Решение № 9591 от 28.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА, Комисия/та), чрез Е. Костадинов - председател срещу Решение 509 от 11.12.2019 г., постановено по адм. дело 471 по описа на Административен съд - Перник (АС - Перник) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е обявена нищожността на Решение 2-1640 от 31.05.2019 г. на Комисията в частта относно настоящия ответник по касация В. Тренев. Със същото решение, Комисията е осъдена да заплати на Тренев сума в размер на 510,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че Комисията е задължена по закон да се произнася служебно, когато се появят нови доказателства за принадлежност на лица, за които вече се е произнесла чл. 28, вр. с чл. 9, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/ът). Излагат се съображения, че съдът не се е съобразил с материалния закон и с работата на Комисията по прилагането на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Освен изложеното, твърди че с решението на АС - Перник се ограничава информация, подлежаща на разкриване по специален закон. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната му. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът В. Тренев, чрез адв. Иванова оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решението да бъде потвръдено. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод за нищожност на оспореното решение на Комисията в частта относно Тренев. Съдът е приел, че административното производство пред Комисията е образувано във връзка проверка на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗДРДОПБГДСРСБНА - председатели, заместник-председатели, членове на ръководни и контролни органи на политически партии или коалиции. Проверени са 75 лица, като две лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като информацията за лицата подлежащи на проверка са от решения на Софийски градски съд и от писмо предоставено от политическата партия. От представените с административната преписка доказателства е установил, че документите, въз основа на които е установена принадлежност са следните: Картон обр. 4, видно от който жалбоподателят е вписан с псевдоним [псевдоним], категория агент, с л.д. 90103 в Софийска област - Радомир, дата на вербовка 13.06.1989 година, с вербовчик Г. Константинов /свидетел по делото/ и арх. дело 1-А-1253. Видно от Картон обр. 6 В. Тренев /настоящ жалбоподател/ е вписан, с дата на регистрацията 20.06.1989 година, в обща група - служещ. Съгласно Протокол за унищожаване на лично дело I-A-1253 вх. 1266/09.03.1990 г. същото било унищожено по отношение на настоящия жалбоподател. АС - Перник е установил също, че с доклад на МВР peг. [рег. номер]-001-05/01-08-I-1869/18.10.2007 г. В. Тренев т. 31 е бил регистриран като агент от Софийско окръжно управление на МВР - Радомир - ДС през 1989 г. с псевдоним [псевдоним], съответно е изключен от сътрудническия апарат през 1990 г. С Решение 18/25.10.2007 г. е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона, с Решение 272/18.10.2011 г. е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона - кандидати за местни избори 2011 г., с Решение 2-96/30.10.2012 година е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона - кандидати за местни избори 2011 г., с Решение 2-517/09.06.2015 г. е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона - община Радомир, с Решение 2-566/16.10.2015 година е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона - кандидати за местни избори 2015 г. и с Решение 2-616/01.03.2016 г. е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона - кандидати за местни избори 2015 г. Решение 2-517/09.06.2015 г. на Комисията е обжалвано от Тренев пред Административен съд - София-град, който с Решение 5322 от 21.07.2016 г., постановено по административно дело 6857/2015 г. е отхвърлил жалбата. Така постановеното съдебно решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който с Решение 14799/04.12.2017 г., постановено по административно дело 10450/2016 г. е отменил решението на административния съд и е обявил нищожността на оспорения административен акт. По тези причини съдът приел, че произнасянето на КРДОПБГДСРСБНА в случая е при липса на материална компетентност, което му дало основание да обяви неговата нищожност. Позовал се на съдебна практика на Върховния административен съд. Решението е правилно. Безспорно към казуса е приложимо Тълкувателно решение 12 от 09.12.2021 г., постановено по тълк. д. 9 по описа на Върховния административен съд за 2019 г., на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на този съд, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Поставените на разглеждане в касационната жалба въпроси, с които се обосновава неправилността на съдебното решение, предмет на контрол, са намерили своя отговор в посоченото тълкувателно решение. Съгласно приетото в това решение, Комисията няма материална компетентност да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив обявява установената и обявена принадлежност към органите по Закона за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от този закон. Комисията е обявила установената и обявена с Решение 18/25.10.2007 г. - кандидати за местни избори 2007 година - принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на В. Тренев. Изрично е посочено, че лицето е обявено с Решение 272/18.10.2011 г. - кандидати за местни избори - 2011 г. С Решение 2-96 от 30.10.2012 г. Комисията обявява установената и обявена с Решение 18 от 25.10.2007 г. - кандидати за местни избори - 2007 г. принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на В. Тренев като секретен сътрудник агент с псевдоним [псевдоним]. След посоченото решение следват още три решения, а именно: с Решение 2-517/09.06.2015 г. е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона - община Радомир, с Решение 2-566/16.10.2015 г. е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона - кандидати за местни избори 2015 г. и Решение 2-616/01.03.2016 г. е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона - кандидати за местни избори 2015 г., с които отново се установява, че Комисията обявява установената и обявена с Решение 18 от 25.10.2007 г. - кандидати за местни избори - 2007 г. принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на В. Тренев като секретен сътрудник агент с псевдоним [псевдоним]. Следователно по отношение установяването и обявяването на принадлежността на Тренев към органите по чл. 1 от Закона въз основа на същите документи по чл. 25, ал, 1, т. 3 от Закона и в същото качество на вербувания: секретен сътрудник - агент с псевдоним [псевдоним] КРДОПБГДСРСБНА се е произнесла 6 пъти преди постановяване на оспореното решение, предмет на проверка за законосъобразност в съдебно производство пред АС - Перник, което е седмо поред. Ето защо, направеният от първоинстанционния съд правен извод за нищожност на спорното решение на Комисията, в частта относно Тренев, е обоснован на доказателствата по делото и съответен на материалния закон. Комисията има законовото правомощие да постанови последващо решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона - когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на лица, за които вече се е произнесла. Мотиви в тази насока в спорното решение не се съдържат, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Предвид изложеното, решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 500 лв., която сума съгласно Договор за правна защита и съдействие, представен пред ВАС по настоящото дело (л. 42) от 19.09.2022 г., е заплатена изцяло в брой. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение