Решение № 6687 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3162/2012 г.

Решение № 6687 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3162/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иринка Христова Живкова от гр. Ловеч, чрез пълномощника й адв. Ваня Иванова, против решение № 7 от 19.01.2012 г., постановено по адм. дело № 373/2011 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й за обявяване нищожността на заповед № 1627 от 10.12.2009 г. на кмета на община Ловеч, с която е утвърдена изготвената оценка на новообразуван имот в урбанизирана територия на гр. Ловеч с идентификатор № 43952.501.84, с площ 600 кв. м, в местността "Пладнището", начин на трайно ползване нива в урбанизирана територия - четвърта зона в гр. Ловеч, в размер на 5337.24 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че заповед № 492 от 27.03.2006 г. на кмета на община Ловеч, с която на наследниците на Борислав Антов Живков - бивш ползвател, е признато правото да придобият собствеността при условията на § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е влязла в сила, тъй като не е съобщена на всички наследници. Безспорно изискване на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е оценката да се утвърждава със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице, след влизане в сила на заповедта по ал. 3 на същия текст. Жалбоподателката счита, че само на това основание обжалваната заповед е нищожна. Счита също така, че обжалваното решение е постановено при съществено процесуално нарушение на чл. 154, ал. 1 от АПК, тъй като съдът не е конституирал лицето Иванка Борисова Манолова, която също е наследник на Борислав Антов Живков. По тези съображения се иска обжалваното решение да бъде отменено, като настоящата инстанция да се произнесе с решение по същество, с което да обяви процесната заповед за нищожна, алтернативно - да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Ловеч. Ответникът - кметът на община Ловеч не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Цоко Тодоров Петков, Веска Тотева Тотева и Иван Тотев Иванов също не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред административния съд е второ по ред, след отменително решение на ВАС, чиито указания АС - Ловеч е изпълнил точно, събрал е относимите доказателства за компетентността на административния орган, подписал процесната заповед, обсъдил е посочените като правно основание текстове и е изложил мотиви, че евентуално допуснатите неточности не опорочават акта до степен на нищожност. Тъй като предметът на оспорване и съдебен контрол е само нищожността на процесната заповед, в каквато насока са и указанията на ВАС, поради просрочие на жалбата в останалата й част, решаващият съд правилно е ограничил съдебния контрол в тези рамки и е отхвърлил жалбата като неоснователна с подробни и изчерпателни мотиви, които следва да бъдат споделени. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Ловеч е образувано по жалба от настоящата касаторка против заповед № 1627 от 10.12.2009 г. на кмета на община Ловеч, с която на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и заповед № 452 от 19.03.2008 г. на кмета на община Ловеч е утвърдена изготвената оценка на новообразуван имот в урбанизирана територия на гр. Ловеч съгласно § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като за новообразуван имот с идентификатор № 43952.501.84 с площ 600 кв. м, в местност "Пладнището", с начин на трайно ползване нива в урбанизирана територия - четвърта зона в гр. Ловеч, оценката на земята е 5337.24 лв. С обжалваното решение, в изпълнение на указанията на ВАС, дадени в отменително решение № 15462 от 23.11.2011 г. по адм. дело № 11133/2010 г., административният съд е събрал доказателства за материалната компетентност на лицето, подписало заповедта, като е приел за безспорно, че същата е подписана от заместник-кмета на община Ловеч, въз основа на надлежно извършена от кмета на общината делегация на правомощия в съответствие с нормата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, за което е издал заповед № 452 от 19.03.2008 г. Оспорената заповед е постановена от административен орган, в пределите не неговата материална и териториална компетентност. По доводите за нищожност поради противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби съдът е посочил, че заповедта е издадена на основания, предвидени в закон, а въпросът дали същите са правилно приложени касае законосъобразността, а не нищожността на акта. Отхвърлил е също така доводите за нищожност на заповедта, тъй като била издадена на основание на несъществуващи правни норми, приемайки че непълното изписване на правната норма не води до липсата на такава и до неяснота, обосноваваща нищожност. По тези съображения съдът е приел за неоснователни доводите за нищожност на заповедта и е отхвърлил жалбата против последната, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била единствено валидността на процесната заповед. По този повод съдът е развил пространни мотиви и правилно е констатирал, че заповедта не страда от съществени пороци, които да я опорочават до степен на нищожност. Същата е издадена от материално компетентен орган, на който по надлежния ред са делегирани правомощия, и на основание на съществуваща и приложима правна норма. Неоснователни са доводите за нищожност на заповедта, тъй като била постановена преди да е влязла в сила заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която е признато правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота. На първо място, обстоятелството дали предходно постановената заповед е влязла в сила би било основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените правила, но не и да бъде прогласена нейната нищожност. Освен това доводите са и по същество неоснователни. Неоснователно се поддържа, че заповедта не е била съобщена на Иванка Борисова Манолова, която също е наследник на ползвателя. Предвиденият в ППЗСПЗЗ ред не предвижда съобщаване на актовете на всички наследници, тогава когато правата се възстановяват общо на наследници на починало правоимащо лице. Те се съобщават само на заявителя в съответното производство, който е страна по него. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ постановява само, че подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници. От това обаче не следва, че административният орган е нормативно задължен да връчва съобщения за изготвените актове на всеки наследник поотделно. В конкретния случай молбата за закупуване на предоставения за ползване имот първо е подадена от наследодателя през 1992 г., а впоследствие през 1994 г. Иринка Живкова е подала повторна молба. Другата наследница няма качеството на заявител, поради което на нея на самостоятелно основание не следва да й се съобщава заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Несъстоятелни са и твърденията за допуснато процесуално нарушение, тъй като в производството не била конституирана другата наследница на ползвателя - Иванка Борисова Манолова. Наведените оплаквания свързват неправилността на решението със засягането на чужда правна сфера, което е недопустимо. Съгласно субсидиарно приложимите правила на гражданския процес и изричната разпоредба на чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи. Изключението предполага участие в процеса на процесуален субституент, каквото качество касаторката не притежава. Независимо от горното, оплакванията са и по същество неоснователни, тъй като заявител в последващото производството по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ отново е била Иринка Живкова, поради което не е имало основание за конституиране и на другите наследници в съдебното производство. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение