Решение № 3879 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7174/2016 г.

Решение № 3879 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7174/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите - С. чрез старши юрисконсулт М. С. срещу Решение № 856 от 26.04.2016 г. по адм. дело № 3324 по описа на Административен съд - П. за 2015 г. Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради съществени процесуални нарушения и необоснованост, без да са обсъдени приложените по делото доказателства и доводите на ответника - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От съда се иска отмяна на атакувания пред настоящата инстанция акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или да се произнесе по същество, като отхвърли изцяло исковата молба. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява. Изразява в писмен вид становище за основателност на жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на възнаграждение. Ответникът, "Инса ойл" ООД, редовно призован се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. По делото са постъпили както отговор на касационната жалба, така и писмена защита с подробно развити в тях доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и излага подробни доводи в тази насока. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството по делото на Административен съд - П. е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от "Инса ойл" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. "М. Д." .№... срещу Национална агенция по приходите - гр. С. за претърпени имуществени вреди в размер на 787485,36 лв., представляващи заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган на Ревизионен акт /РА/ с № 29005/28.07.2010 г. С обжалваното решение, Административен съд - П. е осъдил Национална агенция по приходите - гр. С. да заплати на "Инса ойл" ООД - гр. Р. сумата общо в размер на 787485,36 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие РА № 29005/28.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" на НАП, обявен за нищожен с Решение № 2014/29.12.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - С.. В полза на дружеството ищец са присъдени и направените по делото разноски в размер на 13017 лева. За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства. Приел е, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претенцията на "Инса ойл" ООД е за репариране на вреди за дружеството, настъпили в резултат от отменен по реда на задължителния по ДОПК инстанционен контрол пред по-горестоящия административен орган като незаконосъобразен ДРА. РА с № 29005 от 28.07.2010 г. е обявен за нищожен с Решение № 2014/29.12.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - С.. Прието е, че в последваща ревизия е издаден нов ДРА с № 291100358 от 04.06.2012 г., който касае част от предходния ревизиран период и с него не са установени дължими от ревизираното дружество суми. Съдът е констатирал, че в ДОПК не е предвиден процесуален ред за възстановяване на суми, платени за разноски в производството по обжалване на ДРА по административен ред, поради което възможността да се да претендират тези суми е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прието е, че по отношение на претенцията на ищеца за вреди по ЗОДОВ е налице е първата, предвидена в закона предпоставка, а именно обявен по административен ред за нищожен данъчен ревизионен акт, издаден от данъчните органи в рамките на упражняваната от тях по закон административна дейност. Прието е, че спрямо претенцията на ищеца за възстановяване на претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени за адвокатско възнаграждение суми в размер, посочен в исковата молба, се доказва наличието и на другите елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ - реално настъпване на вредите, които да са и в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен ДРА, поради което е уважил иска до претендирания размер. Настоящата касационна инстанция намира оспореното съдебно решение за правилно, като споделя изцяло развитите от съда в тази посока доводи. Първоинстанционният съд е развил подробни и обосновани доводи за допустимост на предявения пред него иск. Безспорно е налице възможност за претендиране на обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт, обявен за нищожен по реда на инстанционния контрол пред горестоящ административен орган и това може и следва да се осъществи по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Законодателят не е предвидил специален ред за търсене на обезщетение от заинтересован правен субект в хода на административното производство, развило се по реда на ДОПК, поради което и реда за претендиране на тези суми е по ЗОДОВ. В резултат на събраните по делото доказателства, в това число и изготвената в хода на съдебното дирене, приетата от съда и неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза, се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от "Инса ойл" ООД и и се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с обявения за нищожен ДРА. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше постановен оспорения от него Ревизионен акт № 29005/28.07.2010 г. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на ДРА по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен ДРА. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условия за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на всеки правен субект за охраняване на неговите права и законни интереси. Възражението на прокурора за изтекла погасителна давност е недопустимо, като направено от участник в производството, за който правомощия в тази насока не съществуват. Според разпоредба на чл. 131, ал. 2 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, възражения срещу предявения иск, в това число и за изтекла давност може да прави единствено и само ответника по делото, каквото качество в производството прокурора безспорно не притежава. Прокурорът може да извършва всички процесуални действия, насочени към правилното решаване на делото - да сочи факти и доказателства, да участва в тяхното събиране и обсъждане, да обжалва определения и решения. Той не може да се разпорежда с предмета на делото и не действа в като помагач на една от страните, а съдейства за постановяване на валидно, допустимо и правилно решение. От друга страна следва да се има предвид и обстоятелството, че за изтичане на фиксираната от закона погасителна давност съда не следи служебно - чл. 120 от ЗЗД вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Възраженията на ответника срещу предявен иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК, което изключва възможността да се направят за първи път пред касационната инстанция. Поради липсата на изискване в АПК за изготвяне на отговор по предявения иск, то в най - благоприятния за ответника вариант, такова възражение е допустимо до приключване на първото по делото заседание пред първоинстанционния съд. Това, видно от материалите на първоинстанционното производство не е сторено. Това становище е залегнало в трайната съдебна практика, възпроизведена и при осъществяване на тълкувателна дейност от компетентните съдилища - Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Възражение за изтекла погасителна давност би било допустимо на по-късен етап от производството /в случая пред касационната инстанция/ само ако се установи, че поради нарушаване или незаконосъобразно ограничаване правото и възможността на участие в първоинстанционното производство, страната не е могла да стори това пред първата инстанция. В случая липсват каквито и да е данни, в това число и твърдения за наличието на обстоятелства в тази насока. Твърдението, че в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неоткриване на производство по оспорване на документ, настоящия състав намира за неоснователно. Както по - горе бе упоменато, решаващия съд е постановил крайния си акт, вземайки предвид всички събрани по делото доказателства, като ги е ценил поотделно и в тяхната съвкупност. Формулиран е обоснован извод за наличието на установена по допустим от закона ред настъпила за дружеството - ищец имуществена вреда, изразяваща се в изплащане на адвокатско възнаграждение за оказване на помощ и съдействие в хода на административното производство, развило се във връзка с издаването, обжалването и обявяването на нищожността на РА № 29005 от 28.07.2010 г. Вещото лице подробно е изследвало относимите към поставената му задачата факти и обстоятелства и е описало подробно проверените в хода на изготвяне на експертизата документи. По изрично разпореждане на съда, формулирано в Определение № 403 от 07.03.2016 г., от "Инса ойл" ООД са представени под опис заверени копия от описаните в експертизата и ползвани от вещото лице документи и съда надлежно е приел същите в проведеното на 11.04.2016 г. съдебно заседание, в което са участвали представители на ищеца, ответника и Прокуратурата. В това заседание страните са заявили, че нямат въпроси към вещото лице и не са се противопоставили на приемането на изготвената от него експертиза, като не са оспорили и вписаните в същата констатации. Релевантен за производството и за решаващия съд е въпроса, свързан с действителността на плащанията, извършени от страна на задължения по договорите за правна помощ субект. Вещото лице е дало категорично заключение за извършени реални заплащания на поетите от "Инса ойл" ООД задължения по договорите с Адвокатско дружество "Райчинов и Райчинова" от 03.01.2007 г. и Адвокатско дружество "Б. и К." от 15.08.2010 г. и това е установено въз основа на документи, непредставени до момента на изготвяне на заключението по делото и са изискани от съда едва с определението от 07.03.2016 г. При наличието на описаните обстоятелства и констатации, правилно и обосновано е достигнато до формулирания в решението извод, че са налице доказателства за извършени действителни плащания на суми в размер и срок, описан в съответните договори за оказване на правна помощ и съдействие, а от там и за основателност на исковата претенция в пълния и размер. Дори и да се приеме, че е налице пропуск, допуснат от съда, то същия не е съществен и не води до опорочаване на постановения краен акт до степен такава, че да се налага отмяната му само на това основание. Извършените реални изплащания на суми в хода на воденото пред административния орган производство, навежда на извод и за реалност на постигнатите договорености за оказване на правна помощ и съдействие между търговското и двете адвокатски дружества. Съставянето на документи за действията на страните, неминуемо е насочено от една страна към удостоверяващи изпълнението на поетите от страните ангажименти, а от друга към установяване на последиците от тези действия върху имуществената сфера на търсещия правна помощ и търсенето на компенсирането им в по-късен момент по установения в закона ред. В този смисъл те отчасти са съставени и за нуждите на производството по ЗОДОВ, което не би се водило ако Ревизионния акт беше оставен в сила като правилен и законосъобразен. Липсват пречки, една от страните по едно евентуално бъдещо споразумение да е извършила определени действия по подготовка на изпълнение на задълженията си преди дата на оформянето и фиксирането му в писмен вид и да реализира същите в пълния им обем незабавно при необходимост, както в случая - при изтичане на предвиден по закон преклузивен срок, поради което изнесените в жалбата доводи в тази насока настоящия състав намира за несъстоятелни. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение в атакуваната с нея част следва да бъде оставено в сила като правилно. Ответникът в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски като е представил доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9600 лева. Предвид изхода от спора, НАП - С. следва да бъде осъдена да заплати на "Инса ойл" ООД - гр. Р. с ЕИК ********* направените пред настоящата инстанция съдебни разноски в размер на 9600 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение