Решение № 190 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 354/2008 г.

Решение № 190 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 354/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. ДВ бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Г. Д. Б. е обжалвал въззивното решение на Софийския апелативен съд № 120 от 02.07.2007 г. по гр. д. № 1677/2004 г. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. Ответниците Г. С. Б. и Л. А. Б. изразяват становище, че жалбата е неоснователна и молят въззивното решение да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил решението на Софийския градски съд, I-3 състав от 10.05.2004. по гр. д. № 883/2000 г. и е решил делото по същество като е прогласил нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 135 том IV дело 725/2000 г. на нотариус при СГС, и договор, сключен с нот.акт № 33 том I 2002 г. Въззивният съд е приел, че на 12.12.2000 г. с нот.акт 135/2000 г. ищците Г са продали собствената си двуетажна къща в кв. Горубляне, София на С. Д. като в същия ден е сключен предварителен договор, с който купувачът се е задължил да им прехвърли собствеността, но на по-висока цена, задължил се е да заличи ипотеката върху имота, учредена в полза на ТБ "ДСК" ЕАД. Правните изводи на съда са, че двата договора са верижни и функционално обусловени и при тълкуването им се разкрива действителната воля на договарящите да обезпечат задължението на заемодателя вместо уговаряне на лично или реално обезпечение, които са предвидени в закона чрез прехвърляне на собствеността на притежавания от тях недвижим имот. Уговорката кредиторът да придобие собствеността на имота на длъжниците противоречи на чл. 152 и чл. 209 ЗЗД. На това основание съдът е прогласил нищожността на договора за продажба, предмет на нот.акт № 135/2000 г., продавачи по който са ищците по делото Г. Б. и Л. Б., а купувач - ответника С. Съдът е приел, че нищожността на този договор влече нищожност и на последващия договор, сключен с нот.акт № 33/2001 г., с който С. Д. е продал на Г. Д. Б. закупения от Г. Б. и Л. Б. имот. Решението е постановено в нарушение на закона и на процесуалните правила. С исковата молба са предявени два обективно съединени иска - първият е за прогласяване нищожността на договор за продажба, предмет на нот. акт 135/2000 г., а вторият е за прогласяване нищожност на на последващ договор за продажба № 33/2001 г. от купувача по първия договор. Ответниците не са страни и по двата договора, следователно съдът е следвало да разграничи кои са надлежните страни по отделните обективно съединени искове за прогласяване нищожността на тези договори, като има предвид, че процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, предмет на правния спор. Тъй като исковете са установителни, съдът е следвало да отрази в диспозитива в отношенията между кои страни установява нищожността на договорите като по този начин разграничи силата на присъдено нещо по двата иска, което е от значение и за правните последици от прогласяване на нищожността по отношение на третите лица, които не са страни по договорите. Съдът е следвало да констатира, че в исковата молба се съдържат факти, единствено свързани с основанието за нищожност на първия договор за продажба от 12.12.2000 г. като е посочено, че е сключен в едновременно (в същия ден) с предварителния договор за продажба и за него се твърди, че служи за обезпечение на парично задължение като е уговорено обратно изкупуване в нарушение на чл. 152 и чл. 209 ЗЗД, което и съдът е признал за доказано. По отношение на втория договор не са изложени факти, които обосновават неговата нищожност. Нищожното придобивно основание на праводателя не води и до нищожност на договора на последващия приобретател, както е приел въззивния съд, но се прилага правилото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, следователно този договор не може да бъде противопоставен на действителния собственик. Следователно в тази част исковата молба е била нередовна, неотговаряща на изискването на чл. 98 б. "г" ГПК (отм.) поради непосочване на фактите, от които ищецът извежда своето право, както и поради необосноваване на правния интерес от прогласяването на нищожността на договор, по който ищецът не е страна . Допуснатите процесуални нарушения са основание обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съставна въззивния съд по реда на отменения ГПК на основание § 2, ал. 2 ПЗР ГПК от 1997 г. Воден от горното на основание чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение