Решение № 875 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3156/2011 г.

Решение № 875 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3156/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при отдел "Пътна полиция" при СДВР против решение № 4365 от 22.12.2010 г. по адм. дело № 6104/2010 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Николай Найденов Найденов изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отменил разпореждане на полицейски орган - старши полицай Йордан Кръстев Петров, при отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на 05.07.2010 г. е наложена принудителна административна мярка - преместване на пътно превозно средство, на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата. Съдът е приел, че не са били налице фактическите основания, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от Здвп за да се приложи предвидената в текста принудителна административна мярка. Изложил е съображения, че неправилното паркиране на автомобила в нарушението на чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата не е достатъчно за да обоснове прилагането на обжалваната мярка, а следва да бъде установено, че е създадена опасност или е направено невъзможно преминаването на другите участници в движението. Според данните по административната преписка жалбоподателят действително е паркирал неправилно, но не е създал опасност за движението, нито автомобилът е пречил на останалите участници в движението. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Правилото на чл. 94, ал. 3 от Здвп предвижда, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" от Здвп, ограничителната мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се прилага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Не е спорно по делото, че на 07.07.2010 г. жалбоподателят (сега ответник по касация) е паркирал лекия си автомобил на бул. "Сливница", в близост до кръстовището с ул. "Будапеща" върху тротоара, не успоредно на оста на пътя и на по-малко от 2 метра от сграда, т. е. от ограда, видно от снимковия материал. За нарушението по чл. 94, ал. 3 от Здвп му е съставен акт № 58390/07.07.2010 г. и наредено репатриране на автомобила от оправомощен полицейски служител. При тези фактически обстоятелства съдът правилно е приел, че не са били налице предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б" от Здвп за принудителното преместване на превозното средство. От данните по административната преписка не се доказва, че с неправилното паркиране ответникът по касация е създал опасност или е направил невъзможно преминаването на другите участници в движението. Неспазване на изискванията по чл. 94, ал. 3 от Здвп за правилно паркиране не съставлява във всички случай основание за прилагане на ограничителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Здвп, т. е. нарушението на правилото по чл. 94, ал. 3 от Здвп не покрива непременно фактическия състав на цитираната норма, а следва да бъде установено, че същото е довело до затруднение на движението по начина, описан в нея. В разглеждания случай съдът правилно е счел, че не са били налице основания за принудително преместване на притежавания от ответника по касация лек автомобил. Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че според снимковия материал по идентичен начин са паркирани поредица от автомобили, а от писмените документи по принудителното преместване не се установява към този момент да е било репатрирано друго превозно средство от същата, освен това на ответника по касация. Възражението в касационната жалба относно формата на издаване на разпореждането, за която съдът неточно е счел, че следва да е писмена, макар и основателно, не обосновава извод за неправилност на съдебния акт и не обуславя основание за отмяната му. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,