Решение № 5459 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16574/2009 г.
ВАСVI отделение27.04.2010 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
Оставя в сила решение № 32/6.11.2009 г. по адм. дело № 319/2009 г. на Административен съд - Русе. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5459 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16574/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Енчев Новаков, от гр. Русе против решение № 32/6.11.2009 г. по адм. дело № 319/2009 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 32/06.11.2009 г. по адм. дело № 319/2009 г. Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Петър Енчев Новаков, от гр. Русе срещу заповед № У-1-284 от 3.08.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе, с която е отказано отпускане на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Решението е правилно. По делото е установено, че с молба - декларация вх. № 284/21.07.2009 г. до Дирекция "Социално подпомагане" - Русе жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗИХУ - за транспортни услуги. С експертно решение (ЕР) № 1150/24.09.2008 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) е установил 54 % ТНР с водеща диагноза "есенциална (първична) хипертония". Не са приобщени доказателства досежно факти за затруднения в придвижването му. Специализираният състав по ортопедични болести при НЕЛК е дал своето заключение след пълен ортопедичен преглед и не е установил функционален дефицит в опорно-двигателния апарат на жалбоподателя или затруднения в придвижването му. Съгласно чл. 42 от ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. Добавката е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи в случая за транспортни услуги. Разпоредбата на чл. 42а, т. 1 от ЗИХУ сочи, че право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗИХУ имат лицата със затруднения в придвижването и намалена работоспособност от 50 до 70 на сто. Административен съд Русе законосъобразно е приел, че Петър Новаков отговаря на първото от кумулативно изискуемите условия за отпускане на месечна добавка за транспортни услуги - да е лице с ТНР от 50 до 70 на сто. Не е налице обаче вторият изискуем факт - "затруднение в придвижването". Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗИХУ "лица със затруднения в придвижването" са лица, които имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. Такива признаци не са установени при оценката на здравословното състояние и работоспособността на жалбоподателя, поради което правилно административният съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл. 42, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 42а, т. 1 от ЗИХУ. Като е отхвърлил оспорването, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,