Решение № 3260 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12151/2009 г.

Решение № 3260 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12151/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Владимир Спасов Панчев от град София, против Решение № 57 от 15.06.2009 г., постановено от Административен съд - гр. София-град по адм. дело № 7782/2008 г. по описа на същия съд, с което исковете му, на основание чл. 4, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, общата сума от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от незаконен акт на Агенция "Митници", е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК; иска се отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен изцяло. Ответникът - Агенция "Митници", не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за не основателност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Панчев е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по реда на глава единадесета от АПК. Образувано е по искова молба, подадена от Владимир Панчев, против Агенция "Митници", за присъждане на сумата - 1 500 лева - имуществени вреди. Твърди се в исковата молба, че с влязло в сила съдебно решение - е отменена заповед № 9427/4.12.2006 г. на Директора на Агенция "Митници"- за прекратяване на служебното правоотношение. Заявява, че поради незаконната заповед е ощетен с полагащите му се за 2006 г. допълнителни материални възнаграждения, изплатени на останалите служители, в общ размер на 1 500 лева. Установено е от административния съд за безспорно, че с влязъл в сила съдебен акт - сочената по-горе заповед на директора на Агенция "Митници" от 4.12.2006 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Панчев е отменена. Констатирано е, че с писмо отправено до ищецът на 23.07.2008 г., директора на ответната агенция му е дал срок до 25.07.2008 г. да възстанови изплатените му съгласно отменената заповед суми от 10 024,96 лева. В отговор - Панчев е поискал във връзка с възстановяване на предишната му длъжност да му бъде изплатено обезщетение за незаконно уволнение от 10 брутни заплати, като е дал съгласие за прихващане, с дължимото от него - 8995,79 лева. С допълнителна молба е поискал сумата 8 995,79 лева да бъде намалена с полагащите му се допълнителни възнаграждения - за 2006 г. - от които е бил лишен на основание - отменената заповед. За да отхвърли иска АС - София град е приел, че претенцията на Панчев е неоснователна, доколкото е налице специален закон - Закон за държавния служител, поради което по изричната норма на ал. 2 на чл. 8 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - този закон /ЗОДОВ/ е неприложим. Съдът, в решаващия състав счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искът по глава ХI от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностни лица. С оглед на това отговорността следва да бъде характеризирана като гаранционно-обезпечителна. Освен незаконосъобразен административен акт е необходимо да е налице и реално причинена вреда (имуществена, неимуществена), която от своя страна да е в причинна връзка с действие, респективно бездействие на административен орган. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че след като законодателят изрично е ограничил отговорността на органа по назначаването до 10 брутни заплати /чл. 104 ЗДС/ - то това е таванът на отговорност, независимо дали служителят е претърпял по високи вреди. А след като е обезщетен за вредите от незаконното прекратяване на служебното правоотношение по закон, то липсва основание да претендира вреди по ЗОДОВ, именно на основание чл. 8, ал. 2. с. з. Неоснователно е възражението на касатора, че искът неправилно му е отхвърлен, доколкото не претендирал обезщетение, а се касае за спор относно полагащо му се възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 125 ЗДС - имуществените спорове се разрешават по общия исков ред. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение