал. 2, т. 1 ДОПК се изпълняват от конкретни служители (органи по приходите), за които съгласно заповед З ЦУ 3287/08.11.2021 г. на заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. За да е приложимо изключението от териториалната компетентност по чл.12, ал. 6 ДОПК, освен цитираните заповеди е необходимо то да бъде обосновано съгласно чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Тази норма предвижда, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. В случая по делото е представена заповед З-ЦУ-579/07.04.2022 г. на Г. Димов заместник изпълнителен директор на НАП издадена на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, с която на служителите на ТД на НАП, посочени в заповед З ЦУ 3287/08.11.2021 г. е възложено да осъществяват производствата по данъчно-осигурителен контрол по отношение на лица, посочени в приложение към заповедта, за който компетентната териториална дирекция съгласно чл. 8 ДОПК е ТД на НАП София. Тази заповед не съдържа никакви мотиви за необходимостта, породила осъществяването на данъчно осигурителния контрол от органи по приходите от друга териториална дирекция. Възможността служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, е изключение от правилото за териториална компетентност на органите по приходите и следва да се прилага при спазване на изискванията, предвидени в чл. 10, ал. 9 ЗНАП при необходимост, за изпълнение на възложените на агенцията функции. Спазването на това изискване е гаранция за спазване на принципа на законност по чл. 2, ал. 1 ДОПК, според който органите по приходите следва да действат в рамките на правомощията си, установени от закона и да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и срещу превратно упражняване на власт. В конкретния случай това изискване не е изпълнено, предвид липсата на мотиви в заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Освен това по делото не е представено и приложението към заповед З-ЦУ-579/07.04.2022 г. на Г. Димов - заместник изпълнителен директор на НАП, съдържащо лицата, по отношение на които е издадена. Поради това в случая не е доказано и обстоятелството, че Н. Събева е сред лицата, за които е приложен чл.10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл.12, ал. 6 ДОПК. Липсва и заповед ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г., по силата на която на заместник изпълнителният директор на НАП са възложени правомощия да издава заповеди на основание чл.10, ал. 9 ЗНАП. От изложеното следва, че органите по приходите от ТД на НАП Пловдив, възложили и провели процесната ревизия и издали оспорения ревизионен акт, не разполагат с компетентност за осъществяване на данъчно осигурителен контрол по отношение на ревизираното лице при условията на чл. 10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 12, ал. 6 и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентни органи, първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на чл.10 ал. 9 ЗНАП, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което актът да бъде обявен за нищожен. На основание чл. 160, ал. 5 ДОПК във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК административната преписка следва да се изпрати на компетентния орган по приходите при ТД на НАП София. Предвид констатираната нищожност на ревизионния акт доводите в касационната жалба относно предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.19, ал. 2 ДОПК, не следва да се обсъждат в настоящото производство. При този изход от спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на приходната администрация разноски. На касатора следва да се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски за платени държавни такси в общ размер на 1 174 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,