Решение № 5733 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2203/2026 г.
ВАССедмо отделение27.05.2026 г.докладчик Станимир Христов
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 3870/22.12.2025 г., постановено по адм. дело № 667/2025 год. по описа на Административен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение № РД-02-16-855/15.07.2025 год. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 год., с което по отношение на „МИП Трейдинг“ ООД с ЕИК 204825678 е определена финансова корекция в размер на 181 449,49 лв., съставляваща 100% от цялата предоставена финансова подкрепа от ЕСИФ по административния договор. ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа със седалище в гр. София, ул. „Княз Александър І“ № 12 да заплати на „МИП Трейдинг“ ООД с ЕИК 204825678 със седалище в гр. Плевен сумата от 6 733,81 (шест хиляди седемстотин тридесет и три евро и осемдесет и един цента), представляваща разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европийските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по касационна жалба от „МИП Трейдинг“ ООД с ЕИК 204825678 със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, представлявано от управителя М. Г., чрез представител по пълномощие – адв. Д. Райчинова от Адвокатска колегия – София против Решение № 3870/22.12.2025 год., постановено по административно дело № 667/2025 год. по описа на Административен съд – Плевен. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че правните заключения на първоинстанционния съд са неправилни и не кореспондират с доказателствения материал по делото. Оспорват се изводите на съда за наличие на всички елементи от фактическия състав на констатираната „нередност“, изразяваща се в непостигане на целите на проектното предложение (разработване и предоставяне на услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа и онлайн търсене по интернет). По мнение на оспорващия, по делото са представени доказателства, че дружеството е изпълнило защитеното проектно предложение, като е наело помещение за осъществяване на дейността си, като това помещение се е ползвало за срока на осъществяване на проекта и периода на неговата устойчивост. Допълнено е с твърдението, че дружеството е осигурило трудова заетост на три лица. Периодът на осъществяване на проекта е 18 месеца от 11.09.2019 год. до 11.03.2021 год., като в този период, управляващият орган е извършил три проверки, при които е установено, че проекта е реализиран, а създадената услуга е активна и достъпна за потребители. В тази връзка и окончателното плащане е извършено на 18.01.2022 год.
Твърди се, че съдът неправилно е приел и споделил изводите на административния орган, че е налице засягане в пълна степен аспектите на проявление на принципите на добро финансово управление – ефикасност и ефективност по смисъла на правна квалификация на нарушението – чл. 70, ал. 1, т. 3 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, чл. 2, т. 36 и чл. 4 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, чл. 33, § 1, букви „б“ и „в“ от Регламент 2018/1046, т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности). Заявено е, че решаващият съд е игнорирал обстоятелството, че не е установено безспорно наличието на нередност, доколкото е установено наличието на договор за наем на помещение, закупуване на техника, в това число компютри и сървър и наемане на лица, които да работят със закупената техника, създаване на интернет страница, в която е налице модул, който предоставя услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа и онлайн търсене в интернет, които дейности изпълняват заложената цел.
За неправилен е приет извода на съда, че въпреки че така описаните дейности принципно са годни да изпълнят поставените цели, принципът на ефикасност е нарушен, позовавайки се на единичен случай на техническа невъзможност да се отвори интернет страницата и обясненията на пълномощник на съдружника в дружеството, че достъпа до сайта (интернет страницата) е безплатен. В тази връзка е уточнено, че компетентния орган не е извършил последващи посещения и проверки, защото и срокът на „дълготрайност на операциите“ е изтекъл. Заявени са и доводи за неправилност и на извода на съда по отношение нарушаването и на принципа на ефективност, базиран отново на единичния случай на незаредилия модул на интернет страницата при единствената проверка.
Заявено е и несъгласие с правните изводи на съда за правилно определяне на размера на финансовата корекция. Твърди се, че в случая е определена финансова корекция в размер на 100%, която не кореспондира с установените по делото факти и обстоятелства.
В заключение е заявено твърдението, че при реализиране на проекта, оспорващото дружество е заплатило 18 000 лева корпоративен данък, както и заплати и осигуровки на три лица за срок от две години, създало е сайт, който работи и към момента.
В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата на дружеството, с произтичащите от това правни последици.
В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуален представител – адв. Ю. Благоева от Адвокатска колегия – София поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора, като заявява искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът – ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (РУО на ОПИК), чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образования и правоспособност Г. Христова, в съдебно заседание и в допълнително представени писмени бележки оспорва касационната жалба, като заявява твърдения за неоснователност на оспорването. Заявява твърдение, че първоинстанционното съдебно решение е мотивирано, законосъобразно и правилно, поради което заявява искане за оставянето му в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото случаят не е с фактическа и правна сложност. Заявява искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото в случая не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:
С оспореното решение, състав на Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на „МИП Трейдинг“ ООД срещу Решение № РД-02-16-855/15.07.2025 год. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (РУО на ОПИК) 2014-2020 год., с което на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 181 449,49 лева, представляващи 100% от финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-C01 и дружеството е осъдено да заплати в полза на Министерство на иновациите и растежа съдебни разноски в размер на 80,00 лева.
При формирането на този правен резултат, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:
Оспорващото дружество „МИП Трейдинг“ ООД е бенефициер по сключен с УО на ОПИК Административен договор № BG16RFOP002-2.024-1415-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, процедура чрез подбор № BG16RFOP002-2.024-1415-C01 за изпълнение на проект „Насърчаване на предприемачеството в „МИП Трейдинг“ ООД“. Съгласно предмета и задълженията по сключения административен договор, срещу финансовата подкрепа от 181 449,49 лева, дружеството е следвало да създаде интернет страница и да започне да предоставя услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа и онлайн търсене в интернет. На етап кандидатстване за помощта, „МИП Трейдинг“ ООД е идентифицирало в проектното си предложение като свои потенциални клиенти: 1. големи компании, ползващи услугата главно, за да намалят разходите си при планиране на бизнес пътувания; 2. туристически агенции, ползващи услугата за да конфигурират свой маршрут за екскурзии с прекачвания и със зададен престой. По договора, сключен по ОПИК, бенефициерът е предвидил, че посредством тази платформа (lotosair.com) и въз основа на получените данни, компаниите ще могат да правят заявки за резервации към съответните превозвачи, агенции и др. Общо по АДБФП са изплатени 181 449,49 лв. БФП, като финалното плащане е извършено на 18.01.2022 год. Съгласно декларираните данни, бенефициерът „МИП Трейдинг“ ООД е микро предприятие, поради което, срокът на устойчивост по чл. 71 от Регламент 1303/2013 е три години и е изтекъл на 18.01.2025 год.
На 22.01.2025 год. (след изтичане на периода за устойчивост), в УО на ОПИК е постъпил сигнал за нередност, регистриран под № 1075, съставляващ писмо с изх. № 817600-68/17.01.2025 год., ведно със заключителен доклад от Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ (АФКОС) при МВР. В доклада е посочено, че в АФКОС е получен сигнал от ДАНС във връзка с изпълнението на сключения от дружеството административен договор. Описано е, че в периода 18-20.12.2024 год., екип на дирекция АФКОС, ведно с представител на ТДНС – Плевен е извършил проверка на място, като е посетил местоизпълнението на дейностите по АДБФП, а именно гр. Плевен, кв. Кайлъка, ж.к. „Кайлъка“ № 317, офис 2 и 3. Вписани са и следните констатации:
На място проверяващите установили сграда, на която входа за достъп до горепосоченият офис бил заключен. При оглед на сградата не се установила визуализационна табела, от която да е видно, че се изпълнява проект, финансиран със средствата на ОПИК 2014-2020 Около 13:34 ч. бил набран телефонен номер, на който според информацията в ИСУН 2020 следва да отговаря лицето за контакт от бенефициента – г-жа М. Г.. Бил проведен разговор с мъж, който не се представил, но заявил, че на този телефонен номер не отговаря лице с такива имена. Около 14:00 ч. била осъществена среща с г-н Б. Ц., който заявил, че офиса в който се помещава дружеството „МИП Трейдинг“ ООД се отдава под наем от дружеството „Габриел инвест“ ООД, на което той е негов собственик. Малко по-късно на място пристигнала г-жа Д. Ц., съпруга на г-н Ц.. Същите отворили заключената врата към офис № 2 и 3, като проверяващия екип, без да влиза в помещението огледал офиса през отворената врата. Било установено наличието на офис бюра, офис столове, но визуално, доколкото е могло да се огледа помещението без да се влиза вътре, не било установено наличието на офис техника. На самата врата на офиса имало постер (разпечатан на лист хартия А4) от който е видно, че се изпълнява проект, финансиран със средствата на ОПИК 2014-2020. На вратата на помещението се намирал лист хартия с разпечатан на нея телефон за контакт с представител на бенефициента, г-жа Н. П.. В телефонен разговор с г-жа П., същата заявила, че се намира извън гр. Плевен и след 19:00 ч. вечерта на 18.12.2024 год. или на другия ден може да пристигне в гр. Плевен, за да окаже необходимото съдействие за проверката. Със същата било уговорено да се осъществи среща на 19.12.2024 год. в 09:00 ч. на адреса по местоизпълнение на проекта в гр. Плевен. При проверката с протокол били взети обяснения от г-жа Д. Ц., която заявила, че в момента е служител на „МИП Трейдинг“ ООД.
На 19.12.2024г. в 09:00 ч. проверяващият екип посетил адреса по местоизпълнение в гр. Плевен, където се срещнал с г-жа Н. П. и г-жа Д. Ц.. На входа на сградата вече бил поставен визуализационен плакат. Г-жа П. оказала пълно съдействие на проверяващият екип, като предоставила за запознаване цялата документация по проекта, както и закупените по проекта активи. На място били установени три броя лаптопи, марка Dell, както и сървър, поставен в сървърен шкаф. На тях имало поставени визуализационни стикери, от които е видно, че са закупени със средствата на ОПИК 2014-2020. Г-жа П. заявила, че към момента не може да демонстрира от колко време сървъра е активен, но по-късно ще може да изпрати скрийншот на активността на същия. Същата била помолена да демонстрира на проверяващите функционалността и работата на създадения по проекта уебсайт „lotosair.com“. При демонстрацията било установено, че модула, през който може да се закупи самолетен билет по калкулиран маршрут, не работи. Тя не дала обяснение защо и от кога не работи, като предположила, че най-вероятно не е бил платен лиценза. При проверката на място били взети обяснения от г-жа П., за което бил изготвен протокол.
За нуждите на проверката било уговорено с представителя на бенефициера в срок до 08.01.2025 год. да предостави на екипа допълнително документи и информация. За извършените действия по време на проверката на място бил изготвен протокол в два екземпляра, като един екземпляр бил предоставен на г-жа П..
С електронни писма от 13.01.2025 год., бенефициерът предоставил на проверяващите от АФКОС-МВР допълнително документи и информация от значение за административната проверка. В обясненията си, Н. П., съсобственик на „МИП Трейдинг“ ООД е посочила, че достъпът до сайта е безплатен, но за ползване на останалите услуги се изисква абонамент и заплащане.
Въз основа на събраните данни, проверяващите направили извод, че при извършената съвместна проверка на място в периода 18-20.12.2024 год. по местоизпълнението на дейностите по горепосочения АДБФП в гр. Плевен е установено, че модула за конфигуриране на маршрути при пътувалия със самолет, а като алтернативни варианти – и с влак или автобус, чрез специализирания софтуер, разположен на онлайн платформата, не работи. В дадените допълнителни обяснения, г-жа П. заявила, че имат намерение да разработят нов софтуер и да допълнят стария с възможностите на изкуствения интелект, защото старата технология вече не се подържа технически от доставчиците им, което е и причината един от модулите да не е активен в момента. В доклада било посочено, че създаването на Информационна услуга за конфигуриране на маршрути е основна цел на проекта, като същата следва да остане работеща и потребителите да получават достъп до нея, чрез създадената интернет страница.
След регистриране на сигнала за нередност, от страна на РУО на ОПИК са изпратени писма до НАП и до Министерството на туризма с искания за предоставяне на информация.
В отговор на тези искания, от НАП е изпратен отговор, от който се установява, че дружеството е подало ГДД, в които е декларирало приходи и разходи в периода 01.01.2019 год. – 31.12.2023 год. По информация на НАП, за същия период, дружеството е декларирало извършени 148 доставки /продажби/ с данъчна основа 14 634 670 лв., начислен ДДС 2 926 934 лв. и посочен предмет на продажбите – поддръжка на уебсайт, IT и софтуерни услуги, стоки и услуги без конкретизиран вид/предмет. За същия период, дружеството е декларирало в дневниците за покупки общо 308 доставки с данъчна основа 14 397 692 лв., начислен ДДС 2 879 535 лв. и посочен предмет на покупките – наем, офис оборудване и консумативи, домейн, счетоводни и телекомуникационни услуги, неконкретизирани стоки и др.
В отговор на поисканата информация, от Министерство на туризма е уведомило УО на ОПИК, че по повод конкретно поставените въпроси може да се обърне за съдействие към Комисията за защита на потребителите, която чрез извършване на проверка на дружеството може да установи дали „МИП Трейдинг“ ООД извършва нерегламентирана туроператорска и/или туристическа агентска дейност, предвид това, че последващия контрол по спазване на изискванията на ЗТ се осъществява от КЗП.
В хода на извършената административна проверка е изпратено и искане до „СУПЕРХОСТИНГ.БГ“ ЕООД, с което е поискана информация за създаването на сайта „lotosair.com“ и достъпите до него. В отговор е получено писмо от 14.04.2025 год., в което се сочи, че този домейн е заявен на 04.02.2021 год. и е регистриран от „МИП Трейдинг“ ООД, като за същия се заплаща периодично, като фактурите са издадени на името на това дружество. Описва се, че от 16.10.2023 год. до 21.03.2025 год. достъп е бил осъществяван общо 25 пъти от четири интернет адреса (индивидуализирани).
За целите на административната проверка била направена справка в системата RegiX за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател в системата. Установено е, че след приключване на проекта (окончателно плащане на 18.01.2022 год.) в дружеството „МИП Трейд“ ООД са били наети по трудов договор не три, а две лица (Б. А. Г. на длъжност „техник компютърни системи“ и Н. Б. П. на длъжност „специалист координатор информационни технологии“.
При така установените фактически обстоятелства, с писмо № 24-00-4-4/19.05.2025 год., бенефициерът е уведомен за финансова корекция, която предстои да бъде определена по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-C01 с бенефициер „МИП Трейдинг“ ООД. В писмото, след възпроизвеждане на постъпилия сигнал за нередност и осъществените в хода на административната преписка действия и получена информация е обобщено, че с безвъзмездната финансова помощ, предоставена по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-C01: 1. не са постигнати целите на проектното предложение (да бъде разработена и предоставяна услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг транспорт, посредством онлайн платформа и онлайн търсене в интернет; 2. не са постигнати целите на BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“ и на програмата ОПИК, сред които са – създаване и развитие на нови предприятия в областта на предприемачеството и осигуряване на устойчива заетост. Обобщено е, че от бенефициера не се извършва дейността по проектното предложение, същият не е регистриран в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, модулът за конфигуриране на маршрути не работи и не е осигурена предвидената устойчива заетост. В тази връзка и по аргумент от чл. 4, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата подкрепа за проекти, непостигащи предварително определените цели, не следва да бъде предоставяна, респ. следва да бъде обратно възстановена от бенефициера, в случай, че вече е получена. В този смисъл, като е получил и разходвал безвъзмездна финансова помощ, предоставена му по АДБФП, без да е изпълнил предвиденото в одобреното проектно предложение и без да е постигнал целите на проекта, процедурата и програмата, бенефициерът "МИП Трейдинг" ООД е извършил разход в противоречие с принципа за добро финансово управление и по-конкретно с принципите на ефикасност и ефективност по чл. 33, § 1, б. „б“ и б. „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1046, което съставлява фактическо основание за определяне на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Уточнено е, че процентите показатели за финансова корекция за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ са определени в т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, за което е предвидена финансова корекция в размер на 100 на сто, като в съответствие с принципа за пропорционалност, размерът на финансовата корекция може да бъде намален на 25, 10, 5 или 2 на сто, когато естеството и тежестта на индивидуалното или системното нарушение не оправдава определяне на по-висок размер. Посочено е, че бенефициерът не е спазил разпоредбата на чл. 33, § 1, б. „б“ и б. „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1046, като е засегнал в пълна степен аспектите на проявление на принципа на добро финансово управление – ефикасност и ефективност, което обосновава прилагането на максималния размер финансова корекция и процентния показател следва да бъде определен на 100%. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е предоставена възможност в двуседмичен срок да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства по случая. По повод предоставената му възможност, на 04.07.2025 год. бенефициерът е депозирал писмени възражения чрез ИСУН 2020, в което е оспорил основателността на налагането на финансова корекция, поради което е формулирал искане да не бъде определяна финансова корекция във връзка с изпълнението на АДБФП.
Като е приел възражението за неоснователно, РУО на ОПИК е постановил Решение № РД-02-16-855/15.07.2025 год., с което е определил финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.024-1415-C01 с бенефициер „МИП Трейдинг“ ООД в размер на 181 449,49 лева, представляваща 100 на сто от цялата предоставена финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове по административния договор. В мотивите на решението са възпроизведени фактическите констатации и правните изводи, обективирани в уведомителното писмо № 24-00-4-4/19.05.2025 год., като в допълнение са възпроизведени възраженията на бенефициера и доводи за тяхната неоснователност.
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение за определяне на финансова корекция е постановено от материално компетентен административен орган, в съответствие с нормативно регламентираните в чл. 59, ал. 2 от АПК изисквания за форма и съдържание, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът е приел, че описаното в административния акт нарушение е доказано, като обективираните от административния орган мотиви се споделят изцяло и от съда. При мотивиране на този извод, съдът е посочил, че въпреки че така описаните дейности принципно са годни да изпълнят поставените цели, принципът на ефикасност е нарушен, доколкото модула на интернет страницата, при направената проверка е недостъпен. Посочено е, че нито в административното производство, нито пред съда са представени доказателства за абонаменти и плащания за създадения по проекта продукт, респективно за реалното предоставяне на услугите, за които са отпуснати безвъзмездните средства. В този смисъл е прието, че отпуснатите средства от ЕСИФ не са използвани ефикасно, което обосновава нарушаване на принципа на ефикасност.
Развити са и мотиви, че в случая е нарушен и принципа на ефективност, като изцяло се споделя извода на РУО на ОПИК, че целите на проектното предложение (да бъде разработена и предоставяна услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа и онлайн търсене в интернет) не са постигнати. От страна на съда са развити и обстоятелствени мотиви относно законосъобразността на определения процентен показател в размер на 100% на определената финансова корекция.
Като е приел за неоснователни и останалите възражения на оспорващия, първоинстанционният административен съд е формирал решаващ извод за законосъобразност на решението за определяне на финансова корекция, поради което е отхвърлил оспорването и в тежест на жалбоподателя е присъдил разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно.
На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния административен съд относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт с изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимостта от повторното им възпроизвеждане.
По отношение изводите на Административен съд - Плевен, относно приложението на материалния закон, настоящия състав намира същите за неоснователни.
Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ указва, че финансовата корекция се определя по основание и размер. Основанието за определяне на финансова корекция е наличието на данни за извършена нередност. Легалната дефиниция на понятието „нередност“ е дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 год. и представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България е единна в становището си, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията.
В настоящият случай, в оспореното решение, РУО на ОПИК е приел като основание за определената финансова корекция наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. Съгласно посочената за нарушена правна норма от националното законодателство, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Финансовия регламент. Визираният нормативен документ е Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 год., съгласно чл. 33, параграф 1 от който, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Разпоредбата на чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 постановява, че съгласно принципа на добро финансово управление бюджетът се изпълнява в съответствие с принципа на ефективен и ефикасен вътрешен контрол, подходящ за всеки метод на изпълнение, и в съответствие с приложимите за съответния сектор правила.
Цитираната нормативна регламентация показва, че финансовата подкрепа, осигурявана от Европейския съюз, и по-специално тази, включваща средствата от ЕСИФ, е такава част от бюджета на Съюза, която представлявайки резултат от осъзната необходимост, е винаги предназначена за реализирането на конкретни цели. Израз на тази концепция е включването в описанието на съответната процедура по предоставяне на БФП на специфичните цели, които се очаква да се постигнат при реализирането й, както и задължението на всеки бенефициер да посочи своите виждания, в рамките на тези основни очертания, относно начина, по който именно неговото проектно предложение ще допринесе за реализирането на предвидените на национално ниво приоритети. Така бенефициерът детайлизира през своята призма заложените от съответния УО цели, като предлага изпълнение на дейности, които според него ще доведат до постигането им. Чрез принципите на ефективност и ефикасност европейският законодател е създал механизъм за двуетапно проследяване начина на взаимодействие между предлаганите от бенефициера дейности, заложените цели и предоставените финансови средства, а чрез въвеждането на принципа на икономичност е предвидена проверка на начина, по който се предоставя помощта, с оглед нейната своевременност, подходящо количество, качество и най-добра цена.
Анализът на обективираните в оспореното решение мотиви показва, че РУО на ОПИК е приел неизпълнение на заложените цели и резултати, довело до нарушение на принципите, регламентирани в чл. 33, §1 Регламент 2018/1046, като неизпълнението се състои в следното:
- от бенефициера не се предоставя услугата по конфигуриране на маршрути;
- интернет платформата lotosair.com не работи;
- „МИП Трейдинг“ ООД не е регистриран в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти;
- не е осигурена предвидената устойчива заетост на три лица.
Изводът за неизпълнение на посочените критерии е формиран основно върху фактическите установявания и констатациите, обективирани в заключителния доклад на Дирекция АФКОС при МВР. Нещо повече, в оспореното решение, административния орган изрично е уточнил, че в УО, сигналът за нередност е подаден на 22.01.2025 год. или четири дни след изтичане на периода на устойчивост поради което и предвид липсата на задължение от страна на бенефициера да продължава да поддържа офис на местоизпълнението по договора след тази дата, при администрирането на сигнал № 1075 не са извършени следващи посещения на място в гр. Плевен.
Според настоящия касационен състав, нито едно от посочените твърдения, послужили като мотив за постановяването на атакувания административен акт, не може да обоснове вменените нарушения на чл. 33, §1 Регламент 2018/1046.
В тази връзка следва да се има предвид, че принципът на икономичност изисква ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена.
От своя страна, принципът на ефикасност предполага най-доброто съотношение между предоставения ресурс, предприетите действия и постигането на целите. Логиката сочи, че неговото спазване е преценяемо към момента на подаване на проектното предложение, респ. сключване на АДПБФП. Именно на този етап се формулират целите, предлагат се конкретни дейности, насочени към постигането им, и се фиксира необходимия за това финансов ресурс. В този смисъл описаният принцип ще бъде спазен едва тогава, когато е предоставена подкрепа за дейности, които са годни да изпълнят поставените цели, и това съотношение е най-доброто измежду всички възможности, т.е. не са налице други дейности, които при същия или по-малък размер на финансиране, да водят до исканите резултати. Аналогично тълкуване е възприето и в съдебната практика на Върховния административен съд – Вж.: Решение № 7548/23.06.2021 год., постановено по адм. дело № 4567/2021 год., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 538/21.01.2022 год., постановено по адм. дело № 8338/2021 год., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 10808/05.08.2020 год., постановено по адм. дело № 12243/2019 год., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 2108/10.02.2020 год., постановено по адм. дело № 3215/2019 год., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 05.07.2021 год., постановено по адм. дело № 416/2021 год., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 10954/01.11.2021 год., постановено по адм. дело № 6800/2021 год., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение № 14.01.2021 год., постановено по адм. дело № 9585/2020 год., VII о. на Върховния административен съд.
От друга страна, принципът на ефективност представлява последваща оценка в хода на мониторинговия период на степента, в която чрез предприетите дейности се постигат предвидените цели.
Съобразявайки горните доводи, за да обоснове от фактическа страна извод за нарушение на принципа на икономичност, заложен в чл. 33, §1, б. „а“ от Регламента, органът следва да извърши анализ на начина, по който е предоставена съответната БФП, като при извод за несвоевременно, в неподходящо количество и качество и на недобра цена, би могъл да обоснове нарушение на посочената разпоредба. За да мотивира тезата си за нарушение на принципа за ефикасност по чл. 33, §1, б. „б“ от Регламент 2018/1046, следва да направи анализ на следните три категории обстоятелства: заложените с проектното предложение цели, предлаганите действия и предоставения ресурс, като развие съображения, че съотношението между тях не е най-доброто, а за да аргументира тезата си за нарушение на принципа на ефикасност, заложен в чл. 33, §1, б. „в“ от Регламента – да се ангажира с преценка относно степента на изпълнението на целите, посредством предприетите действия.
Видно от приложените по делото доказателства се установява, че целите, преследвани чрез изпълнението по процесния договор, са обща и специфични. Общата цел се състои в създаването на информационна услуга за конфигурирането на маршрути, която ще улесни достъпа до информация и сравнението между десетки различни маршрути. Посочено е също, че постигането на основната цел – създаването на услугата ще повлияе върху конкурентоспособността на компании в ИТ сектора, като ги стимулира да търсят възможности и финансиране за разработване на продукти с висока добавена стойност и пазарна жизнеспособност. От страна на бенефициера са заложени и следните специфични цели: 1. осигуряване на изпреварващо технологично ниво на дружеството и повишаване на конкурентоспособността чрез прилагане на собствено ноу-хау по извършване на операциите по търсене на данни, придобиване и внедряване на високопроизводително оборудване; 2. адаптиране и съобразяване с изискванията на потребителите при следване на модерните тенденции в сектора с цел увеличаване на търсенето, разширяване на пазара и достигане на по-широка целева група. Дружеството залага на индивидуализиран подход към целевата група клиенти, лекота във функционалностите на услугата, множество филтри, допринасящи за реализиране на очакванията от показания резултат; 3. създаване на услуга, работеща с разнообразен тип устройства (настолни и мобилни), посредством интернет връзка и уеб базирана платформа, което ще улесни достъпа до информационна услуга за конфигуриране на маршрути.
Предприетите действия за постигане на очертаните цели са заложени, както следва: наемане на квалифициран персонал – 3 бр.; закупуване на 4 бр. ДМА, наем на работно помещение – 1 бр. и създаване на интернет страница – 1 бр.
По мнение на настоящия съдебен състав, съдържащите се в атакувания административен акт фактически твърдения не предлагат дължимия анализ с оглед избраното правно основание. Не е проследено нито съотношението между горепосочените три категории, за да бъде обоснован извод за нарушение на принципа за ефикасност по смисъла на чл. 33, §1, б. „б“ от Регламент 2018/1046, нито е разгледана степента, в която са постигнати целите, с оглед спазването на принципа на ефективност, заложен в чл. 33, §1, б. „в“ от Регламента, още по-малко е изследван начинът, по който е предоставена процесната БФП, в контекста на принципа за икономичност, съдържащ се в чл. 33, §1, б. „а“ Регламента. В оспореното решение за определяне на финансова корекция липсва твърдение, че предвидените по проекта дейности не са принципно годни да постигнат целите, посочени от бенефициера. Нещо повече – той дори не е описал съдържанието им в акта си, нито е ангажирал становище по отношение начина, по който евентуалното изпълнение на проекта би допринесло за постигане на резултати като улесняване на достъпа до информация и сравнението между десетки различни маршрути (основната цел), осигуряване на изпреварващо технологично ниво на дружеството и повишаване на конкурентоспособността, адаптиране и съобразяване с изискванията на потребителите при следване на модерните тенденции в сектора, както и създаване на услуга, работеща с разнообразен тип компютърни устройства (специфични цели). Следва да се отчете и обстоятелството, че при мотивиране на своя извод, РУО на ОПИК не е обсъдил всички дейности, които се включват в проекта на бенефициера. Според проектното предложение те са четири на брой - наемане на квалифициран персонал – 3 бр.; закупуване на 4 бр. ДМА, наем на работно помещение – 1 бр. и създаване на интернет страница – 1 бр. и не се ограничават единствено с разработване и предоставяне на услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа. Административният орган не е направил и дължимия анализ на безспорно установените изпълнени дейности по наличието на договор за наем на помещение, закупуване на техника, в това число компютри и сървър и наемане на лица, които да работят със закупената техника.
