Решение № 13002 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5584/2009 г.

ВАСIV отделение03.11.2009 г.докладчик Добринка Андреева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 20/7.1.2009 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, постановено по адм. д. № 417/2007 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13002 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5584/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС, във връзка с § 4, ал. 1, ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областен управител на Област с административен център град Варна чрез пълномощник - юрист в областната администрация Мирена Дамбова, срещу решение № 20/7.1.2009 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, по адм. д. № 417/2007 г, с което е отменена частично заповед № РД-1-7706

410

(15.11.2003 г.) вярната дата на издаване на заповедта е 25.11.2003 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образование , местност "Ален мак", землище кв. Виница, Варненска област, в частта му относно новообразуван имот с пл. № 3332 и в отменената част преписката е върната на областния управител за ново произнасяне и преработване на плана. Навежда довод за незаконосъобразност, касационно основание чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. В открито съдебно заседание пред ВАС не се явява, с молба, подадена от процесуалния представител юрисконсулт М. Добрев поддържа жалбата. Срещу касационната жалба е постъпило писмено възражение от ответника Радослав Рачев Киров, който оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни - Атанас Жеков, Василка Йорданова, Жечка Димитрова, Тодорка Златева, Костадин Костадинов, Диманка Драгнева, Юлия Йосифова, Зафирка Тодорова, Йордан Йорданов и Донка Георгиева не вземат отношение по касационната жалба. Участвуващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна с довод, че съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Счита, че след като съдът е констатирал, че ПНИ е изработен в нарушение на изискването на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ тъй като до процесния имот не е предвиден достъп до улица, правилно съдът е отменил заповедта в обжалваната част и е върнал преписката на административния орган за изпълнение на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Видно от приложеното съобщение, касационният жалбоподател е уведомен за решението на окръжния съд на 26.1.2009 г. и е подал жалба в същия ден, поради което касационната жалба е подадена в срок и от страна, спрямо която постановения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна, предвид следното:

–

С оспореното решение № 20/7.1.2009 г., постановено по адм. д. № 417/2007, Варненският окръжен съд, в производство по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, инициирано от Радослав Рачев Киров и Николай Йорданов Пенков (вторият-по-късно оттеглил жалбата), отменил частично заповед № РД-1-7706(410)/15.11.2003 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образование по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "Ален мак", землище кв. Виница, Варненска област, в частта му относно новообразуван имот с пл. № 3332. В отменената част преписката е върната на областния управител за ново произнасяне и преработване на плана с оглед да се осигури на процесния имот достъп до път. Първоинстанционният съд е приел за основателно въведеното с жалбата възражение за незаконосъобразност на плана на новообразуваните имоти досежно процесния имот № 3332. Изложил мотиви, че целта на ПНИ е да урегулира поземлените имоти и да осигури и нормален транспортен достъп до тях съобразно изискването на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, което в случая е нарушено, както и че в случай, че има техническа възможност, административният орган следва да съобрази реалната площ на имота от 475 кв. м. Така постановеното съдебно решение е правилно. По делото не е спорно обстоятелството, че процесния имот, възстановен на наследниците на Жеко Йорданов Жеков по реда на чл. 17 . 1 ЗСПЗЗ, е бил продаден от тях на Николай Йорданов Пенков (втория жалбоподател в производството пред ВОС) с нот. акт № 58 т. IV нот. д. 748/99 г., приложен на л. 5 по делото. На 24.12.2003 г. Николай Йорданов Пенков и съпругата му Даниела Емилова Пенкова, действащи чрез общия пълномощник Костадин Славов Костадинов, сключили предварителен договор за покупко-продажба на имот от 475 кв. м, предмет на жалбата срещу обжалваната част от заповедта по § 4к, ал. 6 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ. Впоследствие, с нот. акт № 23, том IV, н. д. № 600 от 26.08.2004 г. (лист 80 от делото) бил сключен окончателен договор за прехвърлянето на спорния имот.

