Решение № 1767 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14166/2015 г.

Решение № 1767 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14166/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Н. против решение № 424 от 13.10.2015 г., постановено по адм. д. № 529/2015 г. по описа на Административен съд гр. П. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на събраните по делото разноски. Ответникът - зам.-кметът на О. Ч. бряг не изразява становище по касационната жалба. Такова е изразено от кмета на О. Ч. бряг, но същият не е страна по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Н. Й. Н. против решение № 4/01.06.2015 г. на зам.-кмета на О. Ч. бряг, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление от 19.05.2015 г., подадено от жалбоподателя. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон, като са налице предпоставките на чл. 73, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ за издаването му, поради което прави извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че решението на задължения субект е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДОИ не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Предоставянето на конкретни, индивидуализиращи данни относно размерите на начислените, установените или платените данъци, са данъчна информация съгласно чл. 72 от ДОПК. Предвид изричната разпоредба на чл. 72, ал. 2 от ДОПК, данъчната и осигурителната информация се обработва, съхранява и унищожава по ред, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, и се предоставя по реда на този кодекс. С разпоредбите на чл. 73 - 75 от ДОПК законодателят регламентира задълженията за опазване на информацията по чл. 72 от ДОПК и установява специален ред за разкриването й. Следователно в случая не са налице предпоставките на закона за предоставяне на достъп до обществена информация и в този смисъл е налице основанието на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ за отказ за достъп до исканата информация. Доводите в касационната жалба, че заявителят не иска достъп до размера на заплатените данъци, а само дали данъците са платени, са неоснователни. Както се установява от заявлението, информация е искана за платени данъци от три кооперации, което предполага данни за техния размер. Освен това, ако се приеме, че е искана информация относно фактите дали кооперациите са заплащали данъци в посочените в заявлението периоди или не, то тази информация не е обществена, тъй като не е свързана с обществения живот в страната и не може да даде възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект, защото така поставени въпросите не засягат дейността на задължения субект, а задължението на юридическите лица за заплащане на данъци, в случай, че такива са дължими. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат в касационната жалба. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,