Решение № 4729 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 302/2019 г.

Решение № 4729 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 302/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на М. Кавлакова от [населено място], чрез процесуалния и представител адвокат Бораджиев, срещу Решение № 1670/8.10.2018 г., постановено по адм. дело № 593/2018 г. по описа на Административен съд Б. в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Иска отмяната му в тази част, като постановено в нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск изцяло. О. О. Ц. в писмени бележки взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Б. се е развило по исковата молба на М. Кавлакова срещу О. Ц., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявила иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 2050 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна помощ и съдействие, транспортни и командировъчни разходи, направени във връзка със съставянето, предявяването и подписването на акт за установяване на административно нарушение и явяване в съдебно заседание по НАХД № 929/2017 г. по описа на Районен съд Ц. С обжалваното решение съдът е уважил частично, за сумата от 600 лева като основателен и доказан предявеният иск за причинени имуществени вреди и го е отхвърлил в останалата му част. За да постанови този резултат е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен акт, наказателно постановление, с което на ищцата е наложена санкция, както и реално причинени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в съдебното производство, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление. С оглед на уважената и отхвърлената част от предявения иск е присъдил разноски на ищцата по делото. В частта му, с която предявеният иск е уважен решението не е обжалвано и влязло в сила. Касационният състав на съда намира, че в обжалваната му част решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, то не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, каквито доводи са развити и в касационната жалба. Решението не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. В него са описани становищата на страните и съдържанието на част от събраните по делото доказателства. Липсва обаче изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Съдът не е извършил фактически установявания по твърдяни в исковата молба обстоятелства на които се основава предявения иск, касаещи направени разходи за адвокатско възнаграждение, транспортни и командировъчни такива, във връзка със съставянето, предявяването и подписването на акт за установяване на административно нарушение, както и за извършени транспортни и командировъчни разходи във връзка с явяване по НАХД № 929/2017 г. по описа на Районен съд Ц. Съответно няма и правни изводи относно твърдяните факти. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението в обжалваната му част. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва а се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВАС. В. от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение