Решение № 869 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2016 г.

Решение № 869 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Й. А. С. и С. А. Г., и двете от с. Р., общ. Сапарева баня, против решение № 60/17.03.2016 г., постановено по адм. дело № 380/2015 г. по описа на Административен съд - К., с искане за отмяната му като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на разпоредбите на материалния закон. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват, представляват се от адв. Делчева, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответната страна - Кмета на О. С. баня, се представлява от адв. Дашева, която поддържа доводи за правилност на съдебния акт, по съображения, изложени в отговора по касационната жалба и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АС - К. е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящите касатори, срещу заповед № РД-08-600/21.10.2015 г. на Кмета на община Сапарева баня, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съобразно правомощията по чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, V-та категория - "сграда от допълващото застрояване, с предназначение стопанска постройка", находящ се в съсобствен на жалбоподателките УПИ ХI-354, кв. 13, по плана на с. с. Р., ул. "О." ..№..., общ. Сапарева баня, разположен на дворищната регулационната линия с УПИ Х-355, долепена до 2МЖ и съществуващ гараж в същия имот, с масивна конструкция - тухлени ограждащи стени, бетонова основа и дървена покривна конструкция с керемиди, изграден през 1990 г., видно от приложена в преписката нотариално заверена декларация от 15.01.2015 г. от С. А.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен материално и териториално орган, в изискуемата форма и с необходимото съдържание, при наличие на основанията по чл. 225а ЗУТ - строежът е осъществен без строителни книжа, без да е предвиден по действащия ПУП, одобрен със заповед от 1987 г. и е недопустим както по правилата и нормите, действали по време на извършването му, така и по действащите към момента, не е подавано заявление за узаконяване по реда и в сроковете по § 27 ПЗР на ЗИД ЗТСУ, нито по § 184 ПЗР на ЗИД ЗУТ, нито по § 127 ПЗР на ЗИД ЗУТ, процесният строеж не може да се приеме и за търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. Решението е правилно, твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК не са налице и същото следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е осъществил цялостен контрол на законосъобразността на оспорената заповед и при точно изяснена, въз основа на цялостен анализ на приложените доказателства фактическа обстановка, е извел изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Налице е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, представляващ "сграда от допълващо застрояване, с предназначение за стопанска постройка", незаконен, разположен на дворищната регулационната линия с УПИ Х-355, като двата имота са разделени с със стар каменен зид, с монтирани на него панелки, констатирано с КА № 5/03.08.2015 г. и № 6/03.08.2015 г., чието съдържание не е опровергано в процеса. Не е оспорена и изготвената СТЕ, с основание кредитирана в решението. Обосновани са изводите за наличие на основанията по чл. 225а ЗУТ - строежът е осъществен без строителни книжа, в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и 2, чл. 169, ал. 1 ЗУТ, както и на изискванията предвидени в чл. 37, чл. 55 ЗТСУ (отм.) и чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.). Обсъдени са и липсата на направено искане и условията за узаконяване, съгласно предвидените законови режими по § 127 от ПЗРЗИД на ЗУТ, във вр. § 184 от ПР на ЗУТ, а също и неприложимостта на режима на търпимост на процесния строеж, съгласно § 16, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Установено е и времето на извършване на строежа, посочено в КА и от едната от жалбоподателките в нотариално заверена декларация. Затова и съдът изрично е посочил, че данните от последната противоречат на свидетелските показания, а от друга страна вещото лице е изяснило в с. з., начинът на изработването на ПУП и, че въпросните постройки не са отразени и в кадастралния план. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в процесния административен акт липсва конкретика досежно приетия за незаконен строеж. Административното производство е започнало с изготвянето на цитираните вече констативни акта, съдържащи достатъчно индивидуализиращи строежа данни, потвърдени като съответстващи на действителното положение от вещото лице по делото, приложено е и подробното становище на Гл. архитект на община Сапарева баня, че строежът не отговаря на условията на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ и не представлява търпим строеж, след като е изграден в нарушение на действалите по това време чл. 40, ал. 2, чл. 37, ал. 1 и чл. 55 ЗТСУ (отм.) и чл. 224, ал. 1 ППЗТСУ (отм.). Същите са част от административната преписка и няма пречка, при позоваване в заповедта, да се съобразят от административния орган, без предаване на съдържанието им. От друга страна, дори и в преписката да липсваха констатации досежно търпимостта на строежа, то такива са направени в мотивите на решението, а това не се отрича в касационната жалба. С оглед тези съображения, решението е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,