Решение № 9723 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4315/2012 г.

Решение № 9723 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4315/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Арпезос-Бус" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, представлявано от управителя Величко Христов Минев, срещу решение № 23/01.02.2012 г., постановено по адм. д. № 181/2011 г. на Административен съд - гр. Кърджали, като в нея се твърдят доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваната от дружеството Заповед № ДК-02-ЮЦР-281/10.06.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответникът, н-к РДНСК, Южен централен район, чрез процесуалния си представител, писмено изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Кърджали, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Арпезос-Бус" ООД срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-281/10.06.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "едноетажна сграда за столова", намираща се в землището на с. Широко поле, в заливната зона на язовир "Студен кладенец". За да постанови решението си съдът приел, че строежът е изпълнен без строителни книжа, в имот държавна собственост, че за него е неприложима разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ за прилагане на режим на търпимост, поради което подлежи на премахване. Решението е правилно. По делото няма спор, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който съгласно заключението на вещото лице е пета категория. Установено е също така, че строежът е изпълнен през 2008 г., която е посочена от пълномощник на дружеството в подписана от него декларация, както и от управителя на дружеството във възражението срещу констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта. Установени безспорно също така са и релевантните за спора факти, че за строежа не са одобрявани проекти и не е издавано разрешение за строеж. Твърдението на жалбоподателя, че строежът е изпълнен през 1981 г. като през 2008 г. са извършени ремонтни работи, не се установява от събраните по делото доказателства, като от заключението на вещото лице се установява, че строежът е изпълнен с нови материали, несъществували към посочената от дружеството година. Строежът се намира в имот, държавна собственост, като не е от значение за незаконността му обстоятелството дали той се намира в заливната зона на яз. "Студен кладенец" или не. По делото не е установено за терена, върху който се намира строежът да е одобряват ПУП или да е приемано застроително решение по реда на чл. 108 или чл. 122, ал. 3 ППЗТСУ (отм.). Правно релевантни за законосъобразността на заповедта са фактите, че за строежа не е издавано разрешение за строеж, каквото се изисква включително и за допълващото застрояване, представляващо шеста категория /в каквато насока има твърдения на жалбоподателя/, като такова се е изисквало и по отменените ЗТСУ и ППЗТСУ и по сега действуващия ЗУТ. При така установените факти и обстоятелства изводите на съда, че се касае за незаконен строеж, който подлежи на премахване, са обосновани и в съответствие на доказателствата по делото. Правилно е прието, че за строеж, изпълнен в имот чужда собственост, без да е налице отстъпено право на строеж от собственика на имота, както и без одобрен план за застрояване или застроително решение, не може да бъде признат режим на търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, дори да се приеме, че процесният строеж е изпълнен през 1981 г. С оглед изложеното съдът при правилно прилагане на закона и обосновано е приел, че констатираният незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за който е неприложим режимът на търпимост, подлежи на премахване. Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването на решението, като такива не се установяват и при служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 ЗУТ. Неоснователно е касационното оплакване, че не бил идентифициран строежът, тъй като безспорно е за коя сграда се отнася процесната заповед, посочена и описана с размери и местоположение, както и за жалбоподателя също е ясно за коя сграда се отнася тя, видно от възраженията му, както и от представените скици от вещото лице. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното от първоинстанционния съд в мотивите към решението, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК