Решение № 4614 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10777/2014 г.

Решение № 4614 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10777/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Христо Георгиев Маринов срещу решение № 285 от 3.07.2014 г. по адм. д. № 358/2014 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2 от 6.01.2014 г. на началник сектор "Охранителна полиция" при РУ "Полиция" - Г. Оряховица, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ временно му е отнето свидетелството за управление на МПС до разрешаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца. Заявяват се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че съдът неправилно не е приел, че липсва представителна власт на издателя на заповедта, като не е зачел възражението на жалбоподателя, че заповед на ОД на МВР № ЯЗ-3007/5.09.2012 г. не е представена в надлежно заверен препис, неправилно приел, че грешката относно датата на акта за установяване на административно нарушение, за разлика от датата на оспорената заповед, е техническа грешка. Съдът не взел предвид, че в заповедта не е посочена начална дата на отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, не е отчел обстоятелството, че са подадени писмени възражения срещу акта за установяване на административно нарушение, с вх. № Я-118/03.01.2014 г. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в нея е посочено, че административният орган е оправомощен да издава заповеди за налагане на принудителна административна мярка със заповед № ЯЗ - 3007/5.09.2012 г. на ОДМВР, съгласно която, началниците на сектори "ОП" при районните управления към дирекцията са упълномощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, като това произтича от чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и заповед ма министъра на вътрешните работи № 1741/28.08.2012 г. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че заповед № ЯЗ - 3007/5.09.2012 г. не следва да се има предвид като доказателство поради ненадлежна заверка, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 и чл. 183 от ГПК, като е посочил, че жалбоподателят не е поискал представяне по делото на оригинала на упълномощителната заповед. Установил е, че е налице докладна записка на актосъставителя, до началника на РУП - Г. Оряховица, в която са описани обстоятелства посочени в представения акта, като е уточнено, че в акта е допусната техническа грешка, като вместо 2014 г. е вписана 2013 г., становище на главен инспектор при РУП - Г. Оряховица, в което се възпроизвежда конкретната фактическа обстановка по случая, като независимо от допусната техническа грешка при изписването на датата на издаването на акта е предложено издаването на наказателно постановление. Съдът приел, че е налице техническа грешка при вписването на датата на издаването на акта и установяване на нарушението, още повече, че в акта е вписвано издаването на талон за медицинско изследване с определен номер, издаден на дата 1.01.2014 г. Изложил мотиви, че не представлява формално нарушение непосочването на момента, от който започва да тече 6 месечния срок по смисъла на чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП, тъй като този срок тече от момента, в който заповедта е връчена на лицето. За неоснователни са приети доводите за неприлагане на чл. 36 от АПК с оглед обстоятелството, че в акта не са направени възражения, не са дадени обяснения, налагащи изясняване на случая и събиране на допълнителни доказателства и в съдебното производство не е поискано събирането на допълнителни доказателства. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани мотиви относно всички доводи на жалбоподателя, които се споделят от настоящата инстанция. Тези доводи се повтарят в касационната жалба. Правилно е прието от съда, че представеният по делото надлежно заверен препис на заповед рег. № ЯЗ -3007/5.09.2012 г., е надлежно писмено доказателство по аргумент от чл. 179, ал. 2 и чл. 183 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и жалбоподателят не е поискал представяне на оригинала на заповедта, поради което не е налице нарушение на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон е прието от съда, че е доказано упълномощаване за издаване на оспорената заповед. Както е установил съдът фактическите и правни основания за издаване на заповедта са посочени в докладна записка на актосъставителя, до началника на РУП - Г. Оряховица, в която са описани обстоятелствата в отделно издадения акт за установяване на административно нарушение и в становище на главен инспектор при РУП - Г. Оряховица и те осъществяват хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Правилно е прието от съда, че в административното производство по АПК по налагане на принудителна административна мярка, са неотносими и неоснователни възраженията, че след като е налице грешка в датата на издаване на АУАН, това води до незаконосъобразност на заповедта за налагане принудителната административна мярка. Подадените от жалбоподателя възражения по издадения акт за установяване на административно нарушение имат значение в производството по ЗАНН по издаване на наказателно постановление. В производството по налагане на принудителната административна мярка по АПК, както и пред съда не се установява фактическа обстановка различна от описаната в доклада, въз основа на който е издадена оспорената пред съда заповед. Установено е, че на 1.01.2013 г. жалбоподателят е управлявал товарен автомобил "Фолксваген Транспортер" след употреба на алкохол от 1,09 промила, установено с техническо средство "Алкотест 7510 -Дрегер" с № АRBB-0084, като в акта е вписано изявлението на водача, че не желае кръвна проба, издаден му е талон за медицинско изследване. Няма твърдения и доказателства за противното представени от жалбоподателя. Правилно е прието от съда, че не е налице нарушение на закона обстоятелството, че в заповедта не е посочена началната дата на отнемане на свидетелството за управление на МПС. В акта е записано, че водачът не представя свидетелство за управление на МПС, не е посочено от съда кога фактически е отнето свидетелството, но следва да се приеме, че 6-месечния срок за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС тече от датата на извършване на нарушението. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение