Решение № 15411 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12417/2012 г.

Решение № 15411 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12417/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 203, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 103, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД със седалище гр. София, против решение № Ж-247/10.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което му е разпоредено да отмени направената корекция на сметките за начислена електрическа енергия за периода 7.04.2008 г. - 30.09.2011 г. по партидата на "Батиман" ООД и да уведоми ДКЕВР в 7-дневен срок за предприетите действия. По съществото си твърденията са за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Иска при условията на алтернативност обявяване нищожността на решението на ДКЕВР или неговата отмяна. Ответникът по така подадената жалба - ДКЕВР, редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Батиман" ООД, редовно призована, също не се явява и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на IV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят "ЧЕЗ Разпределение България" АД ЧЕЗ притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, въз основа на която извършва разпределение на електрическа енергия върху обособена територия, определена в Приложение 1 към лицензията. Заинтересованата страна "Батиман" ООД като собственик на имот - ремонтна работилница в с. Бело поле, община Благоевград е присъединен към електропреносната мрежа на жалбоподателя въз основа на сключен между тях договор. Продажбата на доставената електрическа енергия става на "ЧЕЗ Електро България" АД съгласно договор от 7.04.2008 г. На 30.09.11 г. служители на жалбоподателя извършили проверка на средството за търговско измерване на доставената електрическа енергия /СТИ/, за която съставили констативен протокол /КП/ № 6002858/30.09.11 г. При проверката установили, че токовите трансформатори на трите фази на електромера са 800/5 А, или константа 160. Същевременно в клиентската информационна система на жалбоподателя същите токови трансформатори били заведени като 400/5 А, с константна 80. По тази причина електроразпределителното дружество заявило, че половината от консумираната електрическа енергия не са отчита и съответно не се заплаща. По тази причина направило корекция на количеството начислена електрическа енергия за периода 7.04.2008 г. /датата на сключване на договора за продажба на електрическа енергия/ до 30.09.11 г. /датата на проверката/. Така на "Батиман" ООД били начислени допълнителни задължения за електрическа енергия в размер на 3 808 лв. Това задължение "ЧЕЗ Електро България" АД и "Батиман" ООД съгласно споразумителен протокол от 10.01.12 г. било договорено да се заплати на 4 вноски и впоследствие било заплатено. Производството пред ДКЕВР е образувано по жалба от "Батиман" ООД вх. № Е-11К-00-85/22.12.2011 г., подадена направо в ДКЕВР. На основание чл. 22, ал. 2 от ЗЕ /изм./, в редакцията, преди изменението в сила от 17.07.12 г., е извършена проверка по реда на глава VIII от ЗЕ. При проверката жалбоподателят е представил становище. Резултатите от проверката са изложени в констативен протокол от 23.07.12 г., възразен от жалбоподателя. Изготвен е доклад от 27.08.12 г. С обжалваното решение ДКЕВР въз основа на събраните доказателства по административното производство е приела, че в договорите, сключени от "Батиман" ООД няма данни за вида на токовите трансформатори и точния размер на константата. А от информационната система на жалбоподателя не може да се направи извод за грешка във въведените данни и за размера на въведената константа. Техническите грешки на електроразпределителното дружество не съставляват основание за коригиране на сметките за начислената електрическа енергия. Затова е постановила обжалваното решение, с което на основание чл. 201, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ и чл. 102, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е разпоредила на "ЧЕЗ Разпределение България" АД да отмени направената корекция на сметките за начислена електрическа енергия за периода 7.04.2008 г. - 30.09.2011 г. по партидата на "Батиман" ООД и да уведоми ДКЕВР в 7-дневен срок за предприетите действия. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, като решението е прието с изискуемия в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум и е обективирано в предвидената в закона писмена форма. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ДКЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. А съгласно ал. 7, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове, се регламентират в Наредбата по чл. 60 от ЗЕ. Наредбата, издадена на основание чл. 60 от ЗЕ, която регламентира реда на подаването и разглеждането на жалбите, е Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Процедурата по уреждането на спорове по чл. 22 ЗЕ е уредена в чл. 97 - 103 от НЛДЕ. С разпоредбата на чл. 97 от Наредбата е очертана компетентността на ДКЕВР. Компетентността по жалби на потребители срещу лицензианти е посочена в ал. 1 на чл. 97 от НЛДЕ и съгласно нея споровете следва да се отнасят до правото на потребителя да бъде присъединен, правото на лицензианта да прекъсне присъединяването и доставката на потребителя, условията за снабдяване и нормите на качество, предлагани от лицензианта на потребителите. В случая спорът се отнася до условията за снабдяване с електрическа енергия, тъй като едно от тези условия е това по измерване и отчитане на електрическата енергия. Условията по снабдяване са регламентирани в глава VI от НЛДЕ, "снабдяване на потребителите". Съгласно чл. 86 от нея лицензиантите са длъжни да осигурят измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства. Затова ДКЕВР е компетентна да се произнесе по жалби, отнасящи се до отчитане на средства за търговско измерване на електрическа енергия. В тази връзка са неоснователни оплакванията на жалбоподателя за некомпетентност на издателя на оспорения акт. В случая не се касае до жалба за дължимост или не на потребена електрическа енергия, за които действително ДКЕВР няма законови правомощия, а споровете по тях следва да се разрешават от общите граждански съдилища. При постановяване на оспорваното решение не е допуснато и нарушение на материалния закон. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 86 от НЛДЕ измерването и отчитането на електрическата енергия е задължение на лицензианта. Това той осъществява чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства. Затова допуснатите от него грешки в отчитането на количеството потребена електрическа енергия не са основание за коригиране количеството на начислената електрическа енергия. А в случая не е и установено, че такава грешка е била допусната, тъй като от събраните доказателства не се установява, че жалбоподателят е отчитал през процесния период потребената електрическа енергия по различна константа от установената при проверката на 30.09.11 г. Ако той е доставил по-голяма количество електрическа енергия от заплатената, това той следва да установи по гражданскоправен ред, а не чрез едностранни действия. Неоснователно е оплакването, свързано с признанието на задължението от "Батиман" ООД, съдържащо се в споразумителния протокол от 10.01.12 г. Независимо от последния ДКЕВР не се освобождава от задължението да се произнеса по подадената жалба по реда на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Също неоснователно е оплакването, че жалбоподателят не следвало да бъде адресат на обжалваното решение, тъй като заплащането на електрическата енергия ставало на "ЧЕЗ Електро България" АД. Безспорно жалбоподателят е лицензиант по чл. 11, ал. 1, т. 8 от НЛДЕ - за разпределение на електрическа енергия. Като такъв съгласно § 17 от ЗЕ не може да осъществява снабдяване на потребители с електрическа енергия. Тази дейност в случая се е осъществявала от "ЧЕЗ Електро България" АД, което се установява от договора за продажба на електрическа енергия, споразуменията и фактурата към преписката. Но в случая, както бе казано по-горе, спорът не е за дължимост или не на потребена електрическа енергия, а за това дали е извършено нарушение като е коригирано количеството на начислената електрическа енергия. Тази корекция е извършено от жалбоподателя съгласно писма изх. № NTZ-600-803/30.09.11 г. и № 10000018121/22.11.11 г., въз основа на извършена от негови служители проверка, обективирана в констативен протокол № 6002858/30.09.11 г. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ ДКЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения и срещу оператори на разпределителни мрежи, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. По смисъла на § 1, т. 22 от ЗЕ електроразпределителна мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия. Отчитането на потребената електрическа енергия се осъществява от жалбоподателя съгласно чл. 18 и сл. от Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, общодостъпни на неговата интернет страница. Съобразно това жалбоподателят като оператор на разпределителна мрежа, извършващ дейност по разпределение на електрическа енергия, който е извършил корекция на количеството начислената електрическа енергия на "Батиман" ООД, правилно е адресат на оспореното решение. Не се споделя и възражението, че ДКЕВР няма правомощия да налага принудителна административна мярка /ПАМ/ като наложената с оспорваното решение. Съгласно чл. 101, ал. 2 от НЛДЕ когато в резултат на проверката е установено нарушение на условията на лицензията, комисията взема решение относно налагането на принудителни административни мерки по реда на ЗЕ. Същите са регламентирани в глава ХIII от ЗЕ. Съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗЕ ДКЕВР прилага ПАМ, когато установи, че контролираните по този закон лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции в тях или сключват сделки за тяхна сметка, са извършили или извършват действия, с които нарушават условията за извършване на лицензионната дейност. В тези случаи с цел предотвратяване или преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях ДКЕВР или упълномощените от тях лица съобразно компетентността им, налагат следните принудителни административни мерки: по чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" - разпореждат писмено задължително предприемане на определени действия в определен срок. В случая се касае за установено действие - извършена корекция на количеството начислената електрическа енергия. С цел отстраняване на вредните последици от него, ДКЕВР може да разпореди писмено предприемане на действие в определен срок. Именно такова действие е разпоредено с оспорваното решение, с което е разпоредено отстраняване на вредните последици от действието - отмяна на направената корекция на сметката за начислената електрическа енергия. По изложените съображения оспорваното решение е правилно. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,