–

Съдът е възприел заключението на вещото лице, безспорно установяващо, че до процесния имот № 3332 с площ от 406 кв. метра, представляващ част от имот пл. № 1185 по КП на местност "Ален мак", който в регистъра към ПНИ е отразен като собственост на наследниците на Жеко Йорданов Жеков, не е предвиден път. Кредитирал това заключение с мотиви, че е изготвено от компетентно вещо лице и е неоспорено.

–

Съдът се е съобразил и със задължителните указания по настоящото дело, дадени в Определение № 5112 от 22.05.2007 г. по адм. д. № 4470/2007 г., IV отд. на ВАС досежно активната легитимация на Радослав Рачев Киров. Съдът, в настоящия състав, с оглед данните в преписката и доказателствата, представени от страните, намира, че ВОС не е допуснал нарушение на материалния закон. Разпоредбата на § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ определя, че за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а ал. 4 на същия текст уточнява, че съдържанието на плановете по ал. 1 и редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване на заинтересуваните се определят с правилника за прилагането на закона. Относимата към случая норма на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ предвижда, че планът се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите - 5 м, а по изключение при проектиране на задънени улици най-малко 3.5 м. Оттук извода, че е налице абсолютно изискване всеки от новообразуваните имоти да има достъп до път или улица, установено с правна норма. В конкретния случай това условие не е спазено, видно от заключението на назначената по делото техническа експертиза. Предвид горното, неоснователно се явява оплакването в касационната жалба, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Следва да се посочи, че в одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по някоя от предвидените от законодателя процедури; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия, от общинска служба по земеделие и гори или от общинска служба по земеделие право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Като е достигнал до решаващия правен извод, че в случая процесния имот е от кръга на посочените, придобит чрез покупко-продажба от жалбоподателя и по отношение на него с ПНИ е допуснато нарушение, предвид неспазване на задължителното изискване при изготвянето на ПНИ да се осигури на имота достъп до път, ВОС обосновал законосъобразен извод, че по отношение на процесния имот № 3332, ПНИ е изготвен в нарушение на чл. 28 от ППЗСЗЗ. Поради изложеното заповедта на областния управител, с която е одобрен същия, основателно е отменена. При служебната проверка ВАС не констатира оспореното решение да е нищожно или недопустимо. Тук следва да се отбележи, че съдът е допуснал явна техническа грешка, като отменил частично заповед № РД-1-7706(410)/15.11.2003 г, а датата на издаване на процесната заповед е 25.11.2003 г. (л. 13), което обстоятелство, с оглед точното изписване на номера и издателя на акта, и с оглед факта, че в обявлението в ДВ, бр. 9/3.2.2004 г. (л. 10) тя е посочена с некоректната дата 15.11.2003 г., ВАС намира, че това не рефлектира върху законосъобразността на решението на ВОС. Следва да се посочи, че жалбата на Николай Йорданов Пенков, подадена чрез Радослав Рачев Киров (л. 2) е била също насочена срещу заповед с некоректно посочена дата на издаване, но доколкото в посоченото по-горе обявление в ДВ, бр. 9/3.2.2004 г. тя е посочена също некоректно - с дата 15.11.2003 г., това обосновава извод, че депозираната във ВОС жалба не е срещу несъществуващ акт. Явно и тук, тъй като останалите реквизити на заповедта са подробно и точно посочени в жалбата, се касае за техническа грешка. С оглед тези коригиращи мотиви съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

–

Неоснователно се явява твърдението, че оспорената заповед била отменена поради несъобразяване с титула на собственост на жалбоподателите. В действителност отмяната е заради неосигурения достъп до път, а в мотивите е само маркирано, че при преработване на плана той следва да бъде съобразен и с новия титул на собственост - нот. акт № 23, том IV, н. д. № 600 от 26.08.2004 г. При постановяване на решението окръжният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Не се установи да са нарушени съществено и процесуалните норми, поради което същото като правилно следва да се остави в сила.

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 4