Решение № 8518 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2018 г.

Решение № 8518 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В. срещу решение № 115 от 17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 67/2017 г. по описа на Административен съд - В., II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и произнасяне по направените пред първоинстанционния съд разноски. Ответникът - "Амбулатория за специализирана медицинска помощ - Нефрология - Индивидуална практика доктор С. В. Й." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В., чрез адвокати Георгиев и Дъров, моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил заповед за налагане на санкция № РД-09-186 от 29.03.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В., която на основание чл. 269, ал. 1, б. "а" от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, на "Амбулатория за специализирана медицинска помощ - Нефрология - Индивидуална практика доктор С. В. Й." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В. е наложена санкция "прекратяване на договора". При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав констатира, че решението е валидно и допустимо, тъй като е постановено от компетентен съд, действал в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. При условията на чл. 218, ал. 1 АПК, решаващият състав на Върховния административен съд статуира в пределите на релевираните в касационната жалба оплаквания. Касаторът твърди, че между страните е бил сключен договор № РД-29-05-0443 от 10.02.2015 г., продължен със споразумение от 9.05.2016 г. и този договор бил само по един пакет от медицинска дейност, а именно пакет "Нефрология", поради което неправилно съдът е приложил нормата на чл. 269, т. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, който се отнасял до медицински центрове, ДКЦ и други. Оплакването е неоснователно. В заповед за налагане на санкция № РД-09-186 от 29.03.2017 г. са посочени договор № РД-29-05-0443 от 10.02.2015 г., продължен със споразумение от 9.05.2016 г., т. е. не е отразен договор от 2017 г., а и такъв договор, какъвто по административната преписка липсва, не може да бъде продължен със споразумение от 2016 г. Съдът е обсъдил именно приложената от административния орган в заповедта норма на чл. 269, ал. 1, б. "а" от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa и е стигнал до правилен извод, че при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, санкцията е частично прекратяване на договора, при условие че предмет на договор № РД-29-05-0443 от 10.02.2015 г., видно от чл. 2, т. т. 1 и 2 от същия, са общомедицински дейности от основния пакет СИМП и специализирани медицински дейности от пакет "Нефрология" по специалност "Нефрология". Освен това се съобразява, че в чл. 1, определящ предмета на цитирания договор са посочени три вида медицински направления, които се отнасят до различни медицински дейности (подточки 1, 2 и 3). Твърдяните от касатора нарушения са извършени в периода 8.11.2016 г. - 25.11.2016 г. С т. 1 от допълнителното споразумение 9.05.2016 г. са направени изменения в чл. 1, т. 3 в договора от 10.02.2015 г., като приложение № 9 към НРД за медицинските дейности за 2015 г. се заменя приложение № 7 към Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, а приложение № 7 и приложение № 14 към НРД за медицинските дейности за 2015 г. се заменя с приложение № 7 и приложение № 9 към Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Видно от Приложение № 7 "Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ по решението", в него са посочени различни заболявания със самостоятелни рубрики по МКБ 10 и подкодове. В Приложение № 9 "Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ по решението", са отразени други различни, от тези по Приложение № 7 заболявания със самостоятелни рубрики, макар и отново по МКБ 10, и с други подкодове. Казаното налага извод, че става дума за различни пакети, които са предмет на договора. С т. 2, т. 2 от споразумението от 9.05.2016 г., текстът "общомедицински дейности от основния пакет СИМП" от договора от 10.02.2015 г. се заменя със "здравноинформационни дейности, промоция на здравето, профилактика на заболяванията, диспансеризация и общомедицински дейности от основния пакет СИМП", т. е. видовете дейности се увеличават без да отпаднат общомедицинските дейности от основния пакет СИМП, като с т. 2.1 от допълнителното споразумение само е предвидено, че здравните дейности вече трябва да се осъществяват по Наредба № 2 от 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, а не от Наредба № 40 от 2004 г. Освен това се съобразява, че нито протокол № РД-13-75 от 2.03.2017 г., нито в заповед за налагане на санкция № РД-09-186 от 29.03.2017 г. е посочено, по кой/кои пакети са допуснатите нарушения, което е съществено за реализиране на отговорността по чл. 269, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Това нарушение на административнопроизводствените правила не се обсъжда подробно, с цел да не се влошава процесуалното положение на касатора. Жалбоподателят по първоначалното дело е еднолично дружество с ограничена отговорност, като отговорността му, т. е. тази на юридическото лице, а не на физическото лице д-р Йоханова, е ангажирана от Касата при условията на чл. 269, ал. 1, б. "а" от Решението. Цитираната норма предвижда частично прекратяване на договора. Следователно това е разпоредбата, която е посочена като правно основание в заповедта, а тя предпоставя частично прекратяване на договора по определен пакет. Съгласно чл. 269, ал. 2 от решението само при повторно извършване на нарушението по ал. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло, каквато хипотеза в случая не е налице и не се поддържа от касатора. Цитираните в тези мотиви разпоредби правилно са били приложени от първоинстанционния съд, който е постановил правилно решение. Последното, като не страдащо от касационни основания следва да бъде оставено в сила. Що се касае до сторените от касатора разноски по първоначалното дело, предвид изхода по спора и пред двете съдебни инстанции, то те остават в негова тежест, тъй като не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 4 АПК. Ответникът в касационното производство е поискал присъждане на сумата 3000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, без да уточни обжалваем интерес. С. следва да бъде редуцирана до сумата 1500 лв., тъй като се присъжда за един адвокат, независимо от участието на двама адвокати по делото пред ВАС - чл. 143, ал. 1 АПК. Цитираната сума се съобразява с обема на адвокатската работа, включваща изготвяне на отговор по касационна жалба с процесуално представителство, както и с нормите на § 1 ДР, и на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,