Решение № 10173 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7352/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Рилска Света Обител, чрез процесуалния представител адв. Михайлов, и по касационна жалба на Х. С. Б. от гр. Благоевград, представлявана от процесуалния представител адв. Иванова, срещу решение 652 от 15.04.2025 г., постановено по адм. дело 223/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което са отхвърлени жалбите им срещу заповед 18-3188/19.03.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Кюстендил в частта, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на местността Рилски манастир относно имот с идентификатор 62685.70.11, както и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба на Рилска Света Обител се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, а в условията на евентуалност връщане на делото за ново произнасяне от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски за първата съдебна инстанция. В касационната жалба на Х. Б. се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед в частта, с която е отхвърлена първоинстанционната жалба на касатора и се върне преписката на административния орган за ново произнасяне, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Изразява се становище и за неоснователност на касационната жалба на Рилска Света Обител. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Кюстендил, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Рилската Света Обител е основателна. Касационната жалба на Х. Б. също е основателна, макар и не по изложените в нея доводи. Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по жалба на Х. Б. и Рилска Света Обител срещу заповед 18-3188/19.03.2024 г. на началника на СГКК - Кюстендил, в частта, с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на м. Рилски манастир, изразяващо се в запазване на самостоятелен имот с идентификатор 62685.70.11 и вписването като собственици в него Рилска Света Обител - собственик на 1/1 идеална част, въз основа решение по чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ, и Х. Б. - собственик на 1/1 идеална част, въз основа на нотариален акт 132, том 24, дело 3766/29.12.2023г., както и е променено трайно предназначението на имота и начина на трайно ползване горска територия друг вид недървопроизводителна горска площ. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема , че по делото се установява право на собственост на Рилска Света Обител и на Х. Б. по отношение на процесния имот, както и че правилно административният орган е взел предвид писмените документи, попадащи в кръга на визираните в чл. 41, ал. 2 от ЗКИР. Според съда, след като СГКК Кюстендил е задължена да преценява и вписва данните за имотите въз основа на източниците по чл. 41, ал. 2 от ЗКИР, а източниците - решение на Общинска служба по Земеделие, ведно със скица и нотариални актове, се ползват със своята необорена по съответния законов ред доказателствена сила, то правилно като собственици на имота са вписани и Рилската Света обител, и Х. Б.. Административният съд приема също така, че правилно процесният имот е запазен като самостоятелен, доколкото дублирането относно правото на собственост е за част от стар имот с 000117, който е възстановен на Рилската света обител, а когато се установи, че част от имот е засегнат от непълнота или грешка, тази част се обособява като отделен имот, за който се записват дублиращи се права на собственост - чл. 80, ал. 5 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба РД-02-20-5/2016 г./. В този смисъл съдът намира за неоснователно релевираното възражение за незаконосъобразност нищожност на заповедта в оспорената й част от Рилската света обител, свързана с нормата на чл.177, ал.2 от АПК и решение 10163/05.07.2013 г. на ВАС по адм. дело 12966/2012 г. Съдът е обосновал и извод, че правилно е определен начин на трайно предназначение и начин на трайно ползване на имот с идентификатор 62685.70.11 като горска територия, за друг вид недървопроизводителна горска площ, доколкото този начин на трайно ползване е отразен за имота в лесоустройствения план за района от 1990 г., както и в решението по чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ, тъй като е възстановен по реда на ЗВСГЗГФ. С оглед на това приема, че в случая по отношение начина на трайно ползване за имота е налице непълнота и грешка, тъй като е доказано несъответствие в данните за недвижимия имот в КККР спрямо действителното му състояние към момента на одобряване на КККР с оглед дефиницията по § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Неправилно и в несъответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че заповедта в оспорената й част е материално законосъобразна. Разпоредбите на чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР, на чието правно основание е издадена оспорената заповед, предвиждат възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на кадастралната карта и кадастралния регистър в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В конкретния случай с процесната заповед, в оспорената й част, се променят данните в кадастралния регистър на съществуващ обект в кадастралната карта и кадастралния регистър поземлен имот с идентификатор 62685.70.11, като се записват права на собственост и на Рилската Света Обител, и на Х. С. Б., както и се променя трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване от за друг вид застрояване на друг вид недървопроизводителна горска площ. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че през 2009 г. имот с идентификатор 62685.70.11 е нанесен в одобрената със заповед РД-18-84/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ кадастрална карта, като обаче тази заповед в частта за този имот, както и още няколко имота, които са части от имот стар 000117 по КВС, е отменена с влязло в сила решение 10163/05.07.2013 г. на ВАС по адм. дело 12966/2012 г. С цитираното решение преписката е върната на АГКК за ново разглеждане при съобразява на мотивите на решението, съгласно което незаконосъобразно в противоречие с чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР оспорената кадастрална карта и кадастрални регистри не отразяват данните, съдържащи се в КВС имотите, в това число и процесния, са възстановени с решения на Общинската служба по Земеделие и за записани като собственост на Рилската Света обител. По делото се установява също така, че след постановяване на съдебното решение от 2013 г. последващи изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти по отношение на процесната територия в частта на имот стар 000117 по КВС, не са процедирани. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза границите и площта на имот с идентификатор 62685.70.11 не са променяни от одобряването на кадастралната карта със заповед 18-84/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява също така, че имот с идентификатор 62685.70.11 е обособен като самостоятелен обект в процеса на изработване на кадастралната карта на района, одобрена със заповедта от 2009 г. При така установеното по делото настоящата съдебна инстанция намира, че към датата на издаване на процесната заповед липсва обект на кадастъра с идентификатор 62685.70.11, доколкото по отношение на този имот първоначално одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри са били отменени, и такъв имот впоследствие не е и бил нанасян в кадастралната карта и кадастралните регистри на м. Рилски манастир. Липсата на такъв обект на кадастъра от своя страна прави невъзможно процесният имот с идентификатор 62685.70.11 да бъде предмет на процедура по изменение на кадастралния регистър поради промяна на данните, подлежащи на записване /чл. 51 ал. 1, т. 1 и чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР/, настъпили след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, а още по малко да бъде обект на процедура по отстраняване на непълнота или грешка, в каквато и процедура е издадена заповедта в оспорената й част. Неприложима в случая се явява и разпоредбата на чл. 80, ал. 5 от Наредба РД-02-20-5/2016 г., противно на прието от административния орган, доколкото същата касае от една страна нанасянето на нови или променени граници на съществуващи обекти на кадастъра, а от друга страна се отнася за хипотезите на непълнота или грешка, или явна фактическа грешка, каквито безспорно не се установяват в процесния случай. Поради и това в конкретния случай не са били налице материално-правните предпоставки за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри в частта на имот с идентификатор 62685.70.11, за който одобрената през 2009 г. кадастрална карта е била отменена с влязло в сила съдебно решение, което обстоятелство от своя страна обосновава извод за незаконосъобразност на заповед 18-3188/19.03.2024 г. на началника на СГКК Кюстендил в оспорената й част. Предвид изложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отмени като незаконосъобразна заповедта в оспорената й част. При основателността на касационната жалба на Рилска Света Обител, в полза на този касатор следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски за първата съдебна инстанция по приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК 50 лева внесена държавна такса, 665 лева внесен депозит за вещо лице и 1 250 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 25.02.2025 г. При този изход на спора основателна се явява и претенцията за присъждане на разноски за две съдебни инстанции на касатора Х. Б. в размер на общо лева 3 245 лева, от които: 70 лева внесена държавна такса и 1 250 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.05.2025 г., за настоящото съдебно производство; 10 лева държавна такса, 665 лева внесен депозит за вещо лице и 1 250 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 15.04.2024 г. за първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,