Решение № 1466 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8391/2017 г.

Решение № 1466 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8391/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Б. Т. Ю., гражданин на Ирак, със съгласието на своя баща Т. М. Ю., е подал касационна жалба против решение № 3828/8.06.2017 г. по адм. дело № 4133/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлено оспорването му на решение № 8507/10.04.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците не взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Б. Т. Ю., гражданин на Ирак, по вероизповедание мюсюлманин - сунит, етническа принадлежност - кюрд, подал на 1.08.2016 г. молба за закрила. Като основание за търсената закрита непълнолетният чужденец посочил общата обстановка в Ирак, която била несигурна, характеризираща се с присъствие на терористичната групировка "Ислямска държава" на територията на страната. През май 2016 г. Б. Т. Ю. напуснал Ирак нелегално заедно с цялото си семейство - майка, баща и общо пет братя и сестри. Семейството преминало в Турция, където останало един месец. През юни 2016 г. всички влезли нелегално в Р. Б.. На проведеното на 6.01.2017 г. интервю Б. Т. Ю. заявил, че в Ирак не е имал проблем поради етническата или религиозната си принадлежност, не е имал проблеми с властите, не е членувал в политическа партия или въоръжена група. Като причина за напускане на страната си на произход, освен присъствието на групировката "Ислямска държава", посочил още, че до 2014 г. живеел със семейството си в град К., област Мосул, след което се приема проведеното интервю Б. Т. Ю. заявил, че в Ирак не е имал проблем поради етническата или религиозната си принадлежност, не е имал проблеми с властите, не е членувал в политическа партия или въоръжена група. Като причина за напускане на страната си на произход, освен присъствието на групи известили за около 6 месеца в град Х., намиращ се на територията на С. К.. След пристигането им властите настоявали семейството да осигури гарант за престоя си, поради което то редовно било притеснявано от полицията. На интервюто присъствал освен бащата на непълнолетния чужденец и социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" - район "Красно село". С решение № 8507/10.04.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. Т. Ю. поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът възприел мотивите на административния орган, че изложените от кандидата за статут причини за напускане на страната по произход са извън приложното поле на Закона за убежището и бежанците. С оглед направената преценка съдът отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства, които е преценил по вътрешно убеждение. Съдът е анализирал подробно доказателствата по административната преписка и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Разглежданият случай не разкрива основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателя. Б. Т. Ю. не бил обект на заплаха, която да е в състояние да породи основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Той не е членувал в политически и религиозни организации, не е бил задържан, съден или осъждан. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Изтъкнатото от чужденеца обстоятелство, че в С. К. семейството е било притеснявано от полицията с цел да посочи местно лице като гарант, не обосновава извод за осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците. Бежанската история не съдържа факти за съществуването на реална опасност от тежки посегателства, заради която Б. Т. Ю. е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход. При постановяване на решението съдът се е занимал и с положението в държавата Ирак, като е отбелязал, че то е нестабилно. В много райони на страната имало сблъсъци между редовната иракска армия, подкрепена от кюрдските милиции, която се опитвала да отблъсне терористичната групировка "Ислямска държава" при опитите й за навлизане в южен Ирак. Съществувала обаче възможност за вътрешно разселване в И. К., автономна област в северната част на Ирак, управлявана от регионално правителство. Автономният район разполагал с елитни бойни части, наречени "пешмерга", които успешно воювали с терористичната групировка "Ислямска държава" и опазвали сигурността в района. На територията на И. К. не се водели бойни действия и поради по-сигурната обстановка, там е установен един основните пунктове за приемане на вътрешно разселени. Едновременно с възможността за вътрешно разселване, административният съд отчел, че въоръженият конфликт не е разгърнат до такава степен, че всяко лице, завърнало се в страната, ще бъде изложено на риск от тежки посегателства единствено поради пребиваването си на тази територия. Развоят на събитията към днешна дата във връзка с обявения от Ирак през декември 2017 г. край на войната с терористичната групировка "Ислямска държава" подкрепя извода на административния съд, че при завръщането си в държавата животът и свободата на жалбоподателя няма да бъдат застрашени и затова не е необходимо да му се предостави международна закрила. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд