Решение № 10647 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1595/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Г. Коцаков от гр. Разлог, обл. Благоевград, действащ чрез пълномощника адв. Чунчуков, срещу решение 1871 от 10.11.2022 г., постановено по административно дело 541 по описа за 2022 г. на Административен съд - Благоевград, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Коцаков против решение РД-Е126-138/05.11.2019 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с което е отказано възстановяване на разход от бюджета на НЗОК на обща стойност от 15 732,25 евро за получена и заплатена необходима медицинска помощ на територията на Република Австрия; 2) осъден жалбоподателя да заплати на НЗОК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да се реши по същество чрез уважаване на първоначалната му жалба, като претендира и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции по делото. Ответникът по касация - управителят на НЗОК, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да се отмени и обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. По делото е установено, че на 26.02.2019 г. Г. Коцаков е постъпил на лечение в клиника в гр. Виена, Република Австрия, с диагноза [диагноза], където е бил подложен на оперативна интервенция [заличен текст]. Изписан е от клиниката на 28.02.2019 г., а за лечението си е заплатил на австрийската болница сумата от 15 732,25 евро. Коцаков, който по време на получаването на медицинска помощ в другата държава членка на Европейския съюз е бил с непрекъснати здравноосигурителни права в България, след завръщането си у нас на 20.03.2019 г. е депозирал пред НЗОК заявление, с което е поискал възстановяване на разходите си за лечение в Австрия от бюджета на Касата. За да не уважи искането му с решението, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Благоевград, управителят на НЗОК се е позовал на това, че заявлението е подадено по реда за възстановяване на разходи след получено предварително разрешение, каквото в случая не е поискано. За да се произнесе по сезиралата го жалба от Г. Коцаков срещу процесното решение на управителя на НЗОК, първоинстанционният съд е обследвал надлежно спорният между страните въпрос относно наличието на основание за възстановяване на понесените от жалбоподателя разходи за оказаното му трансгранично здравно обслужване в друга държава членка на Европейския съюз, на който е дал убедителен отрицателен отговор. Съдът е обосновал теза за законосъобразност на административния акт, като издаден от компетентен административен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението е обосновано и е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Касаторовите доводи за противното не могат да бъдат споделени. Благоевградският административен съд е изяснил коректно фактическата обстановка по спора, подробно е обсъдил надлежно събраният доказателствен материал по делото и е изложил обосновани мотиви относно направените от жалбоподателя оплаквания. Съдът е съобразил, че състоянието на пациента по време на хоспитализирането му в австрийската клиника не е било със спешен характер, а лечението му е извършено в планов порядък, както и че оказаната му медицинска помощ не е била по медицински причини, възникнали по време на престоя му в другата държава членка на Европейския съюз. Пред настоящата инстанция не се представени нови писмени доказателства, свързани с касационните основания, а изложените и пред ВАС от касаторовия повереник оплаквания не променят направения от административния съд извод, че не са налице основания за възстановяване на доверителя му на понесените разходи за лечение в Австрия. При постановяване на решението си съдът правилно е издирил, тълкувал и приложил относимите в случая разпоредби на Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, и по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Наредба 5/21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, както и утвърдените от управителя на НЗОК Правила за реда и работата на Комисия за възстановяване на извършени разходи в случаи като процесния. Решението на съда се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съдебен състав надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за основателността на жалбата, с която е бил сезиран, и е извел съответен на приложимата нормативна уредба краен правен извод. Съдът е обсъдил както всички аспекти на обусловения от доводите в нея предмет на жалбата, така и правната характеристика на оспорения пред него акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Към изложените от съда съображения е важно да се добави, че в случая административният орган е действал в условията на обвързана компетентност с оглед разпоредбата на чл. 13, т. 3 от Наредба 5/21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, съгласно която управителят на НЗОК отказва възстановяване на разходи, ако предоставените услуги подлежат на предварително разрешение съгласно чл. 19, ал. 1 от тази наредба и такова не е издадено. В същия смисъл е формираната практика на ВАС, VІ отд. по сходни и/или идентични казуси, изразена в решенията по адм. дела 12249/2021 г., 8714/2021 г., 8150/2021 г., и др. Предвид горното, като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Установената неоснователност на главните касаторови искания обуславя неуважаване и на акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции, а ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, не претендира репариране на разноски, поради което присъждането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение