Решение № 3428 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1188/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С Решение 26450 от 09.12.2024 г., постановено по адм. дело 7074/2024 г. Административен съд София - град (АССГ) е отменил по жалба на Е и Д Инвест ЕООД, Решение 32-768337 от 08.03.2024 г., издадено от ЗА директор на Териториална Дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници , с което по митническа декларация (МД) MRN 21BG001008034238R1 от 21.04.2021 г. за внесената и допусната до свободно обращение стока са определени допълнителни задължения за мито в размер на 377,73 лева и данък добавена стойност (ДДС) в размер на 831,02 лева. С решението в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1 098,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт В. Стойкова. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения митнически акт. Ответникът по касационната жалба Е и Д Инвест ЕООД, с ЕИК: 202721175, със седалище и адрес на управление: в гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя Е. Х. Т., чрез процесуалния му представител адв. Т. Тодоров от САК, взима становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представят се и писмени бележки. Претендират се разноски за касационното производство по представен договор за правна защита и съдействие и списък с разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била законосъобразността на Решение 32-768337 от 08.03.2024 г., издадено от ЗА директор на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, буква а и § 2, чл. 85, § 1, чл. 102, § 3, чл. 105, § 3 и § 4, чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, за стока по МД с MRN 21BG001008034238R1 от 21.04.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 7 746,32 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 377,73 лева и ДДС в размер на 831,02 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен Е и Д Инвест ЕООД. Административен съд София - град е приел от фактическа страна, че на 21.04.2021 г. е подадена в МБ Свободна зона Бургас МД с MRN 21BG001008034238R1, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение. Стоката е описана като употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: FORD; модел: Escape; тип: Escape; първа регистрация 01.01.2018 г.; цвят: 0, раб. обем: 1500 куб. см; двигател няма данни; шаси 1FMCU9GD7JUB32418, код на държавата на изпращане/износ Канада (кл. 5/14); условие на доставка CFR Стойност и навло (кл. 4/1); код по ТАРИК - 8703 22 90 (кл. 6/14); метод за определяне на стойността Договорна стойност на внасяните стоки (кл. 4/16); цена на стоката и валута 3 020,40 CAD (кл. 4/14 и кл. 4/10), идентификационен номер на контейнер ТЕМU8316243 (кл. 7/10). В 3/19 от MRN като пряк представител по осъществения внос е посочено дружеството Мирамар ООД, а в кл. 3/15 като вносител е посочено Е и Д Инвест ЕООД. При подаване на декларацията пред митническите органи (МО) са представени: фактура RA-E21705/17.02.2021 г., издадена от издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc. , 4880 rue Verite, Pierrefonds,Q.C H9J3R9, Канада; опаковъчен лист RA-E21022403, RA-F21021705, издаден от 9396-9053 QUEBEC Inc. , 4880 rue Verite, Pierrefonds,Q.C H9J3R9, Канада; документ за собственост, без регистрация 33193116; Морска товарителница MEDUML05917. За извършения внос са начислени мито в размер на 396,90 лева и ДДС в размер на 873,17 лева, при митническа стойност в размер на 3 968,96 лева (1,3145 BGN/CAD). Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в т. ч. препратеното от канадските митнически власти Canada Border Services Agency до териториални дирекции на Агенция Митници писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ; извършения в тази връзка последващ контрол, при който е анализирана постъпилата от канадската митническа администрация с писмо рег. 32-470240/10.07.2023 г. информация за автомобил със същите характеристики, идентичен VIN (номер на шаси), номер на контейнер, номер на износна декларация, в резултат на който анализ е установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 3 020,40 CAD спрямо представената от канадските митнически власти цена в размер на 5 895,00 CAD; възникналите в тази връзка основателни съмнения относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея; извършения последващ контрол; разменената кореспонденция между страните и представените обяснения и писмени доказателства; мотивите на митническите органи да приемат, че са налице основателни съмнения относно МС на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а също и основанията им да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент при съобразяване принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламента. На първо място първоинстанционният съд е приел, че митническият акт е издаден от компетентен орган и при спазване на изискването за форма и съдържание. Наред с това, АССГ е приел, че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с материалния закон, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност, при кои хипотези са налице основателни съмнения , кой носи доказателствената тежест и т. н. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че във връзка с предоставена от канадските митнически власти информация и установени несъответствия по отношение на декларираната в МД цена спрямо представената от канадските митнически власти цена, внесеният с процесната МД пътнически автомобил катастрофирал е бил предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена на придобиване на превозното средство, тъй като у митническия орган са възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване. 3. Прието е също така, че за да обосноват основателни съмнения относно декларираната стойност по проверяваната МД, МО са се позовали на предоставената в електронен формат информация от канадските митнически власти, без да преценят относимите доказателствени източници и без да са отчели всички обстоятелства. 4. В тази връзка е посочено, че при наличието на валиден документи (договор за продажба), доказващ стойността на внесения автомобил, който по същество не е бил оспорен от митническите органи, липсвали основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. Необосновано според съда представеният първичен документ за закупуване се съпоставя с документ, който е вторичен и за който дори не било изключено да бъде допусната грешка. 5. На следващо място е прието, че при използването на вторичните методи митническият орган не е положил дължимата грижа да проучи всички източници на информация, с които разполага, поради което изводите му за неприложимост на вторичните методи за остойностяване са приети за незаконосъобразни. 6. Неправилно, според съда, е приложен и резервният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., тъй като определянето на стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока е недопустимо по причина, че съгласно чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 МС не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт и основателност на жалбата. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалният закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато МС не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. От данните по делото е видно, че в конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Съобразена е също така липсата на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура RA-E20100103/20201001 г. (като напр. фактури, поръчки, оферти, кореспонденция или др. подобни предшестващи сделката), отсъствието на представен документ за извършено плащане по сделката, предвид условието на плащане Prepayment (предварително плащане), а също и липсата на данни за извършени плащания и сделки или договор за посредничество. Изводите на административния съд, че митническият орган неправилно се е позовал единствено на предоставената в електронен формат информация от канадските митнически власти, представляваща данни от износната декларация за горецитирания автомобил, игнорирайки определената на база представените документи за продажба стойност и определяйки вместо това нова МС на внасяния автомобил, не се споделят от настоящия съдебен състав. Писмото и съдържащата се в него информация, предоставени от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което включената в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Въпреки дадената му възможност, адресатът на акта не е оспорил така посочената стойност. Представената към писмото на канадските митнически власти износна декларация е частен документ, доказателствената стойност на която следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. В тази връзка следва да бъде посочено, че освен представената от Е и Д Инвест ЕООД фактура, която не съдържа подписи и печат, по делото липсват други доказателства договор или потвърждение от продавача за цената на покупко-продажбата. С оглед тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната износна декларация с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, както и че е подадена от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната (пазарната цена) - така или иначе за износителя/продавача не е възникват митнически задължения. Предвид изложеното следва да се приеме, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На следващо място според настоящата съдебна инстанция при определяне на пазарната цена на превозното средство митническият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като същата е определена при последователно изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, съответно - на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи МС въз основа на такива, тъй като липсвала информация в митническата информационна система МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойност и които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която е произведена и декларираната стока и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, като е взето предвид и недостатъчното и непълно описание на стоката в МД, включително и на документите за техническото състояние на декларираното превозно средство. Административният орган е разгледал дали е възможно МС да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква б . Посочено е, че този метод също е неприложим, тъй като в МИСЗА липсвала информация за внос за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики, степен на щета и съставни части с декларираната стока - обстоятелство, даващо им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третият метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква в от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия па Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоките от проверяваното дружество, като тази цена се намалявала с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена предвид това, че липсвала информация за размера за използваните за производството на декларираните стоки материали, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, разходите за производството, както и па допълнителните елементи, като степен на амортизация, коефициент на щета и други, като не било налице и информация за размер на обичайната печалба и размер на общи разходи. Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатите превозни средства, които ги отличават от всички останали превозни средства от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят автомобили с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на МС по посочения по-горе ред. Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Доколкото МС на автомобила е определена на база наличните данни на територията на Съюза, част от които е станала и електронната информация за износ посредством предоставянето ѝ от канадските митнически власти, не могат да бъдат споделени мотивите на АССГ, че същата е недопустимо определена с оглед разпоредбата на чл. 144, § 2 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесното превозно средство с подадената от Е и Д Инвест ЕООД МД, правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от Е и Д Инвест ЕООД в посочените в решението размери. По този начин директорът на ТД Митница Бургас при Агенция Митници е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Е и Д Инвест ЕООД против Решение 32-768337 от 08.03.2024 г. издадено от ЗА директор на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което по МД с MRN 21BG001008034238R1 от 21.04.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова МС в размер на 7 746,32 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - мито в размер на 377,73 лева и ДДС в размер на 831,02 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, разноски на ответника по касация не се дължат, а такива не следва да се присъждат и на касационния жалбоподател, доколкото не са поискани и доказани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,