Както се посочи, при формиране на крайния си извод за наличие на допуснато от бенефициера нарушение, РУО на ОПИК е очертал следните проявни форми на неизпълнение на АДБФП:
- от бенефициера не се предоставя услугата по конфигуриране на маршрути;
- интернет платформата lotosair.com не работи;
- „МИП Трейдинг“ ООД не е регистриран в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти;
- не е осигурена предвидената устойчива заетост на три лица.
Анализът на приложените по делото доказателства обосновава извод, че така формираната констатация на органа не кореспондира с действителното фактическо положение. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:
На първо място следва да се отчете обстоятелството, че доколкото сигнала за нередност е постъпил след изтичане на периода за устойчивост, от страна на компетентния орган – РУО на ОПИК не са извършвани посещения на място в гр. Плевен, като изводите за нарушение са формирани въз основа на твърдяните в заключителния доклад на АФКОС-МВР констатации и допълнително изисканата от органа и представена информация. В тази връзка, споделими са заявените от оспорващия доводи, че административният орган е приел без никакви забележки техническия отчет, финансовия отчет и искането за окончателно плащане, като в издаденото за това писмо изх. № 26-М-359/13.01.2022 год. изрично е посочил, че: „След извършена проверка на представения финален отчет по административен договор № BG16RFOP002-2.024-1415-C01/11.09.2019 год. се установи, че отчетените дейности са извършени и заложените цели са постигнати“. Така формираната констатация изцяло противоречи на констатацията, обективирана в процесното решение.
По отношение на конкретните твърдения за неизпълнение на АДБФП следва да се има предвид и следното:
Изводът на РУО на ОПИК, че от бенефициера не се предоставя услугата по конфигуриране на маршрути и интернет платформата lotosair.com не работи е формиран въз основа на направен опит (само един) за достъпване на платформата lotosair.com, което според органа се удостоверява от снимка на работния екран, приложена към административната преписка. Следва да се отчете обстоятелството, че приложената по административната преписка екранна снимка не съдържа информация за датата на съставянето й, което разколебава относимостта й към доказателствения материал. Относно твърдението на органа, че интернет платформата lotosair.com не работи, следва да се посочи също, че видно от заключителния доклад на АФКОС-МВР (въз основа на който са формирани и решаващите изводи на административния орган), в хода на извършената проверка, представителя на бенефициера – Н. П. е била помолена да демонстрира функционалността и работата на създадения уебсайт „lotosair.com“. В доклада е вписано, че при извършената демонстрация е установено, че модула, през който можеш да си купиш самолетен билет по калкулиран маршрут не работи. Коректния прочит на така вписаната констатация обосновава извод, че не цялата интернет платформата lotosair.com не работи, а само модула, през който можеш да си купиш самолетен билет по калкулиран маршрут. Без коментар от страна на органа е останало даденото от страна на Н. П. обяснение за това – а именно, че само достъпа до сайта е безплатен, но за ползване на останалите услуги се изисква абонамент и заплащане.
Отношение към твърдението, че интернет платформата lotosair.com не работи има и информацията, съдържаща се в отговора на представляващия „СУПЕРХОСТИНГ.БГ“ ЕООД, от който се удостоверява, че в периода 16.10.2023 год. до 21.03.2025 год. е осъществяван достъп до платформата общо 25 пъти. Без анализ от страна на административния орган е останала информацията изискана и представена от НАП – Централно управление, съгласно която, в периода 01.01.2019 год. – 31.12.2023 год., дружеството е декларирало извършени 148 доставки /продажби/ с данъчна основа 14 634 670 лв., начислен ДДС 2 926 934 лв. и посочен предмет на продажбите – поддръжка на уебсайт, IT и софтуерни услуги, стоки и услуги без конкретизиран вид/предмет, като за същия период, дружеството е декларирало в дневниците за покупки общо 308 доставки с данъчна основа 14 397 692 лв., начислен ДДС 2 879 535 лв. и посочен предмет на покупките – наем, офис оборудване и консумативи, домейн, счетоводни и телекомуникационни услуги, неконкретизирани стоки и др.
На следващо място, твърдението на РУО на ОПИК, че „МИП Трейдинг“ ООД не е регистриран в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти е изцяло ирелевантно към констатацията за неизпълнение на АДБФП. В тази връзка следва да се има предвид, че както в проектното предложение, така и в АДБФП липсва заложена цел, дружеството да бъде вписано в този регистър, поради което липсата на такова вписване не би могло да се квалифицира като нарушение или неизпълнение на целите по договора. В допълнение следва да се отчете и отговора на Министерство на туризма, в който безпротиворечиво е посочено, че единствено Комисията за защита на потребителите може да установи дали „МИП Трейдинг“ ООД извършва нерегламентирана туроператорска и/или туристическа агентска дейност, т.е. дали за това дружество въобще съществува задължение да се впише в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти.
По отношение на заявената от органа последна проявна форма на неизпълнението на АДБФП - не е осигурена предвидената устойчива заетост на три лица, следва да се има предвид, че същата реферира по-скоро към нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ - за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 65 от Регламент (ЕС) 2021/1060, а не за нарушаване на принципите за добро финансово управление, в каквато насока са доводите на административния орган.
Анализът на така обективираните фактически установявания обосновава извод, че изложените от административния орган фактически твърдения не обосновават крайния му извод за нарушение на принципите, заложени в чл. 33, §1 от Регламент 2018/1046. От страна на РУО на ОПИК не е извършено дължимото мотивиране с оглед избраното правно основание, и по-специално не е посочено кое обстоятелство налага извод, че ресурсите не са предоставени в съответствие с принципите за икономичност, ефикасност и ефективност. В контекста на принципа на ефикасност не е обосновано как съотношението между използваните ресурси и предприетите действия не е най-доброто за постигане на целта, а при обосновка на нарушението на принципа на ефективност не е предложен анализ на степента на постигането на заложените с проекта цели. Мотивирането на извода за нарушение на принципа за икономичност не е придружено от анализ на начина на предоставяне на процесната БФП, с оглед нейната своевременност, цена, количество и качество. Подобни пороци в мотивирането на акта за определяне на финансова корекция представляват достатъчно основание за неговата отмяна. В този смисъл е и формиралата се по аналогични правни спорове съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав на съда споделя. (Виж например: Решение № 1174 от 29.01.2021 год., постановено по адм. дело № 7893/2020 год., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 9037 от 04.08.2021 год., постановено по адм. дело № 5571/2021 год., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 13253 от 23.12.2021 год., постановено по адм. дело № 8282/2021 год., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 14854/03.12.2018 год., постановено по адм. дело № 8340/2018 год., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 28.08.2020 год., постановено по адм. дело № 2248/2020 год., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 2258/18.02.2021 год., постановено по адм. дело № 10857/2020 год., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 8900/29.07.2021 год., постановено по адм. дело № 5100/2021 год., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 5181/31.05.2022 год., постановено по адм. дело № 9454/2021 год., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение № 5978/16.06.2022 год., постановено по адм. дело № 12023/2021 год., VII о. на Върховния административен съд.и др.). Логиката следва от липсата на възможност съдът да допълва мотивите на органа, доколкото това би представлявало недопустима намеса в неговата дискреционна власт да постанови съответното властническо разпореждане. Съдебният контрол включва единствено преценка относно правилността на обективираните в оспорения пред него административен акт констатации. След като последните не мотивират упражненото властническо правомощие, последното се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на съдебна отмяна.
В съответствие с така развитите мотиви, настоящият съдебен състав приема извода на първоинстанционния административен съд за наличие на извършено нарушение на чл. 33, параграф 1, б. „б" и „в“ от Регламент 2018/1046, което представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ и квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности, е неправилен. С оглед на това, първоинстанционният съдебен акт се явява допустим, валиден, но неправилен, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друг, по силата на който да се отмени оспореното решение на РУО на ОПИК.
Предвид изхода на спора, своевременно заявеното искане за разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, такива се дължат в полза на „МИП Трейдинг“ ООД в размер на 6 733,81 евро за двете съдебни инстанции. От страна на процесуалния представител на ответника е заявено възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Настоящият касационен състав намира възражението за неоснователно, предвид претендирания размер на адвокатското възнаграждение и действителната фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
Цитирани разпоредби
26- чл. 1
- чл. 2, т. 36
- чл. 2, ал. 3
- чл. 61
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 218 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 222, ал. 1 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ
- чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 4, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ
- чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ
- чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 208
- чл. 27, ал. 1
- чл. 33
- чл. 36
- чл. 4
- чл. 65
- чл. 70, ал. 1, т. 3
- чл. 71
- чл. 73, ал. 4