Решение № 8620 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16255/2011 г.

Решение № 8620 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16255/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Патентно ведомство и Вангелия Георгиева Азманова и Деньо Цонев Азманов, чрез адв. Павлов срещу решение № 5013 от 9.11.2011 г., постановено по адм. дело № 2032/2011 г. от Административен съд София - град, с което е изменено решение от 12.02.2009 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство (ПВ) по преписката по диплом за откритие с рег. № 57357 "Деструктивно въздействие на Кандида Албиканс върху зъбната повърхност", като е определено възнаграждение на авторите проф. д. р Вангелия Георгиева Азманова и д-р Деньо Цонев Азманов в размер на 7175 лв. Общо, Патентно ведомство е осъдено да заплати следните разноски: на Вангелия и Деньо Азманови сумата от 170 лева разноски по делото; на Административен съд София град сумата от 1420 лева - разноски, направени от бюджета на съда. Патентно ведомство твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и моли съда поради това да го отмени като неправилно. Касационните жалбодатели Вангелия и Деньо Азманови обжалват решението в частта му, в която е определен размер на възнаграждението за посоченото откритие в размер на 7175 лв., като считат същото в посочената му част за неправилно и необосновано. Молят съда да постанови решение, с което да измени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и уважи изцяло предявеният от тях иск. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, седмо отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Азманови против решение от 12.02.2009 г. на заместник-председателя на ПВ, с което им е определено авторско възнаграждение за откритие с рег. № 57357 "Деструктивно въздействие на Кандида Албиканс върху зъбната повърхност в размер на 2000 лв.: по 1000 лв. за всеки от тях. Оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е постановен от Заместник председателя на ПВ въз основа на заповед № 60 от 26.01.2009 г. на Председателя на ПВ, с която на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели и чл. 5, т. 12 от Устройствения правилник на ПВ е упълномощил заместник председателя на ПВ да разгледа протокол от заседание на експертен съвет, проведено на 8.12.2008 г. относно определяне на авторско възнаграждение по диплом за откритие с рег. № 57357 и в 10-дневен срок от подписване на заповедта да постанови решение, с което да определи размера на авторското възнаграждение, съобразно протокола, решение № 8567/10.07.2008 г. на ВАС, по адм. дело № 3683/2008 г. и цялата преписка по диплома за откритие. С обжалваното решение Административен съд София - град е уважил подадената жалба на Азманови, като е изменил обжалванато решение и е определил възнаграждение на авторите Вангелия Георгиева Азманова и Деньо Цонев Азманов в размер на 7 175 лева общо. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е кредитирал заключенията по назначените съдебни експертизи. Предвид заключението на доц. Д-р Славчо Крумов Димитров съдът е приел за установено, че откритието има сериозна научна стойност, но няма данни за промишленото му приложение. Няма данни откритието да е получило международна известност. Откритието е известно на част от специалистите в България. На базата на откритието биха могли да се създадат средства за лечение и профилактика на оралните кандидози с цел да се предотврати развитието на множествен кариес. Създаването на такива препарати и разрешаването им от Изпълнителната агенция по лекарствата изисква огромна експериментална работа и много финансови средства - причини, поради които откритието е останало без клинично приложение. Като се е съобразил и със заключението по назначената съдебно оценителна експертиза съдът е приел, че оценката на възнаграждението по процесното откритие с автори Вангелия и Деньо Азманови, определена на база според научната му стойност и обществената му значимост следва да бъде 7175 лв. С оглед на събраните доказателства, съдът е стигнал до извод, че авторското възнаграждение на авторите на откритие с рег. № 57357 Вангелия Азманова и Деньо Азманов в размер на 2000 лева е определено в нарушение на материалния закон, ето защо е изменил решението на Патентно ведомство и е определил възнаграждение на авторите на откритието в размер на 7175 лева. Решението е правилно, като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил релевантните фактически обстоятелства, свързани с определяне на размера на възнаграждението за признатото откритие, съгласно решение от 12.02.2009 г. на Патентното ведомство. Въз основа на доказателствата, обсъдени подробно в решението, съдът е изменил решението като е определил възнаграждение в размер на 7175 лв. за двамата автори. Отношенията, свързани с научните открития, вкл. и режимът за заплащането им, е бил уреден със Закона за откритията, изобретенията и рационализаторските предложения /ЗОИРП/, отменен със Закона за патентите /ЗП/ - 1993 г., впоследствие с изм. заглавие - Закон за патентните и регистрацията на полезни модели /ЗПРПМ/. Съгласно § 2, ал. 7 от ПЗР на ЗП по отношение на започнали производства се прилагат нормите на досегашния ред. Това се отнася и до въпросите за възнаграждението /§ 2, ал. 2 от ПЗРЗП/. Поради това правилно е прието, че приложимата към спора разпоредба е чл. 6, ал. 3 от ЗОИРП, съгласно която определянето на възнаграждението е в зависимост от научната стойност и общественото значение на откритието. Съгласно чл. 123 от ППЗОИРП при издаване на диплом за откритие се изплаща възнаграждение до 40 000 лв. /съгл. редакцията бр. 88/1972 г./. За определяне на размера на възнаграждението е издадено решение от 12.02.2009 г. предмет на оспорването. Съдът е приел, че размерът от 2000 лв. е определен незаконосъобразно. При конкретизацията на този размер е приложим чл. 6 от ЗОИПРП, в който са посочени научната стойност и общественото значение като критерии за определяне на възнаграждението. Липсват законови определения на тези критерии, поради което във връзка с прилагането им е назначена експертиза. Тъй като няма установени законово нормативи за определяне на стойността на паричното възнаграждение на авторите на откритията, а в чл. 123 от ППЗОИРП (отм.) е фиксирана само горна граница от 40 000 лева, която практически е използвана през цялото време на действие на ЗОИПРП, експертизата е приела да определи стойността на възнаграждението като част от една актуализирана максимална стойност. Размерът на тази част се определя на базата на критерии и методики, приложими при оценяване научната стойност на публикации, приети съобразно насоките дадени от ICSU CFRS (I. C. for S. C. on S. P. and R.), в J. (J. of the A. M. I. A.), както и в U. S. P. S. T. F. E. S., formerly S. E. R., no отношение на критериите за оценяване на научни разработки. Методиката на оценяването е приета в съответствие с методиката IPSCORE за определяне на значимостта на изобретенията, използвана в Европейското Патентно Ведомство. За определяне на актуализирана максимална стойност експертизата е приела, че сумата от 40 000 лв. следва да се съобрази с изменените икономически условия в страната. Актуализирането е извършено чрез приравняване към броя минимални работни месечни заплати. Към датата на влизане на § 2, т. 7 от ПЗР на ЗП в сила и през цялата 1972 г. минималната месечна работна заплата е била 65 лв, въведена с ПМС № 33/1969, обнародвано в ДВ, бр. 71/69. Към 1972 г. сумата 40 000 лева се е равнявала на 615 минимални работни заплати. Към датата на отмяна на действието на § 2, т. 7 от ПЗР на ЗП, а именно 09.07.2002 г., минималната месечна работна заплата към 9.07.2002 е била 100 лв., въведена с ПМС № 209/2001, обнародвано в ДВ, бр. 82/2001. През 2002 г. 615 минимални работни заплати са се равнявали на общата сума 61 500 лева. Експертизата е приела, че актуализираната максимална стойност на възнаграждението от 61 500 лева се следва за открития, които са световни научни постижения, местни научни постижения и са обществено значими едновременно. Тъй като процесното откритие не отговоря на изискванията за световни научни постижения и няма обществена приложимост, а има стойност само на научно постижение с местна значимост, експертизата приема, че абсолютната стойност, от която следва да се определи възнаграждението, е равна на 1/3 от максималния размер, т. е. 20 500 лева. За определяне на възнаграждението общата сума от 140 точки на определените точки по четирите критерия с местна значимост са отнесени към максималната обща сума от 400 точки, при което е получен коефициент 0,35. С този коефициент е умножена сумата от 20 500 лв, както следва: 0,35 x 20 500 = 7 175 лв. Предложеният размер на възнаграждението е 7 175 лева общо за двамата жалбоподатели. Заключението е било оспорено и от двете страни. Същевременно страните не са оспорили използваните методи и критерии за оценка, нито са посочили други, нито са поискали назначаването на повторна или допълнителна експертиза, поради което съдът е кредитирал и съдебно оценителната експертиза като обективна и компетентно изготвена, в съответствие със специалните знания на вещите лица. Въз основа на заключението са направени и изводите за размер на възнаграждението - 7175 лв. В този аспект не е налице нарушение на закона. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 6 от ЗОИРП, като съдът е направил извода за промяна на дължимото възнаграждение при съобразяване с доказателствата за научната стойност и общественото значение на откритието. Обсъдени са заключенията на експертите и дадените от тях обяснения и уточнения при приемане на експертизата, поради което приетото от съда за размера на възнаграждението е обосновано. Правният извод на съда е въз основа на експертизата и на преценката на възраженията на страните. Доводите в касационните жалби са свързани по същество с оспорване на заключенията, което е недопустимо в касационното производство. Изложените съображения обосновават извод за правилност на оспорения съдебен акт. С оглед на горното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно - обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,