Решение № 7729 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14404/2019 г.

Решение № 7729 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14404/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на пълномощника на М. Симеонова от [населено място] срещу решение № 251 от 7.11.2019 г., постановено по адм. д. № 315/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол, VІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата да бъде уважена или връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав. Претендират се разноски. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Ямбол, чрез юрисконсулт Стоянова, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК с правен интерес от оспорването на неблагоприятно за нея съдебно решение. Разгледано по същество, оспорването на първоинстанционното решение е основателно, по следните съображения: С решение № 251 от 7.11.2019 г., постановено по адм. д. № 315/2019 г., решаващият състав на Административен съд – Ямбол е отхвърлил жалбата на М. Симеонова от [населено място] против решение № 2153-28-42 от 14.08.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-206 от 5.07.2019 г. против разпореждане № 2174-28-51#3 от 2.04.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Ямбол. Съдът е приел, че за Симеонова, от осигурителя "Класика Фуудс" ООД гр. Ямбол, са подадени данни в Регистъра на осигурените лица, че е с вид осигурен "14" (за работещи без трудови правоотношения), но при извършената проверка по разходите на цитирания осигурител в информационната база на НОИ за осигурителния стаж и доход е установено, че в модул "Справки" на ПП "Архимед" липсват въведени данни за заверен осигурителен стаж и доход в осигурителните книжки. В тази връзка съдът не е съобразил, че въвеждането на посочените данни не е задължение на лицето, което иска да черпи осигурителни права по чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО в относимата редакция към спорните периоди 1.01.2003 г. до 31.12.2003 г. и от 1.01.2006 г. до 31.12.2009 г. включително. В решение № 2153-28-42 от 14.08.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Ямбол е посочено, че данните за Симеонова са заличени от Персоналния регистър на НОИ към момента на постановяване на атакуваното разпореждане, без да бъде посочено по чия инициатива, по какъв ред и точно кога е станало заличаването. Съдът не е обсъдил тези въпроси и не е събрал доказателства в тази връзка. Изясняването на цитираните факти и обстоятелства е от съществено значение за наличието на осигурителни права на жалбоподателката. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. С разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, в относимите към спорните периоди редакции, винаги е съществувало задължение за осигурителите и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", осигурителните плащания, осигурителния стаж и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. По делото не са изискани данни от НАП за посочените в нормата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО обстоятелства, а в констативен протокол № КВ-5-28-00252229 от 12.04.2017 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Ямбол е отразено, че в РОЛ за Симеонова са подадени данни и за двата спорни периода, посочен е месечен осигурителен доход и е цитирана декларация Обр. 1 до ТД на НАП - Ямбол. Тези констатации на контролния орган не са обсъдени съвместно със сведенията, дадени от управителя на "Класика Фуудс" ООД, че не познава Симеонова, същата не е упражнявала трудова дейност във фирмата, нямат сключвани трудови и граждански договори с нея, няма декларирани такива в ТД на НАП, не е подавал декларация Обр. 1 в НАП. В цитирания протокол изрично е посочено, че Симеонова не е регистрирана като физическо или юридическо лице по смисъла на Търговския закон. Освен това от констативен протокол № КВ-5-28-00252229 от 12.04.2017 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Ямбол, нито от другите доказателства по делото се налага извод, че на осигурителя "Класика Фуудс" ООД са давани задължителни предписания за заличаване на данните. Въпросите за изпълнението на задълженията на касаторката за подаване на данъчни декларации по чл. 53 във връзка с чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, са такива на данъчното право, а не на осигурителното право. Съдът трябвало да изслуша жалбоподателката по реда на чл. 176 ГПК във връзка с чл. 144 АПК какви трудови функции е изпълнявала в "Класика Фуудс" ООД и при какви условия. Въпросите относно заличаването на данните за Симеонова в Персоналния регистър на НОИ, какви данни са подавани за нея в ТД на НАП - Ямбол и в какво се е изразявала твърдяната от нея трудова дейност, са от съществено значение за спора, но не са били изяснени от първоинстанционния съд, което препятства касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По тези съображения се приема, че постановеното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на Административен съд - Ямбол за разглеждането му при условията на чл. 226 АПК. С настоящото решение не се решава спора по същество, поради което и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по претендираните от касаторката разